Отново Китай дърпа европейската икономика
Почти веднага след шока от пандемията преди година бяха направени безброй прогнози за очакваното драматично пренареждане на световната икономика. Една от хипотезите, събрала широк консенсус, беше за деглобализацията, или връщането няколко десетилетия назад по отношение на интензивността на международната размяна на стоки и услуги.
Движени от политически протекционизъм, стремеж към скъсяване на веригите на доставки и стратегическа автономия, икономиките трябваше да станат все по-затворени. За Европейския съюз по-конкретно този процес щеше да доведе до ограничаване на зависимостта от Азия и най-вече от Китай – ключови индустрии. Предполагаемо, Китай също се очакваше да се изолира още повече и да се бори дълго време с последиците от пандемията и загубата на експортни възможности. Така Европа трябваше да се извади от кризата със стимули за потреблението и инвестициите в инфраструктура, а в средносрочен план – да се регионализира и да инвестира все повече в заместващ капацитет.
Всичко това продължава да е на дневен ред, но очевидно за по-далечно бъдеще. Никак не е нереалистична вълна от реиндустриализация на Европа в избрани сектори, например в съхраняването на енергия и прехода към електрическа мобилност. Зависимостта от няколко компании за електроника пък действително блокира растежа на традиционни автомобилни производители. Търговската война с Китай все повече се превръща в битка за технологично лидерство. Но тези фактори ще променят структурата на глобалната и европейската икономика в следващото десетилетие.
Междувременно реалността на възстановяването е такава: световната търговия се срина през април и май 2020 г., но само за четири месеца след това успя да достигне до нивата отпреди кризата. Оказа се, че индустриалното производство като цяло може да се адаптира към работа в тежка здравна криза. Също така се видя, че логистичните затруднения, макар и много остри в началото, бяха преодолени – стоките минават през пристанищата, камионите пътуват през границите независимо от ограничителните мерки в повечето страни. Но най-важното – Китай и изобщо азиатските икономики се възстановиха много бързо и на практика в началото на 2021 г. са отчетливо над предкризисното си ниво.
За Европа това означава – точно както и 2009–2010 г. – огромен външен стимул. Водещите индустриални износители на еврозоната Германия и Италия вече отчитат близки до двуцифрените ръстове на износа на стоки за Китай в последните три месеца. Но да не забравяме и пазарите на Корея, Виетнам и т.н. Разбира се, динамиката на търговията не е идеално повторение на случилото се преди десет години, но се наблюдават впечатляващи сходства – подем в производството на машини, съоръжения, автомобили и други транспортни средства. Успоредно с това търсенето в Азия отново повишава цените на основни суровини.
В краткосрочен план, изглежда, това се пренася и върху българската икономика. Производителите, интегрирани във веригата на стойността на глобални европейски индустриални лидери, бързо възстановяват продажбите си и вероятно още през 2021 г. ще трябва да разширяват капацитета. Бързото възстановяване на потреблението в по-богатите европейски страни дава почти незабавен тласък и на продажбите на електрически съоръжения, велосипеди и други стоки, в които България се специализира в последните години. Не на последно място, този профил на възстановяване дава благоприятна среда за успех на производителите на основни метали и метални изделия, на пластмаси и други химически продукти. Това е индустрията, която като че ли не влиза напоследък в модните и популярни дискусии, но за сметка на това е поле на огромна трансформация и повишаване на производителността чрез значителни капиталови инвестиции в технологично обновление.
