Новата българска космическа одисея
Големи електронни часовници по стените в офиса на EnduroSat отброяват оставащите дни до втората половина на февруари 2021 г. Тогава изтича срокът, в който българската космическа компания трябва да предаде наносателит, който разработва за кувейтската Orbital Space.
Ако всичко върви по план, миниатюрният сателит ще полети в Космоса през май заедно с ракетата Falcon 9 на SpaceX. Това ще е първият сателит на Кувейт в Космоса и ще бъде използван за образователни цели: например от студенти, които пишат код за космическа техника и искат да го тестват в реални условия.
Райчо Райчев, основател и главен изпълнителен директор на EnduroSat, обяснимо е развълнуван от предстоящото изстрелване. Освен наносателита на Orbital Space на борда на Falcon 9 ще има и още един сателит, разработен от EnduroSat. Той се казва SPARTAN и носи името на едноименната мисия, с която EnduroSat се надява ударно да стъпи на пазар за над 100 млрд. долара.
SPARTAN е голям, колкото кутия за обувки. Въпреки това на него има достатъчно място, за да се инсталират до 10 полезни товара – например различни сензори или камера – които могат да събират данни от Космоса.
Мисията на наносателита, който ще излети през май, е до голяма степен демонстративна. Той трябва да покаже на клиентите на EnduroSat, че компанията може успешно да праща полезни товари в Космоса.
Към края на 2021 г. EnduroSat трябва да изстреля още един такъв сателит: този път с чисто комерсиална цел. Клиентите на EnduroSat ще си плащат, за да качват на борда на наносателита своите полезни товари и да получават събраните от тях данни.
Райчо Райчев го нарича „споделена сателитна услуга“ и вярва, че така може да демократизира достъпа до Космоса. „Вместо да се инвестират стотици милиони и с една космическа услуга да се покриват всички нужди на света, ние искаме да видим 100 различни играча в Космоса, които иновират и решават 100 проблема на Земята“, казва 37-годишният Райчев.
EnduroSat ще взима от всеки свой клиент по 100 хил. евро за изстрелването на полезния товар и след това с по между 50 и 70 хил. евро годишно за последващото получаване на данните от него.
„Излиза, че с нашата услуга можеш да оперираш 5 години в Космоса и ще ти струва между 300 и 400 хил. евро – казва Райчев. – Което е близо 10 пъти по-малко от минималния бюджет да оперираш свой сателит за 5 години.“
Изстрелването на обикновен сателит е скъпо удоволствие. То може да струва няколкостотин милиона долара, което е непосилен разход за малки и средни компании. (В България опит с изстрелването на сателит има „Булсатком“. Проектът обаче вкара дружеството в капана на дългове за десетки милиони, заради които кредиторите станаха акционери в сателитния оператор.)
Големите сателити обикалят на десетки хиляди километри от Земята и се използват основно от сателитни оператори, телекомуникационни компании, оператори на навигационни системи и т.н.
Но EnduroSat играе в сегмента на т.нар. наносателити. Те са с много по-малки размери (тежат между 1 и 15 килограма), обикалят само на няколкостотин километра от Земята, а разходите по качването им в Космоса са много по-ниски.
Изстрелването на наносателит в Космоса може да струва между 50 и 500 хил. долара, което е много по-добра оферта от това да изстреляш голям сателит. Това обаче е само цената на изстрелването. Извън нея остава цената на самия сателит, както и всички други разходи, свързани с мисията: например интеграция на полезния товар, регистрация на честоти за полет, създаване или наемане на наземни станции и т.н.
ENDUROSAT Е НЕЩО КАТО ONE-STOP-SHOP за космическата индустрия. Това означава, че българската компания може да направи за клиента си всичко от сглобяването на наносателит през подписването на договор с компания, която изстрелва ракети, до анализ на данните, събрани от изстреляния вече сателит.
