Ограничения и критерии при решение
Знам че горното заглавие изобщо не е секси. Друго щеше да е настроението, ако имаше думи като „творчество“, „импулс“, „визия“… За добро или лошо точно ограниченията и критериите са най-важните елементи, а формирането им можем да определим като най-съществената мениджърска дейност.
Решението има за задача постигане на определена цел или премахване на съществуващ проблем. Дотук добре, да приемем, че правилно сме ги определили.
И тогава настъпва трудният момент – да намерим добро решение.
В практиката често допускаме една основна грешка – първо генерираме множество възможни варианти и започваме да търсим идеалният сред тях. Което от една страна ни води до необходимостта да сравняваме между „ябълки“ и „круши“, а от друга обикновено избираме решение което или е твърде скъпо, или е твърде бавно, или не е по силите ни.
Понякога и трите.
На теория изглежда просто: веднага след определянето на целта да пристъпим към формиране на ограничения и критерии.
Ограниченията са граница, бариера, която не може да бъде премината.
Могат да са пари, време, хора, умения…
И не – използване на повече хора не ни решава проблема с липсата на време, както и повече пари не заместват недостига на акъл.
Известният Хеопсов закон гласи, че „Нищо никога не е построено в рамките на графика и предвидените средства.“ А всеки проектен мениджър знае, че девет майки не могат да износят бебе за един месец.
Затова е много важно първо да определим ограниченията. При това да го направим ПРЕДИ да сме започнали да създаваме различни варианти.
Ако нещо е дори мъъъничко по-скъпо или мааалко по-трудно, просто не го разглеждаме. Точка.
Иначе сме обречени още от самото начало да заложим десетки изключения и компромиси, което проваля целия последващ процес.
Критериите са много по-трудна задача. Най-вече защото се налага да са малко на брой и лесно измерими – за да позволяват бързо сравнение между възможните алтернативи на решение.
В офертите за работа често има изисквания от типа „умения за работа в екип и творческо мислене“. И двете са пример за трудно измерими параметри.
Докато висшето образование не е.
Не бързайте лекомислено да го отхвърляте. Какво ни показва това?
Първо, че кандидатът е в състояние да издържи няколко години на едно място, често занимавайки се с нещо, което не му е особено интересно.
Второ, че може да приключи почти всеки проект за една нощ и да го презентира сравнително добре, дори когато не разбира за какво говори.
Вероятно точно това сме се опитали да заявим в обявата, че търсим.
Допълнителен бонус е, ако кандидатът е живял в студентски град – тогава е свикнал на лоша храна и мизерните условия няма да го притесняват.
Преди години попитах студенти какви депутати ни трябват. Едно от безспорните изисквания беше да са смели – да не се поддават на натиск, заплаха, да имат кураж.
Изглежда логично, но как да го измерим?
Предложиха ми просто решение:
Всеки кандидат за депутат да мине по тясна дъска над дълбока пропаст.
Колкото повече са желаещите, толко по-тясна ще е дъската. Гениално!
Горното е пример, че не е задължително образованието да убие творчеството.
Оттогава на всички избори си представям кандидатите как ходят по дъска. Някои направо ги виждам как се обръщат и си тръгват.
Но ние да се върнем на темата.
Най-важната задача на мениджъра е да определи ограниченията и критериите. Въз основа на тях, след това всеки може да търси, сравнява и избира възможно решение.
А мениджърът може да се отдаде на заслужена почивка.
Така, ако резултатът е добър, заслугата е негова – добре е определил критериите.
Ако пък решението не работи – винаги може да обвини конкретните изпълнители.
