Убиецът на кредитните карти
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
На 26 април 1986 г. десетгодишният Макс Левчин и семейството му живеят в Киев, Украйна, на около 150 км от ядрената централа „Чернобил“. Докато съветското управление се опитва да прикрие мащаба на катастрофата, майката на Левчин – физичка, осъзнава рисковете от радиацията. Моментално събира багажа на Макс и брат му и ги праща при баба им в Крим. Пет години по-късно семейството пристига в Чикаго като евреи бежанци с общо 700 долара – рублата се е сринала, а правителството е ограничило количеството пари, които могат да се изнасят от страната.
„Част от опита, идвайки в САЩ от социалистическа страна, е, че просто не бях готов за много от нещата, които съществуваха тук. Добрите и лошите“, разказва Левчин. „Получих първата си кредитна карта няколко години след като пристигнах, и моментално я изпразних, защото нямах идея как да я използвам.“
Казва това на 13 януари – деня, в който финтех компанията за стоково кредитиране Affirm, основана и ръководена съвместно с Левчин, пуска акции на борсата.
Математически гений с хъс на имигрант, той е сред основателите на PayPal, когато е едва на 23. Сред бизнес начинанията му са Yelp, където е в борда на директорите до 2015 г.; Slide – компания за споделяне на медийно съдържание, която продава на Google за 182 млн. долара през 2010 г.; Glow – апликация за следене на фертилността. Неговият строг режим от фитнес и колоездене е обект на материал в списание Men’s Fitness през 2014 г.
И все пак на 45 години Левчин може да се нарече късен милиардер. Другите основатели на PayPal са достигнали десетцифрения клуб много отдавна. Илън Мъск, Питър Тийл и Рийд Хофман днес имат общо състояние на стойност 190 млрд. долара.
Най-после и Левчин е успял благодарение на онлайн търговията по време на пандемията и знанията отпреди почти десетилетие. Използвайки ранните си главоболия с кредитите, Левчин заключва, че общоприетото мнение, според което белязаните от рецесията, затормозени от студентски кредити милениъли в САЩ са алергични към кредитните карти и потребителския дълг, не е съвсем вярно. Не са дългът или дори изненадващо високите лихви, които ги отблъскват. Всъщност те мразят определени аспекти от кредитните карти: таксите при закъснели плащания, големите банки (помните ли „Окупирай Уолстрийт“?) и факта, че е заблуждаващо лесно да натрупаш прекалено много дълг, особено за тези, които не разбират как се натрупват лихвите върху кредитните карти.
Лихвените проценти на Affirm се движат между 0% и 30% на година в зависимост от това колко сериозен е длъжникът и дали търговците субсидират безлихвени плащания. Но Affirm никога не таксува допълнително при закъснение и показва предварително на купувачите общите лихви върху определен продукт с фиксирани плащания за период от 3 до 12 месеца или за по-големи покупки до четири години. Потребителите могат да финансират скъпа стока чрез Affirm, докато изплащат рутинните такси по кредитната си карта всеки месец. Но щом притежателят на картата има дълг по револвираща кредитна карта, всяка нова покупка – дори и чаша кафе – обикновено идва с лихви. (Около 40% за длъжниците.)
Стоковото кредитиране е привлекателна опция за по-младите потребители, а луксозни брандове като Peloton, Mirror и West Elm вече субсидират безлихвени заеми през Affirm. Плащанията към търговски вериги са около половината от 596-те милиона долара оборот на компанията за последните 12 месеца до 30 септември 2020 г. Но Affirm все още не регистрира печалба – за тези 12 месеца е на загуба 97 млн. долара.
Засега обаче инвеститорите купуват възможности за бъдещ растеж, а методът buy now, pay later („купи сега, плати после“) ще се превърне в най-бързо разрастващия се начин за плащане в електронната търговия в света до 2025 г., прогнозира Worldpay. Affirm и нейните конкуренти – шведската Klarna и австралийската Afterpay, са финансирали повече от 10 млрд. долара щатски транзакции през 2020 г., огромен ръст от приблизително 100 млн. преди пет години. Междувременно американските обороти от кредитни карти падат, а плащанията са все още под нивата отпреди пандемията. „Купи сега, плати по-късно“ компаниите са си представяли бизнеса по-различно. Например Afterpay не проверява кредитния рейтинг на клиентите си и не таксува лихви, но прави 14% от оборота си от такси върху закъснели плащания – практика, която Левчин ненавижда.
