Дефибрилация на здравната система
| Партньорска програма
Казвате, че солидарният модел на здравното осигуряване е разрушен. Защо?
Все повече се говори, че трябва да намерим начин да посрещнем потребностите на хората, които не могат да плащат за здравеопазване в тежки ситуациии. Но решението не е свързано с одържавяване и директна намеса на държавата. Този модел сме го изпитали дълги години и той не доведе до нищо добро.
Изостанали сме във финансирането на здравеопазването така, че разходите да бъдат солидарно разделени между членовете на обществото. Системата е недофинансирана. Хората си купуват лекарства от джоба, а през цялото време вярват, че са осигурени. Но всъщност точно когато нямат доходи и са в невъзможност да се трудят заради тежко заболяване, тогава трябва да плащат и да вадят едни пари.
Какво може да се направи, за да се промени сегашната ситуация?
Единственият изход от това положение е бързо въвеждане на застрахователите в системата, бързо въвеждане на многообразно застраховане. До 1947 г. сме имали подобни практики. Тогава е имало спомагателни каси на различните категории труд. Знаем, че това е било решение, което е продължило да се развива в Западна Европа. Нека да сравним. Най-доволни от здравните си системи са хора от Скандинавия, Франция и Германия, където това многообразие на финансиране чрез допълнително застраховане решава проблемите по най-добър начин. Огромните разходи по време на тежки заболявания и интервенции са непосилни за едно домакинство. Солидарният модел покрива точно тези разходи.
Как според вас се справя държавата с управлението на парите за здравеопазване?
Държавата никога не е управлявала добре парите си. Смело твърдя, че държавните структури харчат в пъти повече пари за определени дейности и продукти в сравнение с предприемачите и частните инициативи. Виждаме, че и търговията ни е частна, и транспортът ни е частен, банките също. Но все още съществува илюзията, че здрвеопазването ни трябва да е директно финансирано от държавата. Това винаги се проваля.
Частната инициатива постига много повече цели с едни и същи средства в сравнение с държавата. Турция например привлече много частни инвестиции в здравеопазването и тяхната система стана коренно различна. Ние не можем да очакваме държавата да постига резултатите, които постига частната инициатива. Имаме какво да желаем и ако не променим осигурителния си модел, нямаме шанс да се справим с това.
Как развивате Acibadem City Clinic като успешен бизнес проект в здравна система, която е доминирана от държавата?
Започнахме почти от нулата. Не стартира по най-добрия възможен начин. Когато трябваше инвеститори в здравеопазването да получат достъп до сграден фонд, който така или иначе пустее, това не се случи. Оказа се, че инвеститорите трябва да започват от нула и да строят сгради или да наемат такива, които да приспособяват. А сградите, които са построени с пари от данъци, останаха да се рушат. Вместо да ги дадем на хората, които желаят да инвестират в болнични заведения.
Нашите лекари се опитват да постигнат нещо. Те са хората, които имат уменията и знанията и най-добре могат да реализират такива проекти. Виждаме, че въпреки тежката среда почти половината от функцията на здравеопазването е в ръцете на частни инвеститори.
Как оценявате електронното здравеопазване в България?
Без електронно здравеопазване сме обречени. Необяснимо е защо България последна в Европа не може да си въведе електронно медициниско досие. И защо намесата на държавните чиновници спъва това развитие. Уж гласуваме огромни пари, правим големи компании, които решават въпроса. Но винаги се стига дотам, че тези фирми наемат частни подизпълнители. Започва преразпределяне на пари, загуба на финансови средства. Накрая стигаме до същите изпълнители, които биха го направили по един прозрачен начин. Като че ли интересите в държавната администрация да се търсят уж добри решения не са толкова чисти и прозрачни за обществото. Продължаваме на държавни служби да имаме хора, които са на пенсионна възраст и нямат капацитет и подходящия образователен ценз. Не можем да очакваме от тях свежи идеи и модерно мислене. Питаме се младите хора защо напускат. Ами къде да прилагат знанията си?
