Вашата летяща кола най-сетне пристигна
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
ДжоБен Бевирт за първи път се замисля да създаде самолет, който да може да излита и да се приземява като хеликоптер, докато учи във втори клас. По това време му се налага да изминава всеки ден по седем километра през горите на Северна Калифорния, за да се прибере в семейния дом, намиращ се в едно селище на хипита, където дори няма електричество. „Това беше едно мноооого дълго пътуване – казва Бевирт с усмивка. – То ме накара да мечтая за по-лесни начини.“
Четиридесет години по-късно Бевирт е напът да постигне тази цел. В едно ранчо край Санта Круз – Меката на сърфа, близо до мястото, където той е израснал, Бевирт тайно е разработил електрически самолет с шест витла с променлив ъгъл на наклона, който по думите му може да превозва един пилот и четирима пътници на разстояние 240 километра при скорост 320 километра в час, и то толкова тихо, че да остане незабележим на фона на градския шум. Бевирт планира въздухоплавателният съд, който все още няма име и чието производство според експертите ще струва между 400 хил. и 1.5 млн. долара, да положи основите на голяма мрежа от авиотаксита, които ще прелитат между покривите. Бизнесменът планира да изгради и да управлява самостоятелно тази мрежа. Целта му е да освободи жителите на градовете от претъпканите пътища и да спести на милиарди хора по един час на ден на цена (както той се надява) 2.5 долара на миля (1 миля = 1.6 км), колкото в момента струват услугите на UberX.
Звучи откачено, но 47-годишният Бевирт се радва на подкрепата на доста влиятелни фактори. През януари 2020 г. Toyota наля близо 400 млн. долара в неговата компания Joby Aviation, присъединявайки се към други инвеститори като Лорийн Пауъл Джобс и компанията на Джеф Скол – Capricorn Investment Group, която от самото начало подкрепя Tesla. До момента Joby Aviation е набрала 745 млн. долара, което ѝ осигурява пазарна оценка 2.6 млрд. долара. Изпълнителният директор на Toyota Акио Тойода е заявил на Бевирт, че се надява чрез Joby да сбъдне мечтата на дядо си и основател на Toyota Motors – Киичиро, който преди Втората световната война е разработвал въздухоплавателни съдове.
Joby Aviation е най-добре финансираният и най-скъпо струващият сред плеядата от стартъпи, които използват напредъка в сферата на акумулаторните батерии и електродвигателите в опит да откъснат авиацията от изкопаемите горива и да създадат нов тип въздухоплавателни машини, включително и такива, които да служат като авиотаксита. Никой не знае докъде може да стигне тази индустрия и въобще дали ще успеее да потегли, но анализаторите на Уолстрийт вече коментират сериозни цифри.
Според отчета на Morgan Stanley зараждащата се днес индустрия може до 2040 г. да генерира приходи от порядъка на 674 млрд. долара на година. „Ако можем да летим, ще можем да превърнем нашите улици в паркове и нашите градове ще станат много по-приятно място за живеене“, убеден е Бевирт.
Мечтатели се опитват (но за момента безуспешно) да създадат летящи автомобили вече стотина години. Скептиците смятат, че Joby Aviation и неговите конкуренти са подранили с поне едно десетилетие – в наши дни дори най-добрите батерии съхраняват 14 пъти по-малък използваем енергиен товар, отколкото реактивното гориво. А като се има предвид каква тяга е необходима, за да се издигне един въздухоплавателен съд, скептиците са категорични, че без значително усъвършенстване на батериите електрическите авиотаксита ще имат много малък териториален обхват и товароподемност, за да се оправдае тяхното промишлено производство. А остава и нелеката задача регулаторните органи да бъдат убедени в безопасността на тези летящи таксита.
Бевирт твърди, че той сега може да произведе безопасно авиотакси с висококачествените литиево-йонни акумулаторни клетки, каквито се използват в електрическите автомобили. Освен това Joby Aviation е единственият стартъп, който заявява готовност да отговори на амбициозните планове на Uber до 2023 г. да предложи авиотаксита в градовете. Бевирт е убеден, че до края на 2020 г. ще успее да получи сертификат от Федералното управление на гражданската авиация на САЩ, което ще я превърне в първия производител на електрически таксита, преодолял това препятствие.
