Богомила Трайкова – мултитаскър от ново поколение

Да разказва истории – това е любимото нещо на Богомила Трайкова от селекцията ни „30 под 30“ за 2020 г. и тя намира начин винаги да е част от живота ѝ, с каквото и да се занимава. А тя обича да се занимава с много неща наведнъж. Трайкова (30) е част от екипа на PostScriptum Ventures – инвестиционен фонд с фокус върху устойчивото развитие и иновациите. Тя е блогър, записва песни, създател е на инициативата „Коледа в писмо“, в рамките на която вдъхновява хиляди хора да напишат писмо до непознат, и работи по стартъп за лимонада с кауза. А зад гърба си има и други начинания като бар на плажа и министартъп за еко коприна от пробити пашкули.

„Питат ме защо не се отдавам на тези занимания изцяло. Това е като една везна, която се самобалансира. Ако работя през деня по някакви по-сухи задачи и съм закъсала някъде, и сменя заниманието – отида да пея или свиря на китара, да рисувам или да правя нещо, с което да изразя себе си, и след два-три часа пак погледна проблема, аз го виждам по нов начин.“ В същото време казва, че не би могла да твори, ако натовари тази дейност с очакването да я издържа.

Първия си бизнес Богомила Трайкова започва в края на първата година във Виенския икономически университет. Всъщност, след като завършва Американския колеж, кандидатства в Англия и я приемат в няколко университета, но тъй като повечето ѝ съученици също са се насочили към Острова, тя решава да се „отцепи от „стадото“. Записва се на курс по немски и започва да се явява на изпити в университета, за да провери нивото си, и в един момент решава да го завърши, защото „така и така съм започнала“.

Когато идва време да се върне в България за лятото, заедно с тогавашния ѝ приятел решават да започнат сбизнес. Шегуват се, че могат да отворят заведение на плажа, а шегата се превръща в реалност, след като се оказва, че имат контакти на концесионера на плажа в Лозенец и че точно се е освободи­ло място. Баща ѝ им помага и с ноу-хау, тъй като самият той има опит в тази област – притежавал е заведения в Банско и София, и с 30 хил. лева, които взема на заем. Така през 2010 г. се ражда Zig Zag – дневен бар, който сервира напитки, вдъхновени от домашната лимонада. „Наричаха ни витаминозния бар. Всичко правехме с плодове. Шегувахме се, че трябва да идват при нас да изтрезняват.“

Още първата година успяват да върнат инвестицията, да платят всички разходи и да спестят пари. Заведението съществува шест години. „Успяхме да си запазим печал­бата стабилна, въпреки че и служителите се увеличаваха. Успяхме да си съхраним достав­ките, да привлечем клиенти, да имаме добър марж на продукти, които са много търсени, че се задържахме и така си изплатих бакала­въра“, обяснява Трайкова.

Вярна на себе си, едновременно с бизнеса се занимава и с други дейности. Вдъхновена от наученото в университета за устойчиво­то развитие и кръговата икономика, става стажант в международната студентска ор­ганизация oikos в Швейцария, а по-късно ра­боти като консултант по устойчиво разви­тие в denkstatt. Така става все по-трудно да се връща към работата на морето, където

ВИЖДАШ КАК НИЩО НЕ СЕ СЛУЧВА, ПРЕЗАСТРОЯВА СЕ, САМО СТАВА ПО-ЗЛЕ, БЕЗ НИКАКВА СТРАТЕГИЯ, ВСЕКИ ГРАБИ КОЛКОТО МОЖЕ, НЕ ИСКАХ ДА СЪМ ЧАСТ ОТ ТОВА И СИ КАЗАХ КРАЙ

Последната капка идва след поредицата скандали със за­мърсяването на морето край Лозенец, след които тя решава да се посвети изцяло на устойчивото развитие.

Отхвърля предупрежденията на нейни близки, че в тази сфера „ще остане гладна някой ден“. Решена да научи повече, запис­ва магистратура по зелен мениджмънт и устойчиво развитие в Университета „Боко­ни“ в Милано.

