Най-лукавият милиардер на Америка

Плоският монитор с размери 114 х 74 см е разположен върху бюрото на продавача и позволява сделката да приключи за няколко минути, пестейки време и планини от документи. Купувачите попълват квадратчета и подписват договорите върху интерактивен екран. Така DocuPad помага на дилърите в най-трудната част от сделката.

По време на съдебно изслушване през 2019 г. тайнственият Робърт Брокман (79), чиято софтуерна компания Reynolds and Reynolds продава платформата DocuPad, осветлява микроикономиката на сектора за продажба и отдаване под наем на автомобили. Брокман твърди, че DocuPad повишава стойността на сделката минимум с 200 долара, при това в сектор, където печалбата на всяка продавана или наемана кола е нищожна. „Възстановявате първоначалните разходи за DocuPad много, много бързо – казва Брокман, имайки предвид първоначалната такса oт 10 хил. долара плюс по 1000 долара месечна такса. – От този момент нататък сте само на пе­чалба.“

Естествено един дилър може да получи платфор­мата DocuPad само ако има лиценз за някоя от интегрираните системи за мениджмънт, разработе­ни от Брокман. Това са дигитални платформи, кои­то покриват цялата дейност на дилъра на автомо­били – от наличието на резервни части, през насроч­ването на час в сервиза до машини, които извърш­ват стотици дейности в дилърската компания. Ко­гато разполагате с хиляди дилъри, обвързани с мно­гогодишни договори, тези такси се превръщат в 1 млрд. долара с годишна печалба от около 300 млн. А както става ясно, Брокман контролира 98% от този тръст. Делът му се оценява най-малко на 3 млрд. долара.

Способността на Брокман тихомълком да трупа милиарди се натъкна на пречка през октомври 2020 г., когато бе обвинен, че е идеологът зад най-голя­мата схема за укриване на данъци в историята на САЩ. Смята се, че Брокман е успял да укрие бли­зо 2 млрд. долара през последните двадесетина годи­ни. Брокман пледира, че е невинен по всички обвине­ния и е освободен срещу гаранция от 1 млн. долара. Нито Брокман, нито неговите адвокати отговори­ха на молбата на Forbes за интервюта. Междувре­менно в началото на април 2021 г. бизнесменът беше приет в болница в Хюстън по нареждане на съдия­та по делото – адвокатите на Брокман твърдят, че е психически недееспособен и не може да се защи­тава в съда.

Схемата, която се предполага, че е замислена от Брокман, му е помогнала да скрие печалбите от един от най-успешните в страната фондове за дя­лови инвестиции – Vista Equity Partners. Той е осно­ван от най-богатия чернокож американец Робърт Ф. Смит. През октомври миналата година Смит по­стигна споразумение с Министерството на правосъ­дието и направи признания за данъчни измами, свър­зани с офшорни сметки, идеята за които е на Брок­ман. След 2000 г. Брокман е предоставил 1 млрд. до­лара капитал на първия фонд на Vista и е съветвал Смит кога да влага и да се оттегля от фирма, раз­виваща софтуерна дейност. Той продължава да при­тежава съществени дялове в няколко фонда за дяло­ви инвестиции на Vista, които управляват активи на стойност 73 млрд. долара. Смит вече плати рекорд­на глоба – 139 млн. долара, за да се измъкне от ръ­цете на федералната данъчна служба на САЩ, и се съгласи да сътрудничи на разследващите по делото срещу Брокман.

От сагата лъха интригата на криминален роман. В нея участват модел на Playboy, мрежа от офшор­ни сметки и система от шифровани имейли, в които Брокман говори за Смит с кодовото название „Сто­манената глава“. Адвокатът на Брокман – австра­лиец на име Иват Тамин, който е действал като по­печител на милиардера, е наричан „Червената риба“.

Данъчните са с псевдонима „Къщата“, а Брокман – върхът на пирамидата, е бил „Разрешителното“.

Продължилото месеци наред разследване на Forbes показва, че престъпната схема не е нито първото, нито единственото прегрешение на Брокман. По пътя към натрупването на богатство, което веро­ятно възлиза на 6 млрд. долара, той е оставил сле­да от стотици арбитражни и съдебни дела, заведени от автодилъри. Те са били негови клиенти и твър­дят, че подмолните му тактики са мамели и сами­те тях, ощетявайки ги със стотици милиони долари.

