Четири големи лидерски мита за стреса
Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили
Имате силно чувство на тревожност след удара на пандемията с Covid-19? Не сте сами. Проучване на технологичната компания Oracle и консултантската фирма за човешки ресурси Workplace Intelligence установи, че 2020 г. е най-стресиращата година в историята за глобалната работна сила. Предвид начина, по който нещата се развиват, е напълно възможно това да важи и за 2021 г., пише авторът на Forbes Сали Пърси.
Април е месец за осведоменост за стреса, така че е естествено време лидерите да размишляват върху стреса, на който самите те са подложени, и стреса, на който са подложени екипите. По-специално, това е възможност за разбиване на четири големи мита за стреса:
Мит 1: Всички стресове са лош стрес
Всъщност има „добър“ и „лош“ стрес. „Добрият“ стрес или това, което психолозите наричат „еустрес “, е това, което чувстваме, когато сме развълнувани и заредени от работата си, когато ставането от леглото в понеделник сутрин е по-скоро удоволствие, отколкото болка“, обяснява Марк Симъндс, експерт по психично здраве и основател на компания за творчество GENIUS YOU.
От друга страна, хроничният стрес е форма на „лош“ стрес, при който непрекъснато се сблъскваме с ежедневни стресори като натиск от крайни срокове, монотонна работа или предизвикателни решения. „Ако не бъдат овладени, с течение на времето, хипокампусът и префронталната кора се свиват и амигдалата се увеличава“, казва Симъндс. „Нито едно от тях не е полезно за мозъка.“
Хроничният стрес е разрушителен и може да се превърне в основна пречка както за производителността, така и за творчеството. Така че лидерите трябва да определят като приоритет намаляването на нивата на „лошия“ стрес на работното място.
Мит 2: Стресът е неизбежна част от лидерството
Далеч от това, че е неизбежна част от лидерството, стресът не трябва да играе почти никаква роля в него. Това е мнението на Мат Кейси, експерт по мениджмънт, съосновател на софтуерната компания за управление на хора DoThings.io и автор на книгата „Управлението на заблудите: Какво ако го направим грешно?“
Кейси твърди, че ролята на лидерите е да избират пътищата, по които техният екип да тръгнат, след това да се отдръпнат и да ги оставят да „отъпчат пътя“. „Лидерът не бива да бъде стресиран“, казва той. „Ако сме стресирани, защото сме прекалено заети, не се доверяваме достатъчно на хората си. Ако сме стресирани за резултатите, не взимаме рационални решения или планове за действие при извънредни ситуации. Лидерите се стресират, когато се опитват да упражнят твърде голям контрол върху света около тях. Просто се стремете към това, което смятате за най-добро, планирайте за най-лошото и се доверете на хората си да си свършат работата.“
Мит №3: „Зает“ е знак на чест
В нашата култура „всичко или нищо“ е лесно да носим „заетост“ и „чувство на стрес“ като почетни значки. Всъщност благополучието вместо това трябва да бъде почетен знак. Като даваме приоритет на благосъстоянието, ние гарантираме, че имаме психическа и емоционална сила да оцелеем в криза, да се възстановим чрез изтощение и да процъфтим.
Д-р Одри Танг, дипломиран психолог и автор на книгата „Ръководството на лидера за устойчивост“, твърди, че лидерите трябва да са „внимателни към по-широкия контекст, в който работи екипът“ и да въведат подкрепящи интервенции в светлината на това. Тя препоръчва провеждането на „одит“ на благосъстоянието – който може да бъде неформален, ако е необходимо – за определяне на областите за подобрение.
„Простото разбиране, че екипът ви може да е стресиран не е достатъчно“, казва тя. „Трябва да се предприемат ефективни действия в отговор.“
Мит 4: Лидерите не трябва да признават, че се чувстват стресирани
„Това, което казват и правят лидерите, има значителен ефект върху емоционалното благополучие на техния екип“, казва Дебра Стивънс, лектор и автор на „Изтъкване: 5 ключови умения за напредък в кариерата ви“. „Така че те трябва да обърнат голямо внимание на това как действат и комуникират.“
Стивънс препоръчва редовно ангажиране, изслушване и съпричастност с членовете на екипа, тъй като това „води дълъг път към позволяването на работниците да изразят своите притеснения и да получат помощта, от която се нуждаят“. Тя отбелязва: „Ако лидерите могат да създадат възможност хората да общуват свободно, не само нивата на стрес ще спаднат, но и техните екипи ще бъдат по-продуктивни и мотивирани.“
Облекчаване на стреса
Освен че разбиват няколко мита, лидерите могат да предприемат и практически стъпки за намаляване на стреса на работното място. „Вие имате способността да създадете по-балансиран начин на живот и култура на работното място, за да помогнете за управление на стреса във вашата организация“, предполага Пранита Салунке, специалист по превантивна кардиология, трудов терапевт и автор на „Жизненост: Здраво и щастливо сърце“. „Малките промени в начина, по който работите ежедневно, могат да окажат голямо въздействие.“
Салунке смята, че важни срещи – независимо дали по телефона или лично – не е задължително да се провеждат например в рамките на четири стени. Те могат също толкова лесно да се проведат в парка. Хората също трябва да бъдат насърчавани да разпознават собствените си стресови сигнали, като повишаване на сърдечната честота или разстройство на храносмилането, и да поемат 10 дълбоки вдишвания в отговор.
Въпреки че стресът е нещо, което всички ние изпитваме – в по-голяма или по-малка степен – не е нужно да позволяваме да ни контролира. Където е възможно, трябва да се съсредоточим върху овладяването му.
