Отворената икономика и нейната цена
Предварителните данни за нивото на националния доход в България за цялата 2020 г. показват реален спад около 3.9%. Тази оценка дава възможност както за положителни (очакванията бяха нещата да са по-зле), така и за отрицателни (бяха допуснати грешки и спадът можеше да е доста по-малък или дори избегнат) тълкувания.

Дали по-оптимистичните или по-песимистичните гледни точки ще надделеят зависи в голяма степен от динамиката на предстоящите няколко тримесечия. А тази динамика ще се определя от няколко компонента на общата стопанска активност, сред които особено изпъкват капиталообразуването и износът. Вторият от тези показатели е особено интересен.
Износът на стоки и услуги е компонентът от националния доход, който регистрира най-сериозен спад през последната година (спрямо предходната), значително по-голям от спада във вноса. Принос за това имат както стоките, така и услугите. Особено голяма е депресията в най-голямото перо на износа на услуги, а именно туризма, чийто срив в средата на годината плътно се доближава до идеята за мъртъв сезон. Продължаващите мерки във връзка с вирусната епидемия във и особено извън България вероятно сериозно ще увредят и летния сезон през 2021 и оттам ще тежат на темпа на цялостното възстановяване на общата стопанска активност.
Това наблюдение насочва погледа към значимостта на статута на България като малка и много отворена икономика. Тя е сравнително открита както за потоци на блага, така и за капиталови потоци и стопанските връзки с останалия свят имат определяща роля. Като всяко друго нещо в обществото и това положение на нещата има своите плюсове и минуси.
От една страна, значителната отвореност на страната прави големи части от нейната стопанска активност – и оттам доходите на много хора – зависими от развития в чужбина, които по никакъв начин не са в български контрол и могат да се окажат проблематични. Цялата предишна икономическа криза в края на 2008 и през 2009 г. дойде от чужбина, а ако можехме да се абстрахираме от износния канал на натиск върху българската икономика, тя вероятно дори нямаше да регистрира спад през 2020 г. За отнасящите се с подозрение към интеграцията на българската икономика в световните стопански процеси и към стопанската глобализация изобщо тези факти могат да са удобен довод за призиви към затваряне на икономиката и към намаляване на зависимостите.
Но подобна риторика неизбежно пропуска другата страна на значимите стопански връзки на българската икономика с останалия свят. Този останал свят далеч невинаги е в криза, която да пренася проблеми в България. Тенденцията от последните десетилетия е светът да е предимно в стопански подем, който осигурява на свързаните с него производства в България работни места, доходи, перспективи. Срещу българския износ за чужбина в страната влизат не само насрещни стоки и услуги, но и капитали, технологии, бизнес модели, ноу-хау. Всички те са важни съставки на процеса на общо стопанско развитие на страната, без които тя никога не може да постигне изпреварващ растеж и осезаемо увеличение на стандарта на живот.
Двете страни на значимите стопански връзки на България с останалия свят са просто още едно напомняне на простия факт, че забогатяването не е безплатно удоволствие. Невъзможно е то да се случи без страната да продължи да задълбочава интеграцията си в световната икономика. Но част от цената на тази интеграция е в периодичното реализиране на опасността неблагоприятни развития от чужбина да се пренесат и у нас.