Бъдещето на свободните пари – revisited
Автор
Дебатът за и против биткойн се оказа особено полезен за осмисляне на фундаменталните характеристики на парите. Той помага и за раздяла с някои заблуди за неотменимата роля на централните банки като издатели на пари (технически наричани „фиатни пари“).
Преди седем години – тогава биткойн се търгуваше за около 1000 щатски долара – в тази колонка направих прогноза, че свободните пари, свободното банкиране, демонополизацията и денационализацията на валутите изглеждат като необратими процеси при достигнатото днес ниво на комуникиране. (Заглавието беше „Бъдещето на свободните пари“, Forbes България, януари 2014 г.) Имах предвид конкуренцията за ролята на основно платежно средство. Тогава основните аргументи против криптовалутата – или по-точно против инвестиция в нея – бяха, че тя няма „вътрешноприсъща стойност“ за разлика от други активи, като златото и земята например. Днес, когато цената му е около 60 хил. долара, виждам, че основните аргументи вече не са насочени срещу „стойността“, а по-скоро срещу способността криптовалутата да играе пълноценна роля като платежно средство в масови транзакции. Това, казват критиците, ограничава възможността биткойн да бъде използван масово в стопанската размяна и следователно е много далече от целта да се превърне в пари. Това води след себе си абсолютно легитимния, макар и подценяван досега, въпрос, какво всъщност са парите и кой актив е способен да играе роля на пари.
Масовото схващане е, че парите трябва да изпълняват две роли едновременно – (1) платежно средство (опосредстване и улесняване на размяната на стоки и услуги), (2) средство за измерване и натрупване на богатство. Към втората роля би следвало да добавим и “средство на разпределение на богатство” (или технически сетълмент на дадени търговски или инвестиционни позиции, които различни участници на пазара са заели един спрямо друг). Това, което може би е по-малко известно, е, че редица активи играят само втората от двете роли, без да се налагат или дори да губят в конкуренция за първата роля, но това да не им пречи да остават стабилни, ликвидни и конвертируеми пари в продължение на достатъчно дълго време. Технически вероятно е редно да наречем активите, които играят само втората роля, „резервни пари“, което няма да е докрай коректно, тъй като и някои фиатни пари понякога играят роля на резерв. При всички случаи резервните пари са факт от живота както спонтанно възникнали като златото, така и административно създадени от правителства и международни финансови институции като екюто или специалните права на тираж на МВФ.
Аналогиите със златото навяват на мисълта, че биткойн първо трябва да придобие пълноценна функция на платежно средство, преди да стане средство за трупане на богатство и сетълмент. Вероятно затова критиките са насочени към неспособността на биткойн все още да изпълнява тази функция. Но, изглежда, много хора по света не смятат, че това е задължително условие, за да се утвърди една нова резервна валута. Теоретично няма такова изискване за утвърждаването на нови пари. С други думи, няма необходимост да плащаш за пица в биткойн, за да бъде биткойн пари. Между другото за по-смелите има относително елементарни решения като крипто сметка в Revolut, която може чрез вързаната към нея Visa да ползваш, за да си купиш капучино или да платиш на йога учителката.
Накрая, но не и по важност – няма теоретично изискване количеството пари да расте заедно с обема на стоките и услугите, чиято размяна обслужват. Това твърдение може и да е атакуемо за транзакционните пари, но е 100% вярно за резервни пари. Дефлацията – спад на цените, измерени в количеството от резервния актив – е нормален и очакван резултат от икономическия растеж. Точно по тази причина златото носи дългосрочна реална доходност (в бъдеще 1 кг злато ще купува повече бетон и арматура, отколкото днес). Ограничението на количеството биткойни следва да играе в подкрепа на ролята му на резервни пари, а не обратно.
