Невидимата страна на емпатийния лидер
Нека да направим един тест. Отговорете с ДА или НЕ:
Умеете ли да вниквате в начина, по който другите се чувстват, и с готовност да предприемете действия, за да намалите негативните емоции?
Избягвате ли умишлено неприятни разговори, за да не карате отсрещната страна да се чувства зле?
Изморявате ли се лесно, когато трябва да легитимирате трудно решение?
Казвате ли си, че не сте добра в управлението на екипа си?
Премълчавате ли в конфликтни ситуации?
Отлагате ли до последно даването на критична обратна връзка?
Дразните ли се от ваши служители, които ви поставят в ситуация да ТРЯБВА да им дадете обратна връзка?
Иска ли ви се вашите колеги просто да си вършат работата, без да ви занимават излишно?
Мислите ли си понякога, че сте твърде чувствителна, загрижена или недостатъчно подготвена за ролята си на лидер? Получавате ли такава обратна връзка?
Ако отговорите ви са утвърдителни, то вие сте една от многото жени на мениджърски позиции в компаниите и организациите, които са дълбоко емпатийни лидери.
До скоро наричано „меко умение“, днес емпатията е едно от най-ценните качества на лидерите. И с право. Средата търси дълбоко човешка, качествена и релевантна комуникация. Тя става все по-ценна в модерната ни реалност, в която сме особено бързи, дигитални и най-вече решаващи проблеми.
Когато става дума за жените мениджъри и лидери, умението да усетят пулса на залата, да оценят настроенията в екипа и да вникнат в чуждата гледна точка, т.нар. емпатийност винаги е изтъквана като присъщо качество. То е от онези „меки умения“, които жените лесно усвояват и още по-лесно демонстрират в бизнес среда. Но емпатията при жените лидери има невидима страна.
Повечето жени в мениджмънта, с които работя, са емпатийни лидери, което им даде предимство в редица ситуации през отминалата година. В същото време, много от тях имаха истинска нужда от подкрепа, за да се справят със собствената си тревожност, стрес и съмнения. За емпатийните лидери и особено за жените сред тях, уменията да се поставят в чуждите обувки, да усещат настроенията и да бъдат част от групата вървят ведно с умора от безкрайната комуникация, прекомерна отговорност за чувствата на другите и трудно поставяне на граници за личното си време, енергия и емоционален баланс. Това упражнява натиск върху тяхната роля в организацията. Когато си емпатийна, но не можеш да извлечеш максимума на това умение по здравословен начин, то се превръща в токсичен товар, който те кара да търсиш одобрение на всяка цена, да задоволиш стейкхолдърите, да си толерантна и разбираща. Така да си емпатийна се превръща в желано качество, но то не е балансирано.
Когато това да си емпатиен, разбиращ и толерантен лидер се превърне в пречка за постигане на целите в бизнесa и предотвратява адекватното управление на хора и отношения по вертикала и хоризонтала, лидерът започва парадоксално да губи от своя авторитет и влияние и достига задънена улица. Истината е, че вие НЕ определяте как се чувстват служителите ви. Те изпитват емоции, интерпретирайки вашето поведение на базата на своето субективно възприятие.
Да сте способна да разберете чуждата позиция и да сте емпатийна не означава да правите компромис със себе си или визията за работата ви като екип. Но означава да намерите адекватен механизъм, който подпомага и двете страни – вашия екип и вас лично.
Такъв механизъм за жените в лидерски роли е да комуникират ясно своите граници и очаквания, да държат пространство за чуждата емоция, без да попиват от нея, и да намерят подкрепа, с която да отработят своите лични емоции и съмнения в правилния формат. Само тогава можете да сте пълноценен емпатиен и силен лидер.