Роден по време на Втората световна война в семейство на физиотерапевт­ка и собственик на бензиностанция, Робърт Брокман израства в Сейнт Питсбърг, щата Флорида, а през 1963 г. завършва университета във Флорида и става член на елитния клуб на випускниците. Докато служи в резерва на военноморските сили на САЩ, работи в маркетинговия отдел на Ford, а през 1966 г. постъпва в IBM и става един от най-успешните продавачи на компютър­ни услуги за автомобилните дилъри.

През 1970 г. напуска IBM, основава Universal Computer Services и се научава да програмира. Скоро започва да доста­вя на дилърите разпечатани месечни от­чети за складовите запаси от части.

„Брокман беше първият доставчик на услуги, който можеше да помогне на собственика на дилърските офиси да синтезира финансовите отчети на де­сетте си обекта в един общ документ. И то още през 80-те години на мина­лия век“, казва консултантът в автомо­билната индустрия Пол Гилри. В края на десетилетието Брокман разполага с де­сетки компютри, инсталирани в дилър­ските офиси, и въвежда на тях една от главните си софтуерни операционни сис­теми, наречена Power. На своя уебсайт, който вече не работи, Брокман пише: „В сърцето си аз все още съм програмист. И макар че преди много годи­ни трябваше да се откажа от програ­мирането, все още участвам много ак­тивно във всички решения, които каса­ят нашите продукти.“ Брокман прите­жава 21 патента.

В началото на 90-те години Ford ре­шава, че не иска да се занимава с ИТ биз­нес, и продава Dealer Computer Services на Universal Computer Services за 103 млн. долара. Сделката е съпроводена от едно условие – Ford да позволи на Брокман инкогнито да ползва още пет години логото, марката, заглавната част на бланките, адреса и дори служителите на Ford.

КОГАТО БРОКМАН ПОЕМА БИЗНЕСА, СЕ ПОЛУЧАВА ЕФЕК­ТЪТ НА ЖАБАТА, ПОСТАВЕНА ВЪВ ВРЯЩА ВОДА. FORD НЕХАЕ, А ДИЛЪРИ­ТЕ ИМАТ ДОВЕРИЕ

„Когато Брокман поема бизнеса, се получава ефектът на жабата, поставена във вряща вода“, коментира консултант, който съветва дилърите по арбитражните дела. „Ford нехае. Дилърите имат доверие, а и Ford добре се грижи за тях. Дилърите харесват технологичните подобрения – тромавият монитор е за предпочитане пред микрофиша и хартиите. „Брокман компютризира всичко и създаде една по-висша система.“ И тогава според едно от многобройните твърдения той се възползва от добрата воля на дилърите и сключва анекси към договорите „с намерението да ги обвърже за по-дълго време, отколкото е животът на компютърните системи, като им предоставя скъпоструващи услуги по ъпгрейд на системите“. Някои дилъри се вбесяват, когато разбират, че не работят с Ford, но почти нямало какво да направят срещу исканията на компанията на Брокман – 12 хил. долара за инстали­ране на харддиск от 500 мегабайта или 2400 долара за монтиране на принтер.

Онези, които се опитват да се откъснат от дъл­госрочните договори, се изправяли пред адвокатите на Брокман. Той създава т. нар. от представител на сектора „споразумение на Дарт Вейдър“, защото то позволява на адвокатите му да унищожат всеки раз­бунтувал се дилър. Много от подобренията или но­вите услуги идват с продължителни анекси към дого­ворите. „Когато имаш договор, който ти дава мо­нопол върху твоите клиенти за 30 години, не е нуж­но да ги слушаш какво ти приказват“, казва Гилри.

През 2010 г. предприемачът Джей Гил от Кали­форния, който разполага с 10 автодилъри, е прину­ден да плати 3 млн. долара, когато купува Livermore Auto Group. Тази компания плаща по 35 хил. долара на месец на компанията на Брокман. Двете фирми по­стигат споразумение за по­ловината от сумата. „Брок­ман печелеше, като притис­каше хората – казва Гил. – Всеки път, когато помолиш за нещо или се нуждаеш от нещо, той моментално удъл­жава договора, без да знаеш. Когато договорът е дебел 30 см, дяволът се крие някъде между страниците.“

Дори заплахата от фалит не може да отърве дилъри­те от лапите на Брокман. Когато дилърът от Флори­да Орвил Бекфорд изпитва затруднения въпреки рекапи­тализация, получена от Ford през 1994 г., Брокман смъм­ря Ford, че подкрепя нарече­ния от него некадърен мени­джър: „Бих искал да го избегна, но за да не „изнудвам“ този дилър, не виждам друга възможност за реакция, освен да се боря с него в съда до края.“ Бекфорд за­вежда дело срещу Брокман и печели обезщетение в размер на 250 хил. долара.

