Предвидимост и икономическа свобода
Автор
Учебникарската дефиниция на предприемач е тотално грешна. Поемането на риск не е нито основен двигател, нито отличителна черта на предприемачите. Дори напротив, навигирането в несигурна среда и осъзнаването на тази несигурност прави поемането на излишни рискове да изглежда още по-глупаво. Раздялата с мита, че предприемачите са хазартни играчи и тяхна differentia specifica е склонността към риска, е важна основа за разбирането на причините за просперитета и икономическата политика, която може да го насърчи.
Предвидимостта на средата е еднакво важна за бизнес, живот и наемна работа. Това са правилата, институциите, които определят и гарантират границите на свободата на нашите решения в едно общество. Бизнесът не търси по-несигурна среда, която някои може да твърдят, че носи повече възможности. Инвеститори и предприемачи еднакво предпочитат икономики с предвидим ред на правене на бизнес и обществени отношения. Индикатори за това ниво на развитие и измерването на икономическа свобода съвпадат. И това е изненада, защото свободата и предвидимостта са двете страни на една и съща монета, не конкуриращи се концепции (както някои политици ще ви убеждават).
Да достигнем ниво на предвидимост, гарантирано от устойчиви на различни ситуации правила, е достижение на човека. Същото се отнася и за свободата. Тя е цивилизационно постижение, колективно изобретение, носещо повече успех в несигурния свят. Дифолтното състояние на света не е свобода, хората я създаваме – съзнателно, с грешки и уроци. Не е дестинация за ваканция, а процес, начин живот и мироглед, които трябва непрекъснато да подхранваме и да браним.
Признавам, че отдавна искам да споделя това в тази колонка, но все не намирам повод. Сега, в политическата криза на България, получавам често въпроса “Икономиката няма ли да спре, като има временно, служебно правителство”. Краткият отговор е, че ако икономиката спира винаги без редовно правителство, значи изобщо не е работела. Има важни нюанси в този популярен въпрос и те се крият именно в разбирането на ролята на предприемачите, правилата и държавата, което – точно както свободата – е процес, а не ускорен курс.
Ако икономиката спира винаги при предсрочни избори, значи демокрацията е почти невъзможна за постигане. Ако личността на премиера е най-важното нещо за инвестиционния имидж, значи страната не е добро място за инвестиции. Ако кризите – здравни, бежански и други, са повод едно правителство да не бъде сменено, значи няма никакъв смисъл в демократичния процес. Ако не разбираме, че демокрацията и свободата са едно и също нещо, значи не заслужаваме нито едно от двете.
Икономическата свобода е система от гаранции за липса на принуда както от крадци и измамници, така и от административен рекет и произвол. За да я има, не съм убеден, че най-критично важното е кой точно е в изпълнителната власт. Тя може да бъде сравнително непоклатима и електоратът да бъде защитен от собственото си безумие (което е легитимна хипотеза, чисто исторически, не само в български контекст). Това са онези основи на обществените отношения, не всички описани в една конституция, които гарантират предвидимост и свобода в живота на хората.
Това е пътят към повече инвестиции, предприемаческа енергия и просперитет на едно общество. Не са нужни стратегии, планове и доклади, важни са правилата на играта. Една млада демокрация може да буксува често, но това е нормално за всяко общество, не само за българското. И още един парадокс – колкото повече се стремим да дефинираме свободата като конкретна цел, толкова повече тя ни се изплъзва в политическото жонглиране. Много хора се притесняват да я приемат за основна ценност, защото мислят, че трябва да жертват своят сигурност и предвидимост, а някои политици точно от това се възползват. За това трябва не просто още обяснения, а непрекъснато обясняване на нейния смисъл. Нещо, за което икономистите сме в дълг към обществото.
