А сега накъде?
Няма да се занимавам с политическата ситуация, въпреки че всички погледи са насочени към нея. Фокусът са икономиката и здравните мерки в средносрочен план. С две думи, през есента и догодина отново ли ще бъдем изненадани от поредната вълна на вируса? Отново ли с извънредни и неочаквани мерки ще се въвеждат ограничения и ще се затварят бизнеси и дейности?

Според едната гледна точка при всяка вълна на кризата трябва да се въвеждат тежки здравни ограничения, независимо от икономическата цена. Според другата гледна точка никакви ограничения не са приемливи, независимо от здравния риск. И двете гледни точки имат твърди поддръжници, но обществото като цяло се люшка между двете крайности според движението на епидемичната ситуация.
Ако не излезем от този омагьосан кръг, можем да очакваме рестрикции поне всяка есен – зима. Положителното е, че икономиката като цяло по-малко се влияе от всяка следваща вълна и много сектори се възстановяват. Но секторът на услугите – не само ресторанти и туризъм – драматично е засегнат от всяко затваряне.
За радост изборът между тежки рестрикции или пълни болници вече не е единствен. Наличието на ваксини дава възможност едновременно да се постигнат и двете цели – преодоляване на пандемията без нови рестрикции. Но при няколко условия: Първо, повече ваксини. Второ, бърз процес на ваксинация. Трето, повече желаещи да се ваксинират.
Досега доставките на ваксини бяха ограничени, но в следващите месеци ще се ускорят драматично. В резултат всички ваксинационни центрове и лични лекари ще могат да получават толкова, колкото са им необходими без ограничения. Възможността за реален избор на ваксини ще повиши и търсенето, тъй като в момента иРНК ваксините са дефицитни и много хора отлагат ваксинацията и чакат да се получат точно такива ваксини.
С получаването на милиони ваксини месечно ще се решат много от сегашните проблеми, но ще възникнат нови – включително организационни и логистични. Те трябва да се решават прагматично. Например някои искат ваксинацията да става само от личните лекари, други казват, че най-добре е да става през ваксинационни центрове – трети пък искат всичко да става с електронна система за регистрация, но други предпочитат зелени зони без записване. Би било много вредно този спор да се решава идеологически или политически, това със сигурност ще забави процеса. Прагматичният подход е всички варианти за ваксинация да съществуват паралелно и да се конкурират помежду си. По-ефективните и удобни варианти ще се радват на повече успех, но и останалите ще имат принос, особено като имаме предвид големите различия в покритието на лекари и лечебни заведения в различните региони.
Има какво още да се направи и по отношение на избора. Както много българи искат само и единствено иРНК ваксина, така други българи предпочитат руска ваксина. Може да не сме съгласни или да не съвпада с нашите възгледи, но те си я искат. Така че известни доставки на тази ваксина могат да помогнат за повишаване на ваксинационното покритие (разбира се, само след одобрение от Европейската агенция по лекарствата).
Повече активност е нужна и от здравните власти и медиите, но и от бизнеса. Особено бизнесите, които често биват затваряни, могат да са активни и да направят собствена кампания за ваксинация на своите служители и клиенти. Но има и други интересни примери по света като така наречения ваксинационен туризъм. Една възможност е да се предложи ваксинация на всеки турист, който посети България. Това е привлекателно, тъй като много страни, дори от нашия регион, все още нямат достъп до ваксини – особено иРНК ваксини. Нещо повече – след ваксинация се издава ваксинационен сертификат, с който ще може да се пътува без пречки в цяла Европа, което също е привлекателно.
Гореописаното не е изчерпателен списък, а само няколко идеи за отваряне на дебата. Дебат, който трябва да излезе от дихотомията за и против затварянето и да се насочи към въпроса как да оставим пандемията зад гърба си.