Най-лукавият милиардер на Америка
Плоският монитор с размери 114 х 74 см е разположен върху бюрото на продавача и позволява сделката да приключи за няколко минути, пестейки време и планини от документи. Купувачите попълват квадратчета и подписват договорите върху интерактивен екран. Така DocuPad помага на дилърите в най-трудната част от сделката.

По време на съдебно изслушване през 2019 г. тайнственият Робърт Брокман (79), чиято софтуерна компания Reynolds and Reynolds продава платформата DocuPad, осветлява микроикономиката на сектора за продажба и отдаване под наем на автомобили. Брокман твърди, че DocuPad повишава стойността на сделката минимум с 200 долара, при това в сектор, където печалбата на всяка продавана или наемана кола е нищожна. „Възстановявате първоначалните разходи за DocuPad много, много бързо – казва Брокман, имайки предвид първоначалната такса oт 10 хил. долара плюс по 1000 долара месечна такса. – От този момент нататък сте само на печалба.“
Естествено един дилър може да получи платформата DocuPad само ако има лиценз за някоя от интегрираните системи за мениджмънт, разработени от Брокман. Това са дигитални платформи, които покриват цялата дейност на дилъра на автомобили – от наличието на резервни части, през насрочването на час в сервиза до машини, които извършват стотици дейности в дилърската компания. Когато разполагате с хиляди дилъри, обвързани с многогодишни договори, тези такси се превръщат в 1 млрд. долара с годишна печалба от около 300 млн. А както става ясно, Брокман контролира 98% от този тръст. Делът му се оценява най-малко на 3 млрд. долара.
Способността на Брокман тихомълком да трупа милиарди се натъкна на пречка през октомври 2020 г., когато бе обвинен, че е идеологът зад най-голямата схема за укриване на данъци в историята на САЩ. Смята се, че Брокман е успял да укрие близо 2 млрд. долара през последните двадесетина години. Брокман пледира, че е невинен по всички обвинения и е освободен срещу гаранция от 1 млн. долара. Нито Брокман, нито неговите адвокати отговориха на молбата на Forbes за интервюта. Междувременно в началото на април 2021 г. бизнесменът беше приет в болница в Хюстън по нареждане на съдията по делото – адвокатите на Брокман твърдят, че е психически недееспособен и не може да се защитава в съда.
Схемата, която се предполага, че е замислена от Брокман, му е помогнала да скрие печалбите от един от най-успешните в страната фондове за дялови инвестиции – Vista Equity Partners. Той е основан от най-богатия чернокож американец Робърт Ф. Смит. През октомври миналата година Смит постигна споразумение с Министерството на правосъдието и направи признания за данъчни измами, свързани с офшорни сметки, идеята за които е на Брокман. След 2000 г. Брокман е предоставил 1 млрд. долара капитал на първия фонд на Vista и е съветвал Смит кога да влага и да се оттегля от фирма, развиваща софтуерна дейност. Той продължава да притежава съществени дялове в няколко фонда за дялови инвестиции на Vista, които управляват активи на стойност 73 млрд. долара. Смит вече плати рекордна глоба – 139 млн. долара, за да се измъкне от ръцете на федералната данъчна служба на САЩ, и се съгласи да сътрудничи на разследващите по делото срещу Брокман.
От сагата лъха интригата на криминален роман. В нея участват модел на Playboy, мрежа от офшорни сметки и система от шифровани имейли, в които Брокман говори за Смит с кодовото название „Стоманената глава“. Адвокатът на Брокман – австралиец на име Иват Тамин, който е действал като попечител на милиардера, е наричан „Червената риба“.
Данъчните са с псевдонима „Къщата“, а Брокман – върхът на пирамидата, е бил „Разрешителното“.
Продължилото месеци наред разследване на Forbes показва, че престъпната схема не е нито първото, нито единственото прегрешение на Брокман. По пътя към натрупването на богатство, което вероятно възлиза на 6 млрд. долара, той е оставил следа от стотици арбитражни и съдебни дела, заведени от автодилъри. Те са били негови клиенти и твърдят, че подмолните му тактики са мамели и самите тях, ощетявайки ги със стотици милиони долари.