Подготвяйки се за изпита, прекарва голя­ма част от времето си в изкачване на Черни връх – по три-четири пъти седмично. Така ѝ идва и идея за видеото, с което трябва да допълни кандидатурата си. Докато пове­чето кандидати представят професионално снимани видеа, тя заснема свое изкачване до Черни връх и слиза от планината с па­рапланер. Креативният ѝ подход печели вни­манието на ръководителите на програмата дотолкова, че я приемат с пълна стипендия.

След края на магистратурата избира „умния подход“ и се насочва към сферата на зелената енергия с идеята, че там „ще стават големи неща“. Свързва се с Никола Газдов, председател на Асоциация за произ­водство, съхранение и търговия на електрое­нергия, с когото не се познават лично, обяс­нява му, че се интересува от енергетика, и иска съвет. Той я насочва към изложение за соларни инсталации в Мюнхен няколко дни по-късно, на което и самият той ще при­съства. След 15 минути Трайкова вече си е купила самолетен билет и заминава на изло­жението, където намира и първата си рабо­та в сферата – в българска компания, която изгражда фотоволтаични паркове. Във фир­мата разпознават потенциала ѝ за създаване­то на нови контакти и започва да помага на изпълнителния директор за бизнес развитие­то на фирмата. Има шанса и да представлява компанията в преговорите за строежа на един от най-големите соларни проекти в света – The Sweihan power project в Абу Даби.

Остава в компанията около година и пла­нира да замине в чужбина, но по това време чрез общи познати среща председателя на Българската асоциация за дялов и рисков ка­питал Евгени Ангелов, който вижда потен­циала ѝ и е решен да я накара да остане с ху­бава възможност. Именно той я насочва към PostScriptum Ventures, а тя толкова харесва хората там, че променя плановете си. „Бях решила, че ще приема работа само с хора, които ми харесват и ме вдъхновяват. Това ми беше изискване“, посочва Трайкова.

Започва работа като бизнес анализатор и специалист бизнес развитие. Помага с кон­такти, участва в подписването на важни сделки и за създаването на презентации за на­биране на средства. Преди около година сама си измисля нова роля в компанията – мени­джър брандинг и комуникации. В тази си роля отговаря за една от компаниите в портфо­лиото на фонда – CWP Renewables – разра­ботчик на енергийни проекти в Австралия, както и за новия стартъп H1 Energy, който ще разработва водородни проекти глобално. Гледа на работата си като на начин да раз­каже историята на компаниите.

Не изоставя креативността и в живота си извън зелената енергия с различни инициа­тиви, сред които станалата популярна в последните години „Коледа в писмо“. Началото на инициативата всъщност се крие в деня, в който трябва да събере багажа си и да започ­не да се сбогува с Милано след завършването на магистратурата. Тъжна от заминаване­то, тя решава да не се поддава на негатив­ните емоции, а вместо това да изпълни своя отдавнашна мечта – да напише анонимно писмо и тайно да го остави някъде, където да бъде намерено от непознат.

Така и прави – пише писмо, в което разказ­ва историята на писател, който се опитва да намери непозната жена, която го е развъл­нувала. Оставя писмото в свое любимо заве­дение и 10 дни по-късно, след като се връща в Милано от пътуване из Италия със семей­ството си, получава отговор и на свой ред веднага отговаря. Продължава да пише писма и от България, като намира италиански по­щальон, готов да доставя изпращаните от нея пратки, за да останат анонимни.

ВИДЯХ КАК МИ СЕ ОТРАЗИ НА МЕН ТОВА ПРИКЛЮЧЕНИЕ – ДА НАПРАВИШ НЕЩО, КОЕТО Е ТОЛКОВА ЕЛЕ­МЕНТАРНО, НО ТИ НЕ СИ ГО ПОЗВОЛЯВАШ ГОДИНИ НАРЕД, ЗАЩОТО ТЕ СПИРАТ НЯКАКВИ ЗАДРЪЖКИ ИЛИ ХОРСКОТО МНЕНИЕ

Така, като на игра, се ражда една тра­диция, която Трайкова преобразува в конкурс с идеята да вдъхнови и други хора да напи­шат писмо на непознат. „Исках да провоки­рам диалог“, признава Трайкова и допълва, че е искала да създаде преживяване като това, което е изпитала тя при осъществяването на идеята в Милано. През първата година получава 150 писма, а до момента изпратени­те послания са над 10 хил. души. С името от инициативата „Мила Боги“ става популярна в социалните мрежи – последователите ѝ в Инстаграм са близо 12 хиляди, като обича често да ги провокира и вдъхновява.