Стотина дилъри, победени от Брокман в арбитражни дела, отказват да плащат на компаниите му и стигат до съда. „За съжаление Ford създаде това чудовище – казва Гил. – Без никакво съмнение знам, че не бих правил бизнес с него, дори да е безплатно.“

Бизнесменът Робърт Смит няма по­добни притеснения, когато се запозна­ва с Брокман в края на 90-те години на миналия век. Току-що завършил Columbia Business School, той е изгряваща звезда на отдела по инвестиционно банкиране на Goldman Sachs. Смит обсъжда с Брокман възможността за из­купуване на разрастващия му се софтуерен бизнес.

Брокман не се нуждае от финансиране от Goldman. Компанията му UCS разполага с достатъчно пари, които очевидно не възнамерява да сподели с „Чичо Сам“. Според свидетелските показания, подписани от Смит в споразумението му с прокуратурата, Брокман се е съгласил да финансира Смит с 1 млрд. долара през 2000 г., за да създаде фонда Vista Equity Partners, ако Смит му сътрудничи в създаването на това, което Министерството на правосъдието на­рича „конспирация и схема за измама“.

През 1997 г. чрез базираната на Бермудските острови A. Eugene Brockman Charitable Trust Брокман създава холдинг на остров Невис, наречен Spanish Steps Holdings. Под Spanish Steps той създава бази­раната на Британските Вирджински острови Point Investments. Именно чрез нея Брокман купува акти­вите, в които Vista инвестира. Според Смит него­вият тогавашен партньор му е отправил предло­жение, настоявайки Смит да внесе половината от апорта си в първоначалния фонд Vista Fund II чрез „перфектен чуж­дестранен тръст“ като него­вия. Така Брокман щял да е спокоен, че двамата участ­ват еднакво в начинанието.

„Тогава получих прозре­ние – разказва 58-годишни­ят Смит в интервю пред Forbes през 2018 г., преди да има и най-малък намек за престъпление. – Погледнах се и се запитах: „Не искам да го направя сега. Ще искам ли след десетина години?“ Спо­ред Смит един от роднини­те на тогавашната му съпруга Сюзан Макфейдън създа­ва тръст в Белиз – Excelsior, чрез който Смит финансира офшорната си инвести­ционна компания Flash Holdings.

Законно е компаниите да създават поделения в зони, които са данъчни убежища, за да притежа­ват патенти и друга високодоходна интелектуална собственост. Хедж фондовете и частните инвести­тори създават офшорни тръстове, в които насоч­ват приходите си. Законността на подобни струк­тури създава съмнения какъв е контролът на край­ните бенефициенти над активите.

Брокман е могъл да се измъкне. Тъй като всич­ки негови компании са били притежание на фонда A. Eugene Brockman Charitable Trust, той е могъл да по­каже, че е пасивен бенефициент, а не че е контро­лирал всичко, както твърди Смит: „За Смит става ясно, че въпреки че документите показвали обратно­то „Лицето 1“ [Брокман] напълно контролира чуж­дестранния тръст и свързаните чуждестранни ком­пании и е взимал всички решения за сделки и инвес­тиции.“ Разбира се, в това число е и решението да

не се разкрива нищо пред данъчните власти. Сами­ят Брокман казва пред съда: „Както бихте казали, аз съм доста навътре в детайлите.“

В твърденията си пред съда Смит обяснява, че е бил подтикнат да осигури възвръщаемост на инвес­тицията на Брокман от 1 млрд. долара, защото той е могъл да го смени, принуждавайки Vista да му про­даде дяловете на партньорството им по определена от него цена. Брокман е контролирал Смит с желяз­на ръка, също както е контролирал и автодилърите.

Благодарение на капитала на Брокман фондът Vista Fund II придобива компании като SirsiDynix, Applied Systems, BigMachines, Brainware, Surgical Information Systems и SER Solutions. Брокман е участвал активно в инструктирането на екипа на Vista как да прила­га неговите оперативни принципи, насочени към на­маляване на разходите и консолидиране на продукти­те. Според запознат с ранните дни на фонда ком­панията за дялови инвестиции е прилагала процесоориентирания подход на IBM, който Брокман бил ус­воил при придобиването и развитието на софтуер­ни компании. „Всичко, което Vista знае за софтуера, се дължи на Боб Брокман“, казва лицето, пожелало анонимност.