Или както го описва Райчо Райчев: „Дай ни това, което искаш да качиш в Космоса, а ние ще се погрижим за останалото.“
Световният пазар на малки сателити се оценява на 2.8 млрд. долара годишно от Markets and Markets. Очаква се годишният оборот да стигне 7.1 млрд. долара до 2025 г.
Досега EnduroSat оперира основно на този пазар, продавайки сателитни системи на частни компании, университети и космически агенции. Но погледът на Райчо Райчев е отправен в друга посока – данните, които летящите около планетата малки сателити събират.
Тези „космически данни“ могат да са изключително ценни. PwC оценява на над 100 млрд. долара пазара на космически услуги, който включва събирането и обработката на данни.
Поради високите разходи обаче, свързани с изпращането на техника в Космоса, все още не много компании могат да събират данни. Райчо Райчев смята, че може да промени това. „Ние вярваме, че колкото повече частни космически играчи имат достъп до Космоса, толкова по-бързо ще се увеличават иновациите в орбита.“
Оптималният брой полезни товари, които първият комерсиален SPARTAN ще може да носи, е между 5 и 7. Запазването на слот за полета става с няколко клика в сайта на EnduroSat: почти все едно като да си резервирате билет за полет.
Така, твърди Райчев, всичко става по-евтино и по-бързо, отколкото ако клиентите си го организират сами. А това е особено важно за малките фирми, които нямат огромни бюджети за харчене. „Искаме да ускорим начина, по който космически компании влизат в Космоса – казва Райчев. – Времето е най-ценният актив за стартъпа. Ако си намалиш десетократно цената на изстрелването, това е гигантско облекчение и ти като компания можеш се фокусираш върху това, което е важно.“
С толкова много възможности за бизнес няма нищо чудно, че броят на сателитите около Земята се множи. Според консултантската компания Bryce Space and Technology само през 2019 г. са изстреляни 389 малки сателита (с тегло до 600 кг). От тях 37% са наносателити. Общо за периода между 2012 и 2019 г. са изстреляни над 1700 малки сателита, от които 899 са били с комерсиална цел.
Този тренд доведе до вълна от нови компании като EnduroSat, които искат да улеснят пътя към звездите. Американската Rocket Lab например разработва собствена миниатюрна ракета за малки сателити, която да намали разходите за изстрелване. Базираната в Канада Kepler Communications пък развива мрежа от наносателити, чрез които иска да предлага телекомуникационни услуги и свързаност за „Интернет на нещата“.
Разбира се, в надпреварата са се впуснали и милиардери като Илън Мъск. Освен че строи собствени ракети, Мъск работи и по Starlink: система от сателити, която може да осигури интернет достъп навсякъде по света.
Райчо Райчев е доволен от мястото на EnduroSat в глобалната картина. „Това е един много консервативен пазар, който не обича стартъпите“, казва той за космическата индустрия. Досега българската компания е работила с над 100 клиента. Райчев прогнозира, че през 2021 г. над 60% от клиентите на EnduroSat ще са комерсиални компании. И това е точно типът клиенти, към които българското дружество се стреми.
Райчев се гордее най-много с факта, че сателитите на EnduroSat са софтуерно дефинирани. Това позволява на клиентите да контролират своя полезен товар от Земята. „Целта ни беше хардуерът на всяка подсистема на сателита да променя представянето си чрез команди от Земята, така че да обслужва по най-добрия възможен начин всеки полезен товар на борда – казва той. – Без да ти се налага да променяш хардуера за всяка следваща мисия. Един и същ захранващ блок, един и същ борден компютър да могат да обслужват много мисии чрез смяна на инструкциите на софтуерно ниво за съответната мисия, а не чрез промяна на хардуера.“
Можете да мислите за сателитите на EnduroSat като за plug & play системи, към които различни клиенти могат да включват всякакви устройства (различни товари). EnduroSat поема отговорността да изпрати системата в Космоса и да гарантира целостта на полезния товар, а клиентите могат да ги управляват от Земята.