Роден по време на Втората световна война в семейство на физиотерапевтка и собственик на бензиностанция, Робърт Брокман израства в Сейнт Питсбърг, щата Флорида, а през 1963 г. завършва университета във Флорида и става член на елитния клуб на випускниците. Докато служи в резерва на военноморските сили на САЩ, работи в маркетинговия отдел на Ford, а през 1966 г. постъпва в IBM и става един от най-успешните продавачи на компютърни услуги за автомобилните дилъри.
През 1970 г. напуска IBM, основава Universal Computer Services и се научава да програмира. Скоро започва да доставя на дилърите разпечатани месечни отчети за складовите запаси от части.
„Брокман беше първият доставчик на услуги, който можеше да помогне на собственика на дилърските офиси да синтезира финансовите отчети на десетте си обекта в един общ документ. И то още през 80-те години на миналия век“, казва консултантът в автомобилната индустрия Пол Гилри. В края на десетилетието Брокман разполага с десетки компютри, инсталирани в дилърските офиси, и въвежда на тях една от главните си софтуерни операционни системи, наречена Power. На своя уебсайт, който вече не работи, Брокман пише: „В сърцето си аз все още съм програмист. И макар че преди много години трябваше да се откажа от програмирането, все още участвам много активно във всички решения, които касаят нашите продукти.“ Брокман притежава 21 патента.
В началото на 90-те години Ford решава, че не иска да се занимава с ИТ бизнес, и продава Dealer Computer Services на Universal Computer Services за 103 млн. долара. Сделката е съпроводена от едно условие – Ford да позволи на Брокман инкогнито да ползва още пет години логото, марката, заглавната част на бланките, адреса и дори служителите на Ford.
КОГАТО БРОКМАН ПОЕМА БИЗНЕСА, СЕ ПОЛУЧАВА ЕФЕКТЪТ НА ЖАБАТА, ПОСТАВЕНА ВЪВ ВРЯЩА ВОДА. FORD НЕХАЕ, А ДИЛЪРИТЕ ИМАТ ДОВЕРИЕ
„Когато Брокман поема бизнеса, се получава ефектът на жабата, поставена във вряща вода“, коментира консултант, който съветва дилърите по арбитражните дела. „Ford нехае. Дилърите имат доверие, а и Ford добре се грижи за тях. Дилърите харесват технологичните подобрения – тромавият монитор е за предпочитане пред микрофиша и хартиите. „Брокман компютризира всичко и създаде една по-висша система.“ И тогава според едно от многобройните твърдения той се възползва от добрата воля на дилърите и сключва анекси към договорите „с намерението да ги обвърже за по-дълго време, отколкото е животът на компютърните системи, като им предоставя скъпоструващи услуги по ъпгрейд на системите“. Някои дилъри се вбесяват, когато разбират, че не работят с Ford, но почти нямало какво да направят срещу исканията на компанията на Брокман – 12 хил. долара за инсталиране на харддиск от 500 мегабайта или 2400 долара за монтиране на принтер.
Онези, които се опитват да се откъснат от дългосрочните договори, се изправяли пред адвокатите на Брокман. Той създава т. нар. от представител на сектора „споразумение на Дарт Вейдър“, защото то позволява на адвокатите му да унищожат всеки разбунтувал се дилър. Много от подобренията или новите услуги идват с продължителни анекси към договорите. „Когато имаш договор, който ти дава монопол върху твоите клиенти за 30 години, не е нужно да ги слушаш какво ти приказват“, казва Гилри.
През 2010 г. предприемачът Джей Гил от Калифорния, който разполага с 10 автодилъри, е принуден да плати 3 млн. долара, когато купува Livermore Auto Group. Тази компания плаща по 35 хил. долара на месец на компанията на Брокман. Двете фирми постигат споразумение за половината от сумата. „Брокман печелеше, като притискаше хората – казва Гил. – Всеки път, когато помолиш за нещо или се нуждаеш от нещо, той моментално удължава договора, без да знаеш. Когато договорът е дебел 30 см, дяволът се крие някъде между страниците.“
Дори заплахата от фалит не може да отърве дилърите от лапите на Брокман. Когато дилърът от Флорида Орвил Бекфорд изпитва затруднения въпреки рекапитализация, получена от Ford през 1994 г., Брокман смъмря Ford, че подкрепя наречения от него некадърен мениджър: „Бих искал да го избегна, но за да не „изнудвам“ този дилър, не виждам друга възможност за реакция, освен да се боря с него в съда до края.“ Бекфорд завежда дело срещу Брокман и печели обезщетение в размер на 250 хил. долара.
