Тенисът и момичетата предприемачи
Пиша тези редове ден след като Наоми Осака стана за втори път шампион на Australian Open – турнир, който по някакъв начин приемам за втория (след Уимбълдън) по специалност от четирите от „Големия шлем“.

Тази години той беше не просто технологично иновативен с поредните подобрения на твърдата настилка (по-бърза от тази на US Open), но и имиджово важен за постпандемичния свят на спорта с допускането на публика по трибуните и персонал без маски. Осака взе четвърта титла от „Големия шлем“ и едва на 23 години се превръща вероятно в най-влиятелната спортистка през следващите години. За моя огромна радост дъщеря ми приема Наоми за един от онези ментори, които общуват с нея от екрана или кориците на книга. Защо това е толкова важно за нас като родители?
Преди всичко нека отбележим още една победа на Осака – тя спечели конкуренцията за детското сърце с огромен брой други тенисистки, спортисти, както и широк кръг от хора на изкуството, киното, музиката, модата – различни поп икони, които никой родител не може да спре да влязат в живота на децата му. Което само по себе си е огромно постижение и сигурно касае милиони семейства.
Спортът е важна част от насърчаването на предприемачески мироглед сред децата, като той дава идея за състезателния характер на пазара и откривателската роля на конкуренцията. Той дава и онази допълнителна доза упоритост, която е важно разграничение между хората, които се провалят непрекъснато, но само едните се наричат предприемачи.
Специално тенисът има някои характеристики, които харесвам за възпитанието на предприемачески мироглед. Една от тях е възможността да сгрешиш първия си сервис, да поемеш повече риск от иначе разумното, да видиш предела на способностите си, ако не мислиш за риска. Но преди всичко тенисът е спортът, който през последните десетилетия може би в най-голяма степен от всички спортове успяваше да „отгледа“ спортистки с международна слава и влияние върху милиони малки момичета.
Всичко това може би е известно, но по-интересно е може би различното поставяне в спортна среда на момчета и момичета. За момчетата по подразбиране извънкласното занимание в общия случай е футбол, карате или друг спорт. За момичетата спортът не се подразбира като важна част от възпитанието или поне не толкова важна колкото други занимания. Има много изключения, разбира се, но е важно да се отчете, че все още твърде много родители наистина имат различни очаквания от момчетата и момичетата. Спортното допускане позволява на момчетата да грешат по-често, а от момичетата се очакват по-малко грешни решения с толеранс за по-дълга подготовка.
Това естествено има своето проявление в по-късна възраст, в твърде малкия процент момичета в света на предприемачите. Светът губи горе-долу половината си потенциал от предприемаческа енергия само заради родителска глупост. Момичетата трябва да бъдат включвани в конкурентен спорт още от ранна детска възраст. Понякога това е трудно заради „натиска от съседа“, чиято дъщеря ходи на балет и пиано. Понякога е трудно, просто защото е трудно да мотивираме децата си за каквото и да е. Но момичета като Наоми Осака ще помагат винаги в тази трудна задача. Нека сме им благодарни.