“Хели еър”: Бизнес пикове и турбуленции

Вече 30 години „Хели еър“ лети до едни от най-рисковите места в света и преминава през много предизвикателства. Корона кризатa е поредният спад, но основателят на компанията Георги Спасов е уверен, че отново ще лети към върховете.

Вратата на автомобил с червени дипломатически номера се отваря, излиза Георги Спасов, собственикът и изпълнителен директор на „Хели еър“, почетен консул на Судан в България. Бързо влиза в офиса, оставя палтото си и посреща екипа на Forbes в просторен и светъл кабинет. Навсякъде има макети на хеликоптери и самолети, а зад подреденото му бюро е окачена голяма карта на света, цялата с едри червени точки. „Това са местата, до които нашата компания е летяла през годините“, казва гордо Спасов.

Срещата ни с него в началото на януари се оказва на драматична за компанията дата – навършват се десет години от отвличането на екипаж на „Хели еър“ в Южен Судан. Това е една от най-големите кризи за компанията, за щастие завършила благополучно след близо 150 дни преговори. Тази случка от 2011 г. е един от важните епизоди в богатата история на компанията, която е низ от приключения, пикове, спадове, покупки, продажби.

Нейният полет стартира преди повече от 30 години. През 1990 г., „Хели еър“ е отделена като самостоятелна държавна компания от тогавашния национален превозвач БГА „Балкан“, с фокус хеликоптерни превози, откъдето идва и името. За неин изпълнителен директор е назначен Георги Спасов, пилот с много летателни часове зад гърба си във военната и цивилната авиация както на хеликоптери, така и на самолети.

Поемайки компанията, асът от военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия попада в мрачна картина. „Хели еър“ имаше 130 души персонал, 9 хеликоптера и почти никаква работа“, спомня си Спасов. Едно от първите неща, които се опитва да направи, е да вдигне машините във въздуха и да полетят извън пределите на страната. Активизира всичките си познанства, но нещата не се случват толкова бързо, колкото се иска на новия директор.

„Беше доста тежко в началото, но както нерядко става в живота, освен усилена работа е нужен и малко късмет в точния момент“, казва Спасов. И си спомня, че той идва при него през 1991 г. в разговор с малтийски авиоинженер. От него научава, че страната му има нужда от чартърни полети. Не след дълго е постигнато споразумение и „Хели еър“ подписва първия си международен договор, по който работи следващите пет години. Хеликоптерите започват да изпълняват чартъри, а компанията реализира и първите си стабилни приходи. И уверено влиза в 1992 г., която се оказва крайъгълен камък за бизнеса.

Отново случайност и отново късмет. Спасов попада в един автомобил с г-н Диди (така го нарича) на път за Белград. Двамата се заприказват и установяват, че могат да са си полезни взаимно. „Г-н Диди беше влиятелна личност на Малдивите. Имаше дялове в местна авиационна компания, която обслужва трансферите между островите, и се нуждаеше от хеликоптери, които ние можехме да осигурим“, разказва Спасов и допълва, че седмица-две по-късно е получил покана за договор.

Но бизнес приключенията на Спасов през 1992 г. не спират дотук. В деня, в който трябва да лети за Малдивите, за да подпише договора, пристига телекс (основен метод за бързо изпращане на писмени съобщения по електронен път преди факса) от канадската авиокомпания Sky Link. Тя търси 7 хеликоптера за операция на ООН в Ангола. Отговаря веднага, че може да ги осигури. Тръгва за летището, за да излети за Малдивите, но „през цялото време мислите ми бяха в Ангола и дошлия в последния момент телекс“. Стигайки до самолета, решава да отложи полета си, за да види ще има ли отговор на появилата се златна възможност.

„На другия ден в 9 сутринта ми се обадиха от Sky Link и поискаха веднага да отида в Будапеща.“ Пристига на обед, преминава серия от въпроси, които са задължителни, преди да се сключи подобен договор, след което се разбират, че Sky Link ще наеме хеликоптерите на „Хели еър“. „Това изместване с няколко дни на заминаването за Малдивските острови се оказа съдбоносно за компанията“, казва Спасов и обяснява, че то отваря нова страница за „Хели еър“, която попада сред най-успешните в света.

 

КОМПАНИЯТА ЗАПОЧВА ДА ОСЪЩЕСТВЯВА хуманитарни мисии и през следващите две години това се превръща в основен бизнес – цената за един час полет е много висока. „Хели еър“ се доказва като надежден партньор и получава договори за много от мисиите на ООН по онова време, сред които до Гвинея, Мозамбик, Бряг на слоновата кост, Сиера Леоне, Судан, Южен Судан, Централноафриканска република, Афганистан, Сомалия.

Хеликоптерите на компанията са непрекъснато във въздуха, персоналът работи на пълни обороти, но бизнесът не се развива. „Проблемът беше в това, че като държавна компания, колкото и да ти е сериозен бизнесът, всяка година започваш отново. Прибират ти цялата печалба и пак започваш от нулата, нямаш никакъв шанс да изплуваш трайно“, разказва Спасов. И допълва, че много пъти е казвал на шефове в транспортното министерство, че с този модел компанията ще фалира.