Стотина дилъри, победени от Брокман в арбитражни дела, отказват да плащат на компаниите му и стигат до съда. „За съжаление Ford създаде това чудовище – казва Гил. – Без никакво съмнение знам, че не бих правил бизнес с него, дори да е безплатно.“
Бизнесменът Робърт Смит няма подобни притеснения, когато се запознава с Брокман в края на 90-те години на миналия век. Току-що завършил Columbia Business School, той е изгряваща звезда на отдела по инвестиционно банкиране на Goldman Sachs. Смит обсъжда с Брокман възможността за изкупуване на разрастващия му се софтуерен бизнес.
Брокман не се нуждае от финансиране от Goldman. Компанията му UCS разполага с достатъчно пари, които очевидно не възнамерява да сподели с „Чичо Сам“. Според свидетелските показания, подписани от Смит в споразумението му с прокуратурата, Брокман се е съгласил да финансира Смит с 1 млрд. долара през 2000 г., за да създаде фонда Vista Equity Partners, ако Смит му сътрудничи в създаването на това, което Министерството на правосъдието нарича „конспирация и схема за измама“.
През 1997 г. чрез базираната на Бермудските острови A. Eugene Brockman Charitable Trust Брокман създава холдинг на остров Невис, наречен Spanish Steps Holdings. Под Spanish Steps той създава базираната на Британските Вирджински острови Point Investments. Именно чрез нея Брокман купува активите, в които Vista инвестира. Според Смит неговият тогавашен партньор му е отправил предложение, настоявайки Смит да внесе половината от апорта си в първоначалния фонд Vista Fund II чрез „перфектен чуждестранен тръст“ като неговия. Така Брокман щял да е спокоен, че двамата участват еднакво в начинанието.
„Тогава получих прозрение – разказва 58-годишният Смит в интервю пред Forbes през 2018 г., преди да има и най-малък намек за престъпление. – Погледнах се и се запитах: „Не искам да го направя сега. Ще искам ли след десетина години?“ Според Смит един от роднините на тогавашната му съпруга Сюзан Макфейдън създава тръст в Белиз – Excelsior, чрез който Смит финансира офшорната си инвестиционна компания Flash Holdings.

Законно е компаниите да създават поделения в зони, които са данъчни убежища, за да притежават патенти и друга високодоходна интелектуална собственост. Хедж фондовете и частните инвеститори създават офшорни тръстове, в които насочват приходите си. Законността на подобни структури създава съмнения какъв е контролът на крайните бенефициенти над активите.
Брокман е могъл да се измъкне. Тъй като всички негови компании са били притежание на фонда A. Eugene Brockman Charitable Trust, той е могъл да покаже, че е пасивен бенефициент, а не че е контролирал всичко, както твърди Смит: „За Смит става ясно, че въпреки че документите показвали обратното „Лицето 1“ [Брокман] напълно контролира чуждестранния тръст и свързаните чуждестранни компании и е взимал всички решения за сделки и инвестиции.“ Разбира се, в това число е и решението да
не се разкрива нищо пред данъчните власти. Самият Брокман казва пред съда: „Както бихте казали, аз съм доста навътре в детайлите.“
В твърденията си пред съда Смит обяснява, че е бил подтикнат да осигури възвръщаемост на инвестицията на Брокман от 1 млрд. долара, защото той е могъл да го смени, принуждавайки Vista да му продаде дяловете на партньорството им по определена от него цена. Брокман е контролирал Смит с желязна ръка, също както е контролирал и автодилърите.
Благодарение на капитала на Брокман фондът Vista Fund II придобива компании като SirsiDynix, Applied Systems, BigMachines, Brainware, Surgical Information Systems и SER Solutions. Брокман е участвал активно в инструктирането на екипа на Vista как да прилага неговите оперативни принципи, насочени към намаляване на разходите и консолидиране на продуктите. Според запознат с ранните дни на фонда компанията за дялови инвестиции е прилагала процесоориентирания подход на IBM, който Брокман бил усвоил при придобиването и развитието на софтуерни компании. „Всичко, което Vista знае за софтуера, се дължи на Боб Брокман“, казва лицето, пожелало анонимност.
