Успехът са изборите, които правим всеки ден
Добромира Маринчева е маркетинг директор на Булсатком от 2019, а от края на март 2021 управлява и търговската дирекция в компанията. Започва кариерата си в AT&T в САЩ. След завръщането си в България става част от екипа на БТК ЕАД (VIVACOM), където през годините израства с няколко нива и натрупва широк управленски, пазарен и продуктов опит. Завършила е магистратура по бизнес управление (MBA) в Booth School of Business University of Chicago, една от топ 5 програмите в света, както и бакалавърска степен по икономика и международни отношения в Randolph College, Virginia.
Коя е промяната, която доведе до най-големия ви успех като мениджър?
Определено не е само една, а комбинация от много и различни промени с мен. Поглеждайки назад във времето, започнах професионалния си опит на 22 години и последните 15 години имам честта да работя като мениджър на мениджъри и да се развивам. За цялото това време се убедих, че изграждането на екип, работата с всеки един човек и инвестицията във времето, през което помагам на колегите заедно да преминаваме през предизвикателните задачи, са най-ценният капитал, с който разполагам. Единствената константна величина е промяната – проекти, екипи, компании, аз винаги се питам с кого бих продължила към следващото предизвикателство и при кого инвестицията на моето време има най-голяма възвръщаемост.
Да гледаш на всяка ситуация като на поредната възможност е също важен гарант за успех. Казват, че когато ти поднесат лимони, е хубаво да си направиш лимонада. Аз казвам „каквото и да ти поднесат, направи си любимо питие“. Спомням си когато бях млад мениджър, изготвих бонус система за търговските екипи, които управлявах. По това време те не бяха възнаграждавани за добрите резултати. За мое огромно съжаление целият управленски екип по това време напусна компанията и аз нямах възможност да я защитя пред моите преки ръководители. Спомням си, че бях силно решена, че ще преследвам целите си, и буквално нахлух в кабинета на новия изпълнителен директор, за да го запозная с целия проект. Защитих предложението си и въведох в търговския отдел работеща и ефективна бонус система за справедливо възнаграждение. Освен че беше внедрена и се прилага дълги години, аз бях поканена да управлявам всички продажби на компанията.
АКО ИМА ЖЕЛАНИЕ, ИМА И НАЧИН!
Най-ярката промяна за мен, която ми помага да съм наистина уверена, целенасочена и фокусирана като мениджър, е инвестицията в самата мен и времето, което отделям за лично развитие – дали са статии, бизнес литература или последните три години, в които завърших една доста амбициозна, конкурентна и интензивна MBA програма. Казват, че един MBA се равнява на поне 10 години четене на материали с бизнес насоченост и поне още толкова професионален опит. Категорично да – подкрепям тази теза, а и когато се комбинира с общуване с реализирали се мениджъри и лидери от цял цвят от всякакви индустрии и опит и осъзнаеш, че не само сме на едно доста прилично световно ниво като бизнес практики, ами има и доста аспекти, в които сме и много по-добри, това няма как да не се отрази на моето светоусещане и това определено беше ключова промяна за мен и моя мироглед като мениджър. Не беше лесно, имаше периоди, в които не бях сигурна дали ще успея да балансирам две деца, семейство, работа и по два изпита всеки месец в продължение на две години. Започнах, когато дъщеря ми нямаше навършена една годинка, а синът ми кандидатстваше за училище. През първия семестър 20% от започналите програмата се отказаха, тъй като не съумяха да се адаптират към динамиката и академичното натоварване. Благодарна съм, че имах щастието да срещна колеги с различни и много впечатляващи кариерни пътеки, както и честта да имам световноизвестни доказани имена за преподаватели. Например Richard Thaler ни преподаваше курс по Managerial Decision Making и няколко месеца по-късно спечели 13-ата Нобелова награда по икономика за трудовете си в областта на поведенческата икономика. Да черпиш знания от извора е наистина вълнуващо и няма как да не се отрази на работата ми и удовлетвореността от нея.
Кои качества правят жените успешни лидери?