По време на пандемията се ражда иници­ативата „Анонимни COVID тайни“, в рам­ките на която последователите ѝ изпращат своите мисли, възникнали по време на локда­уна, които не смеят да споделят с никого, а тя ги качва на страницата си „Вдъхновил­ница“ във Фейсбук. Постоянно измисля нови предизвикателства – за измисляне на текст на песен, нова дума или корица за книга.

Идеите ѝ не спират и признава, че обича да ѝ казват, че нещо не може да се случи, за­щото тогава винаги намира начин да го пре­върне в реалност. Това умение има още от малка. Тя има увреден слух и ѝ казват, че няма да може да пее, но напук на думите на лека­рите днес тя има записани шест песни, две от които имат хиляди гледания в YouTube.

По същия начин се ражда и нейният ми­нистартъп за коприна от пробити пашку­ли на копринени буби Nalima, който влиза в шортлистата в Dubai Innovation Impact Grant. „Казаха ми, че никога няма да мога да извлека нишка от пробити пашкули, аз го на­правих за една седмица.“ Но още по-интерес­но за нея е да разкаже историята на жените, които среща по време на пътуването си из Родопите, които ѝ показват как да преде. „Те бяха толкова щастливи, че някого това го интересува“, спомня си Богомила Трайкова.

Въпреки постигнатия успех тя решава да изостави стартъпа. „Видях, че няма смисъл, че много пари ще отидат, излишно много усилия и няма да постигна реален импакт. Казах си, ок, беше супер демонстрация, бяхме отличени, значи е имало смисъл да разкажем тази история, защо да значи, че трябва да го превърна в бизнес.“

Способността ѝ да вдъхновява нами­ра място и в PostScriptum Ventures. Идеята с анонимните писма се харесва на управля­ващия партньор на компанията Димитър Енчев. Така се ражда конкурсът „Млад инова­тор“. Инициативата провокира ученици от цялата страна да научат повече за устой­чивото развитие и да се включат с рисунка или проект за зелена иновативна идея. В пър­вото издание на конкурса печели екип от 6-и клас с проект за пазарска количка, която про­извежда електроенергия. Обещанието е с по­мощта на PostScriptum Ventures отличената идея да се превърне в реалност, но COVID-19 пандемията променя плановете за момента. Трайкова казва с усмивка, че с голямо удо­волствие преглежда всички нови проекти и видеата към тях и се радва на ентусиазма на децата.

В последните години ѝ остава време и за още една голяма страст – лимонадата. Ин­тересът към тази напитка започва още от бар Zig Zag. Започва да произвежда здраво­словна лимонада с кауза с марката „Лимона­дена среща“ през 2009 г. Избира името зара­ди събитията, на които предлага напитката. Преди пандемията таргет са и корпорации­те, които купуват лимонада за офисите си. Идеята обаче се развива във времето и сега планът е скоро да видим лимонадата по раф­товете на магазините – вече текат про­мишлени проби на напитката, като част от печалбата ще отива за предварително избра­на кауза. Вече са започнали разговори с Лазар Радков от „Капачки за бъдеще“ и може би това ще е една от първите каузи, които ли­монаденият ѝ стартъп ще подкрепи – закупу­ването на кувьози. Друга идея е част от пе­чалбата да отива в подкрепа на занаятите.

Трайкова вече е измислила и нов бранд, който има потенциала да обхване и други продукти, но не бърза с бизнес начинание­то си. „Малко ме плаши потенциалът му“, признава тя. Причината е, че ако се раз­вие много, в един момент ще ѝ се наложи да избира между стартъпа и работата си в PostScriptum Ventures, която много обича. Но и за лимонадата се води от нагласата, която прилага за всичките си начинания: „Ако е моето, ще си го взема.“