Една от стратегиите, използвана от Vista, е развиване на софтуерните компании. Вземете например бившата портфейлна компания на Vista – базираната в Атланта Ventyx, която работи в областта на индустриалния софтуер за мениджмънт. През 2005 г. Vista плаща 70 млн. долара за MDSI, добавя Indus през 2007 г. за 240 млн. долара и слива всички компании във Ventyx. Впоследствие придобива Global Energy Decisions и NewEnergy Associates, последвана от Tech-Assist Inc. в началото на 2008 г. В крайна сметка през 2010 г. Vista продава Ventyx на швейцарския инженерен гигант ABB за 1 млрд. долара. Впоследствие Vista прехвърля 799 млн. долара от постъпленията по сметка в швейцарката банка Mirabaud, която е контролирана от компанията на Брокман Point Investments.
Очевидно Брокман използва Vista и за да придобива разработчици на софтуер за автомобилни дилъри. През 2005 г. UCS купува компанията за софтуер за управление на обажданията между автодилърите – Callbright. На следващата година Vista Fund II (изцяло с пари на Брокман) става собственик на конкурента на Callbright – Who’s Calling, която впоследствие също продава на Брокман. Според компанията за финансова информация Preqin първият фонд Vista на Смит, създаден през 2000 г., постига годишна възвръщаемост 29%. Ако се вярва на тези данни, това означава, че Брокман и Смит са мултиплицирали първоначално вложените 1 млрд. долара над десет пъти.
Докато Брокман дирижира разрастването на Vista зад сцената, бизнесът му процъфтява. През 2005 г. се твърди, че софтуерната му компания е реализирала 530 млн. долара приходи и 100 млн. долара печалби с 2600 служители. Неговият компютризиран каталог за авточасти е инсталиран в близо 2500 дилъри на Ford и Lincoln-Mercury.
Брокман обаче се сблъсква със сериозен проблем – Ford разработва собствен каталог за електронни компоненти. През 2005 г. Ford отказва да поднови ексклузивния лиценз на Брокман, освен ако той не се съгласи съществуващите му договори да станат със срок три години. Брокман завежда дело за нарушаване на антитръстовите закони, но впоследствие го прекратява.
С прекратяване на ексклузивитета му с Ford Брокман трябва да промени бизнеса си. В този момент ангажира Смит да му помогне в най-важната сделка в кариерата му – изкупуването на базираната в Охайо Reynolds and Reynolds през 2006 г. за 2.4 млрд. долара, част от които са осигурени чрез заем. Брокман влага 300 млн. долара в дялове, Vista добавя 50 млн. долара (от парите на Брокман). Deutsche Bank урежда кредита. В сектора са шокирани, защото очакват далеч по-голямата Reynolds да купи UCS, а не обратното. Брокман вече има хиляди нови клиенти, за да пристъпи към своето „споразумение „Дарт Вейдър“.
Почти незабавно настъпва културен сблъсък в новопридобитата компания. Бившият военноморски пехотинец не е харесван в Reynolds, където правилата са либерални. Той забранява на служителите да пушат дори когато не са на работа и засича колко време всеки служител прекарва в тоалетната. В показанията си пред съда Брокман описва разочарованието си от данните, касаещи сигурността на компанията: „Когато отидох в Reynolds, цял живот бях търкал и лъскал пода на къщата си. В къщата, която получих, на пода имаше пет сантиметра вода.“
През 2008 г. по време на Голямата рецесия дългът на Reynolds значително поевтинява. Достигайки нива от 35 цента за долар, той става твърде привлекателен за Брокман, за да го подмине. Макар че е подписал споразумения, които не му позволяват да купува подчинен дълг без одобрението на кредиторите от първи ред, през 2009 г. той тайно купува 20 млн. долара от дълга на Reynolds, установява разследването на данъчните власти. Прави го, като австрийският му адвокат Тамин използва средства, притежавани от Edge Capital Investments (подобно на Point Investments и Edge е фонд, регистриран на Карибите, създаден чрез тръст, който се контролира от дългогодишния финансов директор на Брокман – Дон Джоунс, „като прикритие да скрие собствеността на Брокман“, сочи разследването). Година по-късно, когато Deutsche Bank урежда рефинансирането на дълга на Reynolds, Edge стриктно следва указанията на Брокман, в резултат на което получава 72 млн. долара от сделката и депозира средствата в офшорна сметка. От клетвената декларация на служител в националната данъчна служба „Тамин по указания на Брокман е изпрал приблизително 57 млн. долара от печалбите“, като е използвал други сметки и компании
на Брокман, „включително няколко от фондовете на Vista Equity Partners“.
