Със силата на танца
В последната година и половина преподаватели и ученици бяха изправени пред сериозни предизвикателства заради COVID пандемията. Преминаването частично или изцяло в режим на онлайн обучение беше съпроводено от много затруднения. Това важи дори в по-голяма степен за учениците в Националното училище по танцово изкуство (НУТИ), които по правило трябва да танцуват на групи, а при онлайн обучението това е невъзможно.
На фона на трудностите през последната година и половина НУТИ отбелязва своята 70-годишнина и промените, свързани с мерките заради корона кризата, далеч не са първата трансформация, през която училището преминава.
Национално училище за танцово изкуство е създадено през 1951 г. като Държавно балетно училище и по това време има само една специалност – Класически танц. Пет години по-късно е открита втора специалност – Български танц, в която се изучават народни танци, а училището е преименувано на Държавно хореографско училище. През 2001 г. то е преименувано на Национално училище за танцово изкуство. През 2004 г. е открита и трета специалност – Модерен танц. В момента в училището се изучават класически танц по методиката на балетна система Ваганова, български народни танци и модерен танц на базата на танцовите техники Греъм, Кънингам, Рилийз, като обучението продължава от 5-и до 12-и клас.
НАЦИОНАЛНОТО УЧИЛИЩЕ ЗА ТАНЦОВО ИЗКУСТВО Е ЕДИНСТВЕНОТО В БЪЛГАРИЯ И НА БАЛКАНИТЕ, В КОЕТО СЕ ПРЕПОДАВА ТАНЦОВО ИЗКУСТВО В ТРИТЕ ОСНОВНИ ЖАНРА – КЛАСИЧЕСКИ ТАНЦ, БЪЛГАРСКИ ТАНЦИ И МОДЕРЕН ТАНЦ
Има училища, в които се изучават засилено танци, но няма друго училище с такъв предмет на дейност“, обяснява директорът на НУТИ Бойко Неделчев.
„Това е професионално танцово образование със съпътстващи предмети като исторически танц, танци на народите, характерни танци, джаз танц, дуетен танц и специална гимнастика“, допълва той.
Училището може да се похвали с екип от най-добрите специалисти в областта – всички, от които са бивши възпитаници на НУТИ и преподаватели понастоящем. Заместник-директорът на училището е Антоанета Асенова, която е и преподавател по български танци, бивш главен експерт в Регионалното управление на образованието – София-град, бивш танцьор на ансамбъл „Пирин“; Риолина Топалова – художествен ръководител на специалност „Класически танц“, бивша балерина в Софийска опера и балет, освен това помощник-режисьор, хореограф в Софийската операта и балет; Асен Павлов – художествен ръководител на специалност „Български танци“, бивш солист-танцьор в ансамбъл „Филип Кутев“, основател, ръководител и хореограф на ансамбъл „Чинари“; Галина Сребрева – художествен ръководител на специалност „Модерен танц“, хореограф и бивша балерина от Софийската опера и балет.
„Това са наистина най-добрите специалисти, експерти, с които е удоволствие да се работи“, казва Неделчев.
Самият той също е възпитаник на училището. Постъпва в него през 1960 г. Завършва специалност „Класически танц“ и веднага по задължение постъпва 2 години в казармата. След това става премиер-солист в Софийска опера и балет и гост-солист в балет „Арабеск“, а по-късно и директор на Балета в Операта. Специализира в Болшой театър в Москва и в Гранд опера – Париж. Работи и като главен експерт по балетно и танцово изкуство в Министерството на културата.
„Паралелно с това преподавах и в училище. Така че почти не съм излизал от него“, разказва Неделчев и допълва, че освен преподавател е заемал и поста зам.-директор и художествен ръководител в Държавното хореографско училище.
Това е втори мандат на Бойко Неделчев като директор на училището. Решава да остане, за да доведе докрай битката си за увеличаване на седмичния норматив на учебните часове, които училището може да посвети на специализираното обучение на танцовото изкуство.
„Според нормативната уредба хорариумът не биваше да превишава 32 учебни часа, но за едно училище, което дава професия, това е крайно недостатъчно. Наложи се да се борим за допълнителни часове“, обяснява той и посочва за сравнение Академия „Ваганова“ в Санкт Петербург, където могат да използват до 52 учебни часа за специализираното си образование.