Бевирт е израснал далеч от големия град в общност, която е изповядвала принципите на връщането на хората към земята. Първите си познания в областта на инженерството той получава, докато помага в ремонтирането на селскостопанската техника и при строителството на къщи заедно с неговия баща Рон Бевирт, който през 60-те години на миналия век в разгара на революцията на психоделичните вещества като LSD членува в комуната „Веселите шегаджии“. (ДжоБен е кръстен на герой от романа „Понякога страхотна идея“, написан от лидера на комуната Кен Киси, известен най-вече с романа си „Полет над кукувиче гнездо“.)
БЕВИРТ ПЛАНИРА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИЯТ СЪД, КОЙТО ВСЕ ОЩЕ НЯМА ИМЕ И ЧИЕТО ПРОИЗВОДСТВО СПОРЕД ЕКСПЕРТИТЕ ЩЕ СТРУВА МЕЖДУ 400 ХИЛ. И 1.5 МЛН. ДОЛАРА, ДА ПОЛОЖИ ОСНОВИТЕ НА ГОЛЯМА МРЕЖА ОТ АВИОТАКСИТА, КОИТО ЩЕ ПРЕЛИТАТ МЕЖДУ ПОКРИВИТЕ.
В зряла възраст Бевирт възпроизвежда комуната, но с ясно изразен капиталистически уклон. Тя е разположена върху уединена площ от гори и пасища от 180 хектара с изглед към Тихия океан. Бевирт купува територията с приходите от продажба на предишни свои компании като Velocity11 за производство на роботи, използвани за изпитване на потенциални лекарства, както и компанията зад марката GorillaPod за гъвкав трипод за видеокамери. На тази територия Бевирт прави тестови полети. Служителите на Joby Aviation живеят в малки къщички или строят къщи наоколо. Преди да се залови със създаването на въздушни таксита, Бевирт създава други стартъпи, чиито служители също са живели заедно. За да ги изхрани, той развива органична ферма с кокошки и пчели, които осигуряват яйца и мед, и наема готвач, който да приготвя храната.
„В тяхната корпоративна култура е прието колегите да си „дават пет“ при поздрав и да се прегръщат, а в основата на всичко това е ДжоБен“, казва Джим Адлър, управляващ директор в Toyota AI Ventures. Той убеждава колегите си да инвестират в Joby Aviation през 2017 г. „При тях всеки излъчва енергия и тя завладява останалите“, категоричен е той.
Въпреки че Joby Aviation участва в плановете на Uber за споделени полети, стартъпът в много по-голяма степен е съсредоточен в разработването на собствена мрежа за споделени пътувания. Този подход му помага да привлича инвеститори. „Ако ставаше дума само за производство на транспортно средство, без да е свързан с услуги, нямаше да пожелая да инвестирам“, признава Адлър.
Но за изграждането на необходимите площадки за кацане, разработването на софтуера и на други компоненти на инфраструктурата ще са необходими много повече пари и търпение от страна на инвеститорите. Joby Aviation възнамерява да остави летателните апарати изключително за собствено ползване и да не ги продава, което допълнително отдалечава деня, в който инвеститорите ще могат да възстановят вложените милиарди.
Петместният летателен апарат на Joby Aviation има по-голям потенциал за приходи при споделените пътувания в сравнение с по-малките двуместни мултикоптери, разработвани от германската компания Volocopter и китайската EHang.
Но недостатъкът на Joby Aviation е теглото на нейните машини. Голяма част от масата ѝ представляват батериите, а въз основа на моделите, направени от специалиста Венкат Висванатан от Carnegie Mellon и споделени от Бевирт с Forbes, въобще не е ясно дали те ще имат достатъчно капацитет за изпълнение на поставените задачи.
Университетският екип изчислява, че за да си осигури енергия за изминаване на 240 километра и да има допълнителен резерв, който се изисква от Федералното управление по гражданска авиация (при летателните изпитвания това все още не се е случило), акумулаторът на двутонния летателен апарат на Joby Aviation ще трябва да тежи почти тон. Като се добавят още 450 килограма (минималното тегло на хората на борда), то теглото на машината, седалките и нейното оборудване не трябва да надвишава 720 килограма.
Това е едва една трета от общата маса на апарата и е с 35% по-малко, отколкото при останалите сертифицирани серийни самолети. Изходът би могъл да бъде следният – или стартъпът да създаде невероятно лек и ефективен планер, както обещава Бевирт, или обсегът на полета да се окаже далеч по-малък от предвиденото. Още един проблем може да възникне, ако Федералното управление по гражданска авиация поиска допълнителни мерки за безопасност, които също ще понижат ходовите качества на летателния апарат.
„Поставили сме си изключително сложна задача – казва Бевирт. – Тя касае не само трудностите в проектирането, но и да променим начина, по който хората всеки ден се придвижват по Земята.“