Райчо Райчев сравнява бизнес модела на споделената сателитна услуга с облачната услуга AWS на Amazon, пригодена за работа с данни от Космоса. „Тези сателити са една споделена архитектура, която ти позволява да събереш данни и да ги агрегираш на Земята през облака.“
РАЙЧЕВ ВИНАГИ Е ИСКАЛ ДА СТРОИ КОСМИЧЕСКИ КОРАБИ. „Всеки има детска мечта, моята просто не умря“ – казва той днес. След гимназията той първо учи история в Софийския университет, а после минава и през магистърска програма на Европейската космическа агенция. Прекарва няколко години в пътуване и работа по различни космически програми. В продължение на няколко месеца е в един от центровете на НАСА в Калифорния.
Когато през 2010 г. се връща в България, той вече знае, че пазарът на наносателити е напът да се разрасне експоненциално. „Имах ясна представа какво трябва да се направи, за да бъде този пазар много по-достъпен за повече хора“, казва Райчев. Но това време той смята, че в България няма необходимата експертиза и потенциални инвеститори за развитие на компании в областта на космическите науки.
Затова създава „Космически предизвикателства“ – образователна програма, която си партнира с университети и различни космически агенции. В нея участниците могат да разберат както за текущите проекти и технологии в сферата на космонавтиката, така и исторически факти като участието на България в различни космически проекти.
„Моята логика беше, че ако дойдат водещи експерти в България и покажат докъде е стигнал Космосът и какви са технологиите, част от младите хора, които я посещават, ще се надъхат и ще поискат да участват в космическия сектор“, казва Райчев.
Програмата „Космически предизвикателства“ се оказва успешна. Интересът към нея расте почти експоненциално и както Райчев го описва, „не можех да повярвам колко много хора мечтаят за Космоса“.
През 2015 г. с бизнес план в главата и току-що наето таванско помещение до софийския булевард „Витоша“, той създава EnduroSat. Първите инвеститори в компанията са Иван Ашминов и Борислав Недялков, съоснователи на финтех компанията Trading 212, и Доброслав Димитров и Мони Дочев които съосновават компанията за онлайн игри Imperia Online. Като инвеститор през 2017 г. в компанията влиза и Павел Езекиев чрез фонда си за рискови инвестиции Нео Венчърс, който налива 1 млн. eвро в EnduroSat.
Райчев тества пазара през 2017 г., когато EnduroSat прави първите си продажби на подсистеми за сателити. В началото продава предимно захранващи и комуникационни системи и постепенно разширява портфолиото от продукти. Това е най-бързият начин за компанията да излезе на пазара, а в онзи момент скоростта е важна. „Знаехме, че трябва да излезем на пазара много бързо – казва Райчев. – За да докажем годни ли сме и дали ще се харесат нашите идеи.”
В КРАЯ НА 2017 Г. БЪЛГАРСКИЯТ СТАРТЪП прави нещо, което предизвиква недоумение в космическата индустрия. В онлайн магазина си EnduroSat публикува секция, през която клиентите могат сами да конфигурират сателита, който искат да си купят. И което е по-важно – те виждат колко ще им струва.
Това е нещо нетипично за индустрията. Компаниите, които продават хардуер за сателитни системи, предпочитат да не обявяват цените и някои от параметрите на продуктите. „В началото ни звъняха водещи космически агенции и им беше съмнително – спомня си Райчо Райчев. – Питаха ни: „Това реалните данни и характеристики ли са?“ Отговаряхме: „Да“. „Ама защо така ги давате?“ „Ами защо да не ги даваме?”
Райчо Райчев не вижда нищо лошо в това. Дори напротив, оказва се, че това му носи позитиви. Дотогава клиентите се свързват последователно с няколко доставчика и чакат да получат оферти, за да ги сравнят. Което може да отнеме месеци. Но EnduroSat дава готова оферта веднага, което ускорява времето за вземане на решение: често в полза на българската компания.