Левчин е постигнал много от годините на нещастен имигрант досега. Той започва с няколко провалени стартъпа, преди да се насочи към Силициевата долина, където привлича вниманието на Тийл с криптографските си разработки. В PayPal Левчин създава начин за сигурен трансфер на пари от едно устройство към друго (започвайки с органайзера PalmPilot) и по-късно помага в изграждането на ключова система за засичане на измамници. Левчин е главен технологичен директор, когато през 2002 г. PayPal излиза на борсата. Когато няколко месеца по-късно eBay я купува за 1.5 млрд. долара, Левчин си тръгва с 33 млн. долара за своя дял от 2.2%. Твърди се, че е изкарал подобна сума от Slide, която Google закри през 2011 г., едва година след покупката.
През 2012 г. Левчин търси стартъп идеи с приятелите си, когато Алекс Рампъл, тогавашният изпълнителен директор на TrialPay, започва работа по нова услуга. Тя трябва да улесни финансирането на покупки онлайн, като използва Facebook профилите на клиентите, за да оценява риска. Рампъл, Левчин, съоснователят на Palantir, Нейтън Гетингс и серийният предприемач Джеф Кадиц създават Affirm и започват да разработват алгоритми за финансиране.
Когато екипът решава през 2014 г. да предлага собствени заеми, а по-късно и други банкови продукти, Левчин става изпълнителен директор. До средата на 2015 г. Affirm е набрала 325 млн. долара под формата на дългови инструменти и акции от инвеститори, като Тийл и Lightspeed Venture Partners.
Ръстът на компанията преди пандемията е неравномерен, защото Affirm привлича няколко големи търговци. През 2018 г. Affirm издава дългови книжа на стойност 2 млрд. долара, но реализира загуби на пари в брой. Към 2019 г. тя вече е набрала 1.1. млрд. долара капитал под формата на дългови инструменти и акции, а пазарната ѝ стойност възлиза на 2.9 млрд. долара според PitchBook.
Между ноември 2019 и юли 2020 г. американските кредитополучатели почти са се удвоили до 5.6 млн. души. Заемите за 12 месеца до 30 септември 2020 г. са 5.3 млрд. долара с подкрепата на Peloton. Продажбите на компанията за домашни велотренажори за над 2 хил. долара почти са се утроили през миналото лято спрямо предходната година. В третото тримесечие Peloton носи 30% от оборота на Affirm. Без него ръстът на Affirm за това тримесечие би бил 61% вместо 98% по сметките на Бил Райън, управляващ директор на Compass Point.
Affirm ще бъде изправена пред предизвикателството да оправдае дадената ѝ оценка в размер на 26 млрд. долара, което е 44 пъти над приходите ѝ за 12 месеца.
За да продължи да се разраства, Левчин е направил някои големи и скъпоструващи ходове. През юли 2020 г. при сделка с Shopify, за да се превърне в ексклузивна услуга за плащане на вноски към американските търговци, Affirm дава гаранции на стойност 5% от капитала си – книжа, които в момента струват 2 млрд. долара. През декември Affirm купува канадската PayBright за 264 млн. долара.
Конкуренцията също може да донесе голямо напрежение. Afterpay прибира между 4 и 5% от стойността на всяка покупка. При Klarna пък процентът варира между 3 и 4. За сравнение – Affirm прибира приблизително 6% от стойността на всяка продажба. А и традиционните играчи на пазара отвръщат на удара. JPMorgan Chase и Citi вече предлагат на клиентите си да използват кредитните си карти, без да им се начисляват тлъсти лихви при просрочване на задълженията. Вдигане на лихвите в САЩ също може да изиграе лоша шега на Affirm.
Подобно на други финтех компании Affirm цели да печели, като продава повече услуги на лоялните си клиенти. През юни започна да предлага спестовни сметки без минимален праг, такси и високи дивиденти. Сега с 1.2 млрд. долара кеш от първичното предлагане какво следва? Може би нова кредитна карта за милениъли.