Твърди се, че част от необложените печалби от сделките на Брокман отиват за финансиране на неговите увлечения. Ранчото му към край Аспен, щата Колорадо, е закупено за 15 млн. долара. Чрез адвоката си купува 64-метрова яхта, снабдена с площадка за хеликоптери, за 33 млн. долара. Като страстен ловец и риболовец Брокман често пътува с частен самолет до провинция Кордоба в Аржентина, за да участва в най-прочутия лов в Южното полукълбо.
Смит също обича да си живее. През 2009 г. той се премества в Швейцария заедно със съпругата си Сюзан, с която има 22-годишен брак. На следващата година пренасочва над 30 млн. долара от необлагаемата си капиталова печалба в сметка в швейцарската банка Bonhote, чрез която купува две алпийски вили в курорта Межев, Франция. Семейството му притежава и домове в Тексас, Калифорния и Колорадо.
И така до 2010 г., когато съпругата му разкрива, че той има афера с плеймейтката от Playboy Хоуп Дворажик. Това незабавно се превръща в проблем за екипа на Брокман. Разследващите от Министерството на правосъдието разкриват кодиран имейл, изпратен през август 2011 г. от финансовия директор на Брокман – Джоунс, с кодовото име „Краля“, до попечителя Тамин, с кодово име „Червената риба“, със следното съдържание: „Боб е разтревожен от ситуацията около Робърт Смит и какъв би бил ефектът от един гаден развод за нас. Смятаме, че ако нейният адвокат започне да прави дисекция на бизнеса му, Point ще се окаже първата цел.“ Всъщност в искането за развод Сюзан Макфейдън иска пълна собственост върху техните къщи, цялостна подкрепа за децата им, забрана те дори да се виждат с Дворажик и „стриктен отчет на всички пари, изхарчени“ за любовницата на Смит. И това, което се оказва най-трудното ѝ желание, е, че адвокатите на Макфейдън настояват Смит да разкрие истината за данъците си.
Когато господин и госпожа Смит постигат споразумение за развод, Брокман търси изход. През 2012 г. той е близо до сключване на сделка да продаде Reynolds and Reynolds на KKR за 5 млрд. долара, но в последния момент се отказва. През 2013 г. се опитва да рекапитализира дивидентите на Reynolds, което би дало оценка на компанията му в размер на 5.3 млрд. долара и би увеличило дълга ѝ до 4.3 млрд. долара. Доклад на Moody’s от онова време оценява „свободния капитал“ на Reynolds на 350 млн. долара, с 40% възвръщаемост. Говори се, че Брокман се е опитал да изтегли 2.5 млрд. долара в брой. Но и тази сделка се разпада. Странно, че след като дългът вече е финализиран и разпределен сред инвеститорите, всички сделки са замразени и емисията е оттеглена. Тогава Брокман се отказва
от получилия широка гласност ангажимент да дари 250 млн. долара на Centre College в Денвил, Кентъки, където той е учил, преди да се премести в Университета на Флорида.
Натискът над Vista също се усилва. През 2012 г. Тамин уведомява Брокман, че започва да получава неудобни въпроси. „Става дума за включването в Point Investments на непознат инвеститор извън САЩ, който поставя въпроси за законосъобразността.“ Когато „ни притисна за печелившата структура на собствеността на Point, пише Тамин, успях да се измъкна с минимално разкрита информация“.
В края на 2013 г. банката Bonhote уведомява Смит, че възнамерява да участва в програмата на Министерството на правосъдието за разкриване на финансова информация, касаеща американски граждани, така че ще информира американските власти за неговата сметка. Осъзнавайки, че примката около врата му се затяга, Смит бърза да подаде данъчна декларация през март 2014 г. и настоява да бъде включен в програмата за амнистия на американски граждани, които доброволно са разкрили офшорните си сметки. Месец по-късно молбата му е отхвърлена.