Една от стратегиите, използвана от Vista, е раз­виване на софтуерните компании. Вземете напри­мер бившата портфейлна компания на Vista – бази­раната в Атланта Ventyx, която работи в областта на индустриалния софтуер за мениджмънт. През 2005 г. Vista плаща 70 млн. долара за MDSI, добавя Indus през 2007 г. за 240 млн. долара и сли­ва всички компании във Ventyx. Впоследствие придо­бива Global Energy Decisions и NewEnergy Associates, последвана от Tech-Assist Inc. в началото на 2008 г. В крайна сметка през 2010 г. Vista продава Ventyx на швейцарския инженерен гигант ABB за 1 млрд. до­лара. Впоследствие Vista прехвърля 799 млн. долара от постъпленията по сметка в швейцарката банка Mirabaud, която е контролирана от компанията на Брокман Point Investments.

Очевидно Брокман използва Vista и за да придоби­ва разработчици на софтуер за автомобилни дилъри. През 2005 г. UCS купува компанията за софтуер за управление на обажданията между автодилърите – Callbright. На следващата година Vista Fund II (изцяло с пари на Брокман) става собственик на конкурен­та на Callbright – Who’s Calling, която впоследствие също продава на Брокман. Според компанията за фи­нансова информация Preqin първият фонд Vista на Смит, създаден през 2000 г., постига годишна възвръ­щаемост 29%. Ако се вярва на тези данни, това оз­начава, че Брокман и Смит са мултиплицирали пър­воначално вложените 1 млрд. долара над десет пъти.

Докато Брокман дирижира разраства­нето на Vista зад сцената, бизнесът му процъфтява. През 2005 г. се твърди, че софтуерната му компания е реализира­ла 530 млн. долара приходи и 100 млн. долара печалби с 2600 служители. Неговият компютризиран каталог за авточасти е инсталиран в близо 2500 дилъри на Ford и Lincoln-Mercury.

Брокман обаче се сблъсква със сериозен проблем – Ford разработва собствен каталог за електронни компоненти. През 2005 г. Ford отказва да поднови ексклузивния лиценз на Брокман, освен ако той не се съгласи съществуващите му договори да станат със срок три години. Брокман завежда дело за нарушава­не на антитръстовите закони, но впоследствие го прекратява.

С прекратяване на ексклузивитета му с Ford Брокман трябва да промени бизнеса си. В този момент ангажира Смит да му помогне в най-важната сделка в кариерата му – изкупуването на базираната в Оха­йо Reynolds and Reynolds през 2006 г. за 2.4 млрд. до­лара, част от които са осигурени чрез заем. Брокман влага 300 млн. долара в дялове, Vista добавя 50 млн. долара (от парите на Брокман). Deutsche Bank уреж­да кредита. В сектора са шокирани, защото очакват далеч по-голямата Reynolds да купи UCS, а не обратното. Брокман вече има хиляди нови клиенти, за да пристъпи към своето „споразумение „Дарт Вейдър“.

Почти незабавно настъпва културен сблъсък в но­вопридобитата компания. Бившият военноморски пехотинец не е харесван в Reynolds, където прави­лата са либерални. Той забранява на служителите да пушат дори когато не са на работа и засича колко време всеки служител прекарва в тоалетната. В по­казанията си пред съда Брокман описва разочарова­нието си от данните, касаещи сигурността на ком­панията: „Когато отидох в Reynolds, цял живот бях търкал и лъскал пода на къщата си. В къщата, коя­то получих, на пода имаше пет сантиметра вода.“

През 2008 г. по време на Голямата рецесия дъл­гът на Reynolds значително поевтинява. Достигайки нива от 35 цента за долар, той става твърде при­влекателен за Брокман, за да го подмине. Макар че е подписал споразумения, които не му позволяват да купува подчинен дълг без одобрението на креди­торите от първи ред, през 2009 г. той тайно купу­ва 20 млн. долара от дълга на Reynolds, установява разследването на данъчните власти. Прави го, като австрийският му адвокат Тамин използва средства, притежавани от Edge Capital Investments (подобно на Point Investments и Edge е фонд, регистриран на Кари­бите, създаден чрез тръст, който се контролира от дългогодишния финансов директор на Брокман – Дон Джоунс, „като прикритие да скрие собствеността на Брокман“, сочи разследването). Година по-късно, когато Deutsche Bank урежда рефинансирането на дълга на Reynolds, Edge стриктно следва указанията на Брокман, в резултат на което получава 72 млн. долара от сделката и депозира средствата в офшор­на сметка. От клетвената декларация на служител в националната данъчна служба „Тамин по указания на Брокман е изпрал приблизително 57 млн. долара от печалбите“, като е използвал други сметки и компании

на Брокман, „включително няколко от фондо­вете на Vista Equity Partners“.

