Спестяванията са горивото на бъдещите инвестиции
Новината, че за последните дванадесет месеца до края на февруари депозитите на домакинствата в банките са нараснали с 11.3%, или над 6.3 млрд. лв., предизвика у мнозина смесица от учудване и притеснение. От една страна, изглежда донякъде контраинтуитивно след една година пандемия, ограничения и икономическа криза домакинствата да увеличават спестяванията. От друга, отново се повтаря рефренът, че тази спестовност е пречка за икономическата активност и растежа.
Няма съмнени
е, че непредвиденият и внезапен отговор на правителствата в Европа на пандемията в средата на март 2020 г. доведе до свръхреакция у потребителите. Сривът в потреблението в първите месеци беше резултат от изключителната несигурност, а не толкова от действителен спад на доходите или загуба на заетост. Видя се и че това поведение бързо се промени след нормализацията в очакванията и предприетите фискални мерки за запазване на работните места. Също така е очевидно и безспорно, че затворените бизнеси не продават – така че в определени периоди домакинствата не са ходели по барове и ресторанти и не са си купували дрехи.
Но не това е основният обяснителен фактор зад нарастването на депозитите на домакинствата. Ако погледнем динамиката в последните години, ще видим устойчиво годишно нарастване с между 8 и 10%. Иначе казано, те растяха относително бързо – с приблизително сходен темп на нарастването на заплатите. Защо това трябва да се разглежда като тенденция, спираща растежа?
Ако разгледаме другата страна на банковите баланси, ще видим кредити за бизнеса и домакинствата за близо 66 млрд. лв., или с 29 млрд. лв. по-малко от депозитите. Съвсем логично бизнесът дължи близо 36 млрд. лв. при 29 млрд. натрупани по фирмените сметки, докато домакинствата дължат 25.8 млрд. лв. при над 62 млрд. лв. депозити. Тук ефектът на пандемията е много отчетлив – ръстът на кредита за нефинансовите предприятия за година е едва 2.6%, на потребителските кредити за домакинствата – 4.8%; търсенето на жилища при безпрецедентно ниски лихви обаче е изключително високо и не се влияе особено от кризата и затова жилищните кредити нарастват с 11.3%.
Проблемът не е във високата норма на спестявания, а в ниската инвестиционна активност. В икономиката във всеки период група стопански играчи спестяват, а други търсят финансиране за плащане на покупки или инвестиции. Натрупаните спестявания очертават потенциала за растеж на кредита, но само по себе си това не е достатъчно, за да видим такова увеличение. Нарастването на кредита за домакинствата зависи от търсенето на кредит и способността на длъжниците да го изплащат – и двете са функция на перспективата за ускорено икономическо развитие, сигурност на работното място и увеличаване на доходите. Кредитът за бизнеса зависи от предприемаческата енергия и от способността за влагане на собствен капитал.
Затова и фокусът на всеки анализ и бъдеща стопанска политика трябва да е насочен към активизиране на частните инвестиции. Бегъл поглед на данните след 2014 г. показва, че общото капиталообразуване е ниско – по-ниско от това в страните от Централна и Източна Европа в периода, когато са постигнали бързо икономическо сближаване. В оптимистичния сценарий това означава навлизане на нови чуждестранни инвеститори и разширяване на производствения капацитет на вече действащите външни и местни предприятия. Заедно с това – ускоряване на трансформацията на икономиката чрез замяна на труд и стари технологии с нови, по-високо производителни. Искрата и двигателят на тези процеси трябва да са в предприемачите, но мащабът и скоростта им ще бъдат подкрепени от достъпа до заемно финансиране. Привидно спящи спестявания трябва да се разглеждат като горивото, което ще направи тази промяна възможна.