Когато господин и госпожа Смит финализират развода си през 2014 г., Брокман отпуска на Смит 75 млн. долара заем, съгласно съдебните документи. Същата година Vista закрива втория фонд на Брокман и излиза от малкия си дял в Reynolds and Reynolds. Смит изразява радостта си от новопридобитата свобода и през юли 2015 г. сключва брак с Дворажик в бляскава церемония на италианското крайбрежие в Амалфи в присъствието на звезди. Сред изпълнителите е и авторът и певец Джон Леджънд.
По-малко от година по-късно, през юни 2016 г., предполагаемите съконспиратори с тревога очакват резултатите от разследването на голямото съдебно жури. Тамин е изпратен в Оксфорд, Мисури, за да посети вдовицата на Дон Джоунс, която притежава доказателства, включително флопидискови устройства и твърди дискове. В шифровано съобщение Тамин пише: „Както знаете, аз съкратих пътуването си до Аржентина, за да се върна в Оксфорд и да унищожа още дискове, които бяха открити.“
През 2017 г. Тамин вижда облаците над него да се сгъстяват. В писмо до Брокман той пише: „Дори Робърт Смит да оправи проблемите си, целта е насочена към мен и трябва да очакваме, че в определен момент ще ми бъде направен одит.“ През септември 2018 г. агенти от Бермудските острови обискират дома на Тамин.
Колкото повече правителството затяга обръча, толкова повече Смит увеличава благотворителните си дарения. Горе-долу по времето, когато данъчната служба отхвърля молбата му за амнистия, Смит създава фондация със стотици милиони долари, обвързани с печалбите от първия фонд на Vista.
През 2016 г. той и неговата фондация обещават 50 млн. долара на инженерното училище към университета Cornell и 20 млн. долара на Националния музей на афроамериканска история и култура. През май 2019 г. Смит изнася реч в Morehouse College, обявявайки, че ще даде 34 млн. долара, за да плати студентските заеми на целия випуск на колежа, известен като училището на чернокожите.
Брокман също се опитва да демонстрира всячески добрите си намерения. Той дарява 25 млн. долара на медицинския колеж Baylor и обещава десетки милиони за построяване на още сгради в Centre College и Rice University. В съобщение до Брокман Тамин обяснява колко е важно да се демонстрира благодетелност: „Тези дейности ще възпрат атаката на данъчните.“
На 15 октомври 2020 г. прокуратурата хвърля своята бомба. В замяна на споразумение да не бъде разследван Смит приема да плати 56 млн. долара такси и глоби за необложената си с данък печалба плюс 82 млн. долара глоба за укриване на офшорни сметки. Освен това ще оттегли исканията си за данъчни облекчения в размер на 182 млн. долара за направените от него благотворителни дарения и извършени по-рано удръжки от държавата. „Никога не е прекалено късно да се направи правилното нещо – коментира юристът Дейвид Андерсън. – Смит извърши сериозни престъпления, но се съгласи да сътрудничи на властите“ срещу Брокман, което „е напът да го спаси от обвинения“.
Смит продължава да ръководи Vista и малцина инвеститори изразяват, че се притесняват от този факт. Пенсионният съвет на Ню Мексико в сферата на образованието изтегли от фонда 100 млн. долара, а Пенсионната система на Вирджиния, която е инвестирала във Vista 350 млн. долара, твърди, че следи ситуацията. В края на ноември 2020 г. дългогодишният президент на Vista Брайън Шет обяви, че напуска компанията, недвусмислено заявявайки пред Forbes, че решението му няма нищо общо с признанията на Смит за извършени престъпления. „Знам, че интересното в историята на Робърт и Vista тепърва предстои“, заяви той. В момента Vista управлява активи на стойност 72 млрд. долара.
През ноември Брокман се оттегли от поста изпълнителен директор на Reynolds, за да се подготви за делото. За момента властите на Бермудите и в Швейцария са замразили сметките му, а Тамин сътрудничи на властите. Адвокатите на Брокман твърдят, че той страда от начална форма на деменция, и убедиха съда да премести делото от Сан Франциско в Хюстън.
Прокурорите наричат симптомите на Брокман „преходно неразположение“ и в своя подкрепа посочват показанията му от 2019 г. и дългия имейл, който Брокман изпрати на вицепрезидента на Reynolds през 2020 г., доказващ, че осъзнава задкулисната роля, която планира да играе: „Възнамерявам да поработя още четири или пет години, за да мога да предам на следващото поколение своите знания как една компания се управлява ефикасно.“