Твърди се, че част от необложените печалби от сделките на Брокман отиват за финансиране на не­говите увлечения. Ранчото му към край Аспен, щата Колорадо, е закупено за 15 млн. долара. Чрез адвока­та си купува 64-метрова яхта, снабдена с площад­ка за хеликоптери, за 33 млн. долара. Като страс­тен ловец и риболовец Брокман често пътува с час­тен самолет до провинция Кордоба в Аржентина, за да участва в най-прочутия лов в Южното полукълбо.

Смит също обича да си живее. През 2009 г. той се премества в Швейцария заедно със съпругата си Сюзан, с която има 22-годишен брак. На следващата година пренасочва над 30 млн. долара от необлагаема­та си капиталова печалба в сметка в швейцарската банка Bonhote, чрез която купува две алпийски вили в курорта Межев, Франция. Семейството му прите­жава и домове в Тексас, Калифорния и Колорадо.

И така до 2010 г., когато съпругата му разкрива, че той има афера с плеймейтката от Playboy Хоуп Дворажик. Това незабавно се превръща в проблем за екипа на Брокман. Разследващите от Министер­ството на правосъдието разкриват кодиран имейл, изпратен през август 2011 г. от финансовия дирек­тор на Брокман – Джоунс, с кодовото име „Кра­ля“, до попечителя Тамин, с кодово име „Червената риба“, със следното съдържание: „Боб е разтревожен от ситуацията около Робърт Смит и какъв би бил ефектът от един гаден развод за нас. Смятаме, че ако нейният адвокат започне да прави дисекция на бизнеса му, Point ще се окаже първата цел.“ Всъщ­ност в искането за развод Сюзан Макфейдън иска пълна собственост върху техните къщи, цялостна подкрепа за децата им, забрана те дори да се виж­дат с Дворажик и „стриктен отчет на всички пари, изхарчени“ за любовницата на Смит. И това, което се оказва най-трудното ѝ желание, е, че адвокатите на Макфейдън настояват Смит да разкрие истина­та за данъците си.

Когато господин и госпожа Смит постигат споразумение за развод, Брок­ман търси изход. През 2012 г. той е близо до сключване на сделка да прода­де Reynolds and Reynolds на KKR за 5 млрд. долара, но в последния момент се отказва. През 2013 г. се опитва да рекапитализира дивиден­тите на Reynolds, което би дало оценка на компани­ята му в размер на 5.3 млрд. долара и би увеличило дълга ѝ до 4.3 млрд. долара. Доклад на Moody’s от онова време оценява „свободния капитал“ на Reynolds на 350 млн. долара, с 40% възвръщаемост. Говори се, че Брокман се е опитал да изтегли 2.5 млрд. долара в брой. Но и тази сделка се разпада. Странно, че след като дългът вече е финализиран и разпределен сред инвеститорите, всички сделки са замразени и емисията е оттеглена. Тогава Брокман се отказва

от получилия широка гласност ангажимент да дари 250 млн. долара на Centre College в Денвил, Кентъки, където той е учил, преди да се премести в Универ­ситета на Флорида.

Натискът над Vista също се усилва. През 2012 г. Та­мин уведомява Брокман, че започва да получава неу­добни въпроси. „Става дума за включването в Point Investments на непознат инвеститор извън САЩ, който поставя въпроси за законосъобразността.“ Когато „ни притисна за печелившата структура на собствеността на Point, пише Тамин, успях да се из­мъкна с минимално разкрита информация“.

В края на 2013 г. банката Bonhote уведомява Смит, че възнамерява да участва в програмата на Минис­терството на правосъдието за разкриване на фи­нансова информация, касаеща американски граждани, така че ще информира американските власти за не­говата сметка. Осъзнавайки, че примката около вра­та му се затяга, Смит бърза да подаде данъчна де­кларация през март 2014 г. и настоява да бъде вклю­чен в програмата за амнистия на американски граж­дани, които доброволно са разкрили офшорните си сметки. Месец по-късно молбата му е отхвърлена.