Думите му почти стават реалност в края на 90-те години на миналия век. Голяма част от хуманитарните мисии са замразени заради военни конфликти в Африка, има проблеми и при чартърите на Малдивите. „За щастие през 1999 г. Министерството на транспорта реши да приватизира „Хели еър“.

Това се оказва златна възможност за директора на компанията и служителите му. Те изготвят стратегическо предложение и се включват в надпреварата. Успяват да спечелят конкурса и през 2000 г. „Хели еър“ става частна с мажоритарен собственик Георги Спасов. „Вече можехме да си правим сметката, никой нямаше да ни обира печалбата. Така нещата постепенно си дойдоха на мястото“, спомня си Спасов първите крачки на новата частна авиокомпания.

Окрилен от новите възможности, отново се връща към поръчките на ООН и започва да изпълнява хуманитарни полети. С изкараните пари разширява и модернизира парка на компанията. Купува първо два самолета „Антонов“ – пътнически Ан-24 и товарен Ан-26, а малко по-късно – четири по-модерни и мощни хеликоптера и седем чешки самолета Let L-410.

Следващите години Спасов и компанията му са толкова заети, че има периоди, когато, за да може да изпълнява поетите ангажименти, наема допълнително машини. „В Афганистан летяхме с два наши хеликоптера и бях наел два самолета и хеликоптер, чиято цена за час полет струваше 13 000 долара“, спомня си Спасов.

Спомената сума повдига въпросите какви са приходите на компанията тогава и сега, но собственикът на „Хели еър“ ги отклонява с аргумента, че не желае да говори за числа. Но все пак открехна леко вратата на тема приходи, споменавайки, че от Кот д’Ивоар, където е имал договор с израелска компания, с приходите от два хеликоптера за година и половина е успял да купи три самолета Ан-12. Бърза проверка в интернет показва, че по онова време цените на подобни машини са варирали между 300 000 и 800 000 долара.

Спасов не скрива, че компанията му е правила най-много приходи от ООН и Американския департамент. „От ООН ни се обаждаха в два през нощта и ни даваха час за отговор дали излитаме и каква цена искаме. Каквато и сума да кажехме, не я коментираха“, разказва Спасов и допълва с усмивка, че често е съжалявал, че не е искал повече.

Той и екипът му разработват много добре работещ модел за работа с ООН. „Държахме летателните машини у нас и в рамките на три дни те можеха да стигнат до всяка точка, която световната организация посочи. Времето беше от най-голямо значение и често това наклоняваше избора в наша полза.“ Другото, с което преборва конкуренцията, е по-ниската цена за летателен час.

„ХЕЛИ ЕЪР“ СТАВА ВТОРАТА НАЙ-ТЪРСЕНА КОМПАНИЯ ОТ ООН след един руски конкурент по думите на Спасов. Всичко върви по мед и масло до края на 2006 г. „Предстоеше присъединяването на България към ЕС. Една сутрин станах и ме уведомиха, че голяма част от машините на „Хели еър“ ще бъдат приземени, тъй като не отговарят на европейските норми, казва Спасов. Това беше катастрофа за българската авиация. Много колеги фалираха, а аз направих сериозни грешки.“

Решава да продаде някои от самолетите и едни от най-добрите хеликоптери. „Периодът от януари до март 2007 г. беше жесток“, казва Спасов и допълва, че след това ЕС е направил отстъпки. „Но аз вече бях си продал самолетите. Дадохме много ненужни жертви.“ В парка на компанията остават единствено с хеликоптери Мil-8, които са разрешени, и самолети Let L-410.

Но Спасов не се огъва от големия удар по бизнеса. С изградените партньорства и доказания професионализъм започва да наема машини и година по-късно отново е на самолетната права, изпълнявайки хуманитарни мисии и пътнически полети в Малта, Малдивските острови, Англия.

Компанията включва в листата си карго полети, строително-монтажни авиационни услуги, превоз на товари на външно окачване, полети за потушаване на пожари. Спасов обяснява, че неговата компания винаги е насреща да се включи при бедствия и е участвала в редица мисии в Португалия, Турция и България.

Към края на 2019 г. той предусеща, че идват тежки времена, което го кара да продаде два самолета, двата хеликоптера в Кот д’Ивоар и да бракува две машини. Част от парите инвестира в модерен хангар за поддръжка на самолети Airbus и Boing, който дава под аренда. Навлиза в корона кризата, която за авиоиндустрията е почти катастрофална, с две мисии на ООН в Централната африканска република и в Южен Судан и няколко чартърни полета. Наскоро „Хели еър“ подписва договор и с италианска компания и до дни се очаква да започне чартърни полети в региона Бриндизи.

„В момента е трудно, нещата обаче са под контрол. Компанията е финансово обезпечена, макар и с намалени обеми, нямаме проблеми да плащаме заплати и други разходи и да правим малки инвестиции. „Хели еър“ е преживяла много кризи и отново ще полети към върховете, защото летенето е в нашите сърца“, казва Георги Спасов.