Неделчев и ръководният екип представят искането си пред Милена Дамянова, председател на комисията по образование в 44-то Народно събрание, която внася предложението в парламента и е направена промяна в закона, според която училищата по изкуствата и спорта могат да използват до 40 учебни часа седмично.
ТОВА Е ИСТОРИЧЕСКИ УСПЕХ, ИСТОРИЧЕСКА ЗАКОНОДАТЕЛНА ПРОМЯНА
Битката обаче все още не е приключена. Нормативната уредба предвижда подобни нововъведения да стават факт поетапно, в този случай от 5-и и 8-ми клас и постепенно да влязат в сила във всички класове. Бойко Неделчев обаче е категоричен, че заради спецификата на училището това не е необходимо и промяната може да се въведе веднага.
„Този подход е важен за предмети, по които има учебници. Нашите танцови дисциплини нямат учебници. Те се предават директно от преподавател на ученик според академичната програма и методика и не е необходимо да се спазват тези изисквания, могат всички ученици от първия до последния клас веднага да започнат да изучават до 40 учебни часа седмично“, посочва той.
По всичко личи обаче, че и за тази промяна ще трябва да се води битка с Министерството на образованието и науката и Министерството на културата, под чиято шапка попада Националното училище за танцово изкуство.
За съжаление от НУТИ не срещат разбиране за исканите от тях промени, като според Неделчев една от причините е, че в министерствата няма специалисти по танцово изкуство.
Със същото това неразбиране на спецификите на училището Неделчев се сблъсква по време на пандемията, когато настоява да се въведе различна организация на обучението в училища, в които се изучават танци, музика, изобразително изкуство. Желанието му е да се направи различно групиране на класовете, което да отговаря по-добре на нуждите на училището, и да се гарантира по-пълноценно обучение, като в същото време се спазят указанията за по-нисък брой на учениците, които учат присъствено. Опитите му да въведе такава промяна обаче удрят на камък, а това вреди на качеството на обучението.
„Оказва се, че ние изоставаме от европейското образование. Това е много голяма грешка, която за съжаление не се осъзнава от институциите. Тези хора, от които зависи обучението в нашето училище, никога не са били преподаватели по танцово изкуство и никога не са били на сцена“, казва той. „Те не са ангажирани с качеството на образованието, но ние сами си поставяме летвата.“
А летвата наистина е поставена високо и това се вижда от успехите, които постигат възпитаниците на НУТИ. Ученици в специалност Български танц, завършили с отличие, постъпват в едни от най-известните ансамбли в България – „Тракия“, „Пирин“, Държавен ансамбъл „Филип Кутев“, „Българе“, „Чинари“. Ученици в същата специалност са спечелили златен медал на състезание в Бурса, 18-годишната Емона Георгиева е носител на първа награда по модерен танц – Париж, и е получила покана да бъде солист в трупата на „Театър на балета на Борис Ейфман“ – Москва. Учениците на специалност „Класически танц“ са спечелили множество награди на национални и международни конкурси.
А УЧИЛИЩЕТО ВЕЧЕ Е ГОТОВО ДА ПОСРЕЩНЕ И НОВИТЕ СИ УЧЕНИЦИ ЗА УЧЕБНАТА 2021–2022 Г. НА 3 И 4 ЮЛИ ПРЕДСТОЯТ ПРИЕМНИТЕ ИЗПИТИ
(на 3 юли за специалност Български танц, а на 4 юли – за специалности Класически танц и Модерен танц) и очакванията са за силен интерес.
„Винаги има ученици, но заради пандемията бяхме притеснени. Миналата година очаквахме нисък прием, но се оказа, че имахме най-много ученици от всички години досега“, обяснява Бойко Неделчев.
Тази година предстои да се отбележи тържествено и 70-годишнината на Националното училище по танцово изкуство. Подготвя се голям концерт в Зала 1 на НДК. Първоначално планът е той да се проведе през юни, но заради пандемията е отложен за 20 декември. Неделчев обаче гледа позитивно на тази промяна, защото е уверен, че дотогава учениците ще могат да се подготвят по-добре и да зарадват още повече публиката.