Трудно би било да дадем точна рецепта за успешен лидер, било то жена. Успехът е непрекъснат процес като комбинация от развитие, непрекъснато учене и адаптация към средата. Винаги е личен избор и се постига с действие, а не с очакване. В днешните динамични времена ключови качества са и гъвкавост, и ориентация към постигане на резултати. Успешният лидер е този, който с личен пример, умения и харизма води екипа си в желаната посока и притежава голямо търпение, за да постигне искания резултат.
Жените лидери имат уникалната способност да виждат „цялата картина“, да импровизират, да правят няколко неща едновременно, да изпитват потребност да се грижат за хората, с които работят, и да виждат чисто човешките им качества.
България е едно изключително благодатно място за реализирането на жени и балансирането на кариера, семейство и личен живот. Бакалавърската си степен учих в малък частен женски колеж в щата Вирджиния. Когато кандидатствах, бях избрала няколко университета, но там ми дадоха 100% стипендия за 4-годишното образование, което нямаше как да не избера. Дори и не предполагах, че съществуват висши учебни заведения само за жени. Казваше се Randolph – Macon Woman’s College. Мислех, че носи името на жената на Randolph Macon. Оказа се, че името означава „Колеж за жената“, кръстен на Randolph Macon. Бяхме само 720 момичета от 137 страни. Всеки втори предмет беше свързан с успелите жени – „Жени в английската литература“, „Жени в икономическата история“, „Жени в американската политика“.
За първи път се сблъсках с разделението на жени и мъже, още повече за обследване на темата в такава дълбочина, което очевидно означаваше, че има някакъв проблем. За щастие в България не е така. Всички сме равнопоставени, а от жените има очакването, че освен да работят, трябва въртят домакинство, деца и семейство. Най-шокиращо беше, когато една моя близка приятелка американка най-гордо заявяваше, че няма планове да работи, след като завърши, а ще стане educated housewife т.е високообразована, за да може да отгледа децата си и да не се срамуват от нея. Напълно нова концепция за мен, която впоследствие започна да се среща и в България. Днес жените по статистически данни сме 60% от населението. Лично според мен жените сме движещата сила в тази икономика и инвестицията в образованието на момичетата и подпомагането на техните кариери е дългосрочна полза за цялото ни общество и неговото развитие.
Аз съм късметлийка, че съм имала и сега имам шанса да работя с изключителни лидери и мениджъри, които ме вдъхновяват. Лидери, които ме мотивират непрекъснато да давам най-доброто от себе си. Точно такъв екип ме събра с Булсатком и макар и да сме още в самото начало, вярвам, че ще постигнем целите си и ще възобновим лидерската позиция на компанията.
Коя е най-сериозната бариера пред кариерата за жените в технологичния бранш?
Бизнесът като цяло е част от мъжкия свят, но все повече представителки на нежния пол завземат високи позиции. В САЩ например имат квота за жени в Board Room. Всички знаем и се гордеем с реализиралите се жени в ИТ сектора в нашата страна. Лицата от кориците не са много. Затова и тази инициатива на Forbes е толкова похвална – да популяризира представителки на следващото поколение жени лидери. Но това, което е сравнително ново за мен като откритие, ако проследим израстването на немалко жени на високи позиции, е, че почти всички в самото начало са били „въведени в бизнеса“ и „подкрепени“ от ментор мъж, лидер мъж, някой, който ги е издигнал на първите им мениджърски позиции и е видял потенциала в тях.
Преподавателят ни по социология Ronald Bunt, който ни преподаваше от учебник, който беше написал – Brokerage & Closure, An Introduction to Social Capital, ни даде примери как успешните жени лидери успяват да капитализират много добре мрежите си от контакти с мъже и с жени и че присъствието в Board Room-а най-често е функция на спонсорство от мъж. Просто статистика.
Какъв съвет бихте дали на следващото поколение жени лидери?
Най-вече да бъдат себе си и да преследват целите си докрай. Да не се страхуват да грешат и да бъдат по-смели, дръзки в решенията си и да се доверяват на инстинкта си. Няма нищо страшно в това да признаеш, че не си успял, естествено, че си си взел и поука. Да продължават да вярват във възможностите си и да не загърбват жената в себе си.