Коренът на конспирациите
Мои любими теми са здравеопазването, културата и социалното предприемачество.
Конспиративни теории винаги са съществували, но социалните медии увеличиха популярността им, сочат проучвания.
Ново изследване на Applied Cognitive Psychology дава отговор за причините за появата на тези теории, като предполага, че ключът се крие в критичното мислене. Според изследователите хората, които се справят зле със задачи за критично мислене, например осмисляне на противоположни мнения в един спор, са по-склонни да вярват в такива теории. Това предполага, че образованието, което залага на критично мислене, може да помогне за намаляване на популярността на конспиративните теории, пише авторът на Forbes Хелън Лий Буйг.
Осъзнаването на това какво стои психологически зад тези теории е важно за това да бъдат изоставени. Например, проучвания са установили, че изобличаването на една теория като конспиративна в социалните медии вероятно няма да има голям ефект за разпространението ѝ. Наричането на дадено твърдение конспиративно може да има дори обратния ефект и да увеличи разпространението му. Затова е нужно по-добро разбиране на това какво движи конспиративните теории и какви действия всъщност могат да помогнат за ограничаването им.
Според много изследователи една от големите движещи сили зад конспиративните теории е чувството за сигурност, което идва от простото обяснение на негативни събития. Конспиративните теории не са само резултат от дезинформация, а са показателни за срито чувство на безпомощност.
Скорошно проучване на екип, воден от Карън Дъглас от University of Kent, доказва това предположение – конспиративните теории връщат подсъзнателно чувството за контрол.
Пример за това е “Планът за подмяна на населението” – националистическа конспиративна теория, популярна в Европа, според която “глобален елит” се е договорил да замени бялото население с бежанци. С подобни твърдения се подклажда страхът от усилващата се миграция.
Разбира се, тези конспиративни теории в крайна сметка не помагат за намаляване на тревожността. Проучването на екипа на Дъглас показва, че експерименталното излагане на конспиративни теории всъщност намалява чувството, че имаш контрол. С други думи, конспиративните теории дават възможност за изява, но вместо да му върнат чувството за сигурност, в дългосрочен план те му пречат да предприеме реални действия, които да му помогнат да поеме контрол над живота си.
Изследването показва още, че конспиративните теории стават основа за сформирането на групи, основно от хора, които считат себе си за аутсайдери. Конспиративните теории могат да помогнат на член на групата да открие своята идентичност и в същото време да помогне на идентичността на цялата общност. Според Дъглас и нейния екип това е форма на “колективен нарцисизъм”.
Пример за такава общност са привържениците на теорията QAnon – група, която вярва, че сатанисти педофили управляват световна мрежа за трафик на деца и кроят заговор срещу бившия американски президент Доналд Тръмп, който се бори срещу тях. Тя поне отчасти е водена от чувството за принадлежност към една общност, която се бори срещу един общ враг. Това чувство на съпричастност се подхранва във форуми онлайн, като кара последователите на тази теория да идентифицират по-лесно този външен враг.
Това усещане да си част от цялото според експертите е дори по-важно от това дали напълно вярваш в твърденията, които се споделят. Освен това те са водени и от убеждението, че са разкрили поне една истинска причина за случващото се, което не могат да разберат и осмислят.
Какво може да се направи? Проучването на Дъглас казва, че няма само една причина за появата на конспиративни теории и затова няма само едно решение за спирането на тяхното разпространение. Сигурно е обаче, че има голяма необходимост от това да се постави акцент върху критичното мислене.
В сферата на образованието са нужни по-целенасочени усилия в рамките на различни дисциплини, в това число гражданско образование и медийна грамотност.
Според Хелън Лий Буйг трябва да се подобри и начина на подаване на информация от страна на медиите, като един от начините за това е финансиране на медиите, които биха служили на подобна кауза. Така много медии няма да са до такава степен зависими от натиска на пазара, който често води до сензационно и опростенческо представяне на новините. Така според нея не само ще доведе до разпространяване на по-качествена информация, но и ще служи като модел за читателите как да отсяват информацията, която достига до тях. Необходима е и по-добра регулация на социалните медии. Освен това е добре да се обърне внимание на социалната изолация, която може да доведе до радикализация и масова психоза, посочва Буйг.