Когато господин и госпожа Смит финализират развода си през 2014 г., Брокман отпуска на Смит 75 млн. долара заем, съгласно съдебните документи. Съ­щата година Vista закрива втория фонд на Брокман и излиза от малкия си дял в Reynolds and Reynolds. Смит изразява радостта си от новопридобитата свобода и през юли 2015 г. сключва брак с Дворажик в бляскава церемония на италианското крайбрежие в Амалфи в присъствието на звезди. Сред изпълните­лите е и авторът и певец Джон Леджънд.

По-малко от година по-късно, през юни 2016 г., предполагаемите съконспиратори с тревога очакват резултатите от разследването на голямото съдеб­но жури. Тамин е изпратен в Оксфорд, Мисури, за да посети вдовицата на Дон Джоунс, която притежава доказателства, включително флопидискови устрой­ства и твърди дискове. В шифровано съобщение Та­мин пише: „Както знаете, аз съкратих пътуването си до Аржентина, за да се върна в Оксфорд и да уни­щожа още дискове, които бяха открити.“

През 2017 г. Тамин вижда облаците над него да се сгъстяват. В писмо до Брокман той пише: „Дори Ро­бърт Смит да оправи проблемите си, целта е насо­чена към мен и трябва да очакваме, че в определен момент ще ми бъде направен одит.“ През септем­ври 2018 г. агенти от Бермудските острови обиски­рат дома на Тамин.

Колкото повече правителството затяга обръча, толкова повече Смит увеличава благотворителните си дарения. Горе-долу по времето, когато данъчна­та служба отхвърля молбата му за амнистия, Смит създава фондация със стотици милиони долари, об­вързани с печалбите от първия фонд на Vista.

През 2016 г. той и неговата фондация обещават 50 млн. долара на инженерното училище към универ­ситета Cornell и 20 млн. долара на Националния му­зей на афроамериканска история и култура. През май 2019 г. Смит изнася реч в Morehouse College, обявя­вайки, че ще даде 34 млн. долара, за да плати сту­дентските заеми на целия випуск на колежа, извес­тен като училището на чернокожите.

Брокман също се опитва да демонстрира всячески добрите си намерения. Той дарява 25 млн. долара на медицинския колеж Baylor и обещава десетки милиони за построяване на още сгради в Centre College и Rice University. В съобщение до Брокман Тамин обяснява колко е важно да се демонстрира благодетелност: „Тези дейности ще възпрат атаката на данъчните.“

На 15 октомври 2020 г. прокуратурата хвърля своята бомба. В замяна на споразумение да не бъде разследван Смит приема да плати 56 млн. долара такси и глоби за необложената си с данък печалба плюс 82 млн. долара глоба за укриване на офшорни сметки. Освен това ще оттегли исканията си за да­нъчни облекчения в размер на 182 млн. долара за на­правените от него благотворителни дарения и из­вършени по-рано удръжки от държавата. „Никога не е прекалено късно да се направи правилното нещо – коментира юристът Дейвид Андерсън. – Смит из­върши сериозни престъпления, но се съгласи да съ­трудничи на властите“ срещу Брокман, което „е на­път да го спаси от обвинения“.

Смит продължава да ръководи Vista и малцина ин­веститори изразяват, че се притесняват от този факт. Пенсионният съвет на Ню Мексико в сфера­та на образованието изтегли от фонда 100 млн. до­лара, а Пенсионната система на Вирджиния, която е инвестирала във Vista 350 млн. долара, твърди, че следи ситуацията. В края на ноември 2020 г. дълго­годишният президент на Vista Брайън Шет обяви, че напуска компанията, недвусмислено заявявайки пред Forbes, че решението му няма нищо общо с призна­нията на Смит за извършени престъпления. „Знам, че интересното в историята на Робърт и Vista те­първа предстои“, заяви той. В момента Vista управлява активи на стойност 72 млрд. долара.

През ноември Брокман се оттегли от поста из­пълнителен директор на Reynolds, за да се подгот­ви за делото. За момента властите на Бермудите и в Швейцария са замразили сметките му, а Тамин сътрудничи на властите. Адвокатите на Брокман твърдят, че той страда от начална форма на де­менция, и убедиха съда да премести делото от Сан Франциско в Хюстън.

Прокурорите наричат симптомите на Брокман „преходно неразположение“ и в своя подкрепа посоч­ват показанията му от 2019 г. и дългия имейл, кой­то Брокман изпрати на вицепрезидента на Reynolds през 2020 г., доказващ, че осъзнава задкулисната роля, която планира да играе: „Възнамерявам да поработя още четири или пет години, за да мога да предам на следващото поколение своите знания как една ком­пания се управлява ефикасно.“