Ритуалите в организацията
– Аз съм привърженик на силно демократичния подход на управление – сподели ми преди срещата висш мениджър. – В нашата организация не държим на йерархичността.
След което седна начело на заседателната маса.
Забелязах, че всеки новопристигнал с влизането си отиде и го поздрави подчертано уважително. Нямаше дълбоки поклони, но и никой не пропусна да го направи.
По време на разговора започна оживена дискусия. Повечето участници се изказваха по няколко пъти, без спазване на определен ред, но в рамките на около минута. До един момент, в който думата взе шефът.
Позволих си да включа хронометъра. Излишно усилие, защото и без него щях да знам, че това изказване е било значително по-дълго от останалите. А след него дискусията на практика приключи, като изведнъж настъпи единомислие.
Много може да се научи за една организация от ритуалите, които се изпълняват в нея.
По определение това са действия или поредица от действия, изпълнявани с установени правила за последователност, място, изпълнител(и) и др.
Те са един от елементите на фирмената култура. Останалите са символи, митове, герои, табута (забрани) и ценности. Твърди се, че най-видими са символите – лого, знак, обстановка. Но ако се вгледаме внимателно, много повече и по-точна информация ни подават повтарящите се действия.
Липсата на определен ритуал също е ритуал.
Ако не трябва да си запишем час за среща, не се налага да чакаме няколко минути пред кабинета, докато ни приемат, ако дори провеждаме разговорите на различни места, а не само „при шефа“, това скрито или явно ни дава много информация.
Мястото е важен елемент със скрит ритуален характер.
Обикновено срещите във всяка отделна компания протичат по един и същ, неизменно повтарящ се модел. Участниците често сядат на „своето“ място, изказват се по определен ред, спазват един и същ тон и изказ. Ако сте част от организацията може и да не го забележите. За външния човек е много по-лесно да открои специфичните модели на поведение.
В тази връзка, ритуалът по протичането на едно интервю за подбор може да бъде пръв и безценен източник на информация за новия кандидат. Има ли формални стъпки и процедури, колко са, как протичат отделните етапи, кои са участниците в тях?
Това е като „езика на тялото“, но от страна на една цяла организация. И тук, както и при общуването с отделен човек, ако нещо ни притеснява и не ни харесва в началото, най-вероятно няма да се подобри с времето, дори напротив.
Дали това е нашето място? Дори и за нас, мъжете, които се славим с липса на интуиция, е сравнително лесно да дадем отговор на този въпрос. Ако спрем да мислим само за бъдещата заплата и обърнем повече внимание на поведението на хората, ще си спестим много бъдещи главоболия и за двете страни. Дамите, трябва да признаем, са много по-добри в това.
Сред най-показателните ритуали са постъпване и напускане на служител.
Има ли процедура по посрещане и въвеждане, доколко е формална, повтаряща се, с какво започва? Има ли прощално парти, усмивки, картички за спомен, или изведнъж идва охраната, а личните вещи могат да се получат на рецепцията?
Точно преди година мой познат, работещ в голяма лондонска банка, цяла седмица разбираше дали не е уволнен по странен начин: ако картата му за достъп все още е активна, значи за деня му се е разминало. Това беше нов за компанията ритуал.
Там все още прокламират, че хората са най-големият им актив.
Да приключим позитивно. Любимият ми ритуал си остават фирмените партита. Къде и как протичат? Има ли щура веселба? Забавляват ли се хората най-искрено и от сърце? Не дали, а кога DJ-ят ще пусне „Бяла роза“. Забелязали ли сте, че това също е ритуал?
И няма значение, че някои „вътрешнозаводски“ правила ще бъдат нарушени – тава е парти, там може. Или пък не?