Когато през май 2018 г. NASA изстрелва в Космоса ракетата Antares, на борда ѝ има наносателит с размерите на кубче на Рубик, който е собственост на EnduroSat. Така стартъпът достига крайъгълен камък в развитието си. EnduroSat 1, както става известна, е първата успешна мисия по изстрелване на собствен сателит за българската компания.
Сателитчето се използва за експерименти от радиолюбители (един от тях например излъчва през кубчето „Одата на радостта“ минути след като EnduroSat 1 започва да се рее в Космоса). Но с тази мисия EnduroSat казва на пазара, че има капацитети не само да сглобява сателити, но и да ги изкарва в Космоса; на мускули. „Ние самите нямахме процедура за изстрелване – спомня си Райчев. – Всичко сме създавали от нулата.“
С помощта на 1.2 млн. евро, получени по програма „Хоризонт 2020“, през 2019 г. EnduroSat приключва работата по изграждането на наземните си станции. С тях компанията може да приема и обработва данни от нисколетящи сателити. Така Райчев и екипът му създават още едно звено от веригата на стойността. През наземната станция клиентите на EnduroSat могат да следят данните, идващи от полезния им товар, да му задават команди, да обновяват софтуера му и т.н.
Единственото, което към днешна дата все още липсва, са сателитите, които качват полезните товари над небето. Те ще дойдат със SPARTAN и ще дадат завършен облик на инфраструктурата, с която иска да оперира EnduroSat. За тази година са планирани само две мисии с комерсиална цел. От 2022 г. компанията планира да изстрелва на всеки 45 дни по един наносателит.
Няма как подобна идея да мине незабелязана от инвеститорите. През 2020 г. oглавяваният от Павел Езекиев Neo Ventures инжектира 333 хил. eвро в EnduroSat. През същата година EnduroSat привлече и 2 млн. евро от инвестиционния фонд Freigeist Capital.
„Нямам търпение да видя кои ще са първите услуги, базирани на технологията на EnduroSat, които ще ни помогнат да разберем по-добре нашата планета и да вземаме по-умни решения“, казва Франк Телен, двигателят зад Freigeist Capital. Той посочва, че технологиите на EnduroSat могат да са полезни за изграждането на IoT решения, продукти за анализ на околната среда, метеорологични прогнози и какво ли още не.
Райчев казва, че през 2021 г. EnduroSat ще затвори първия си „значителен инвестиционен рунд“, без да уточнява какъв ще е размерът. С него компанията иска да ускори мисиите за изграждане на споделена сателитна услуга. Инвеститорите, изглежда, са се наредили на опашка.
И защо да не се редят? EnduroSat работи на печалба, откакто е активна в продажбите. През 2018 г. компанията генерира 835 хил. лв. консолидирани приходи и 259 хил. лв. печалба. Още следващата година приходите скачат двойно до 2 млн. лв.: върху печалба от 194 хил. лв. „Станахме устойчив бизнес от първата година, през която излязохме на пазара – казва Райчев. – Всяка година растем между 2 и 3 пъти.“
В последния консолидиран отчет на EnduroSat е записано, че компанията си е поставила за цел да завладее 20% от пазара за наносателити. В същото време Райчо Райчев е съсредоточен върху идеята да превърне EnduroSat в нещо като Uber за полезни товари. Това според него ще даде на стотици компании възможност да изпратят сензорите си в Космоса, вместо този пазар да е под монопола на няколко големи космически компании.
А това означава повече бизнес възможности за EnduroSat. „Стотици сензори ще могат да свалят данни на Земята през облака, който сме създали, и този клауд ще се превърне в онлайн магазин за космически данни. Ако постигнем това, ние наистина ще сме променили света по осезаем начин.“