Тефлоновият трейдър
През октомври 2013 г., когато Карл Айкан започва да продава големия си дял в Netflix, мнозина вярват, че това е поредната успешна сделка на известния инвеститор милиардер. Компанията успешно е преминала от отдаване на DVD под наем по пощата към видеострийминг и за 14 месеца инвестицията на Айкан му e донесла 457% доходност.
„Доста неща съм видял от [присъствието ми на] седем мечи пазара – обяснява тогава инвеститорът. – Време е да изхвърля някои трохи от масата.“ До 2015 г. той закрил позицията си в Netflix с печалба 2 млрд. долара. Впоследствие акциите на компанията поскъпнаха 10 пъти и ако беше запазил дела си, печалбата му щеше да е 19 млрд. долара.
Пропускът на Айкан по отношение на Netflix обаче не е единичен случай. През миналата година, когато американският фондов пазар отчете ръст 18% по време на пандемията, хедж фондът на Айкан поевтиня с 14%. Преди това, през 2019 г., понижението на акциите е с 15%. На практика големият търговец загуби над 5 млрд. долара през последните седем календарни години. Хедж фондът е пострадал толкова, че от създаването му през 2004 г. средната годишна възвръщаемост е намаляла до 3% в сравнение с 10% на индекса S&P 500.
Трудностите, с които се сблъсква Айкан, показват промяната на Уолстрийт. В ерата на Amazon, Tesla, GameStop и на ръста на биткойна главен фактор за успеха станаха инерцията и психологията на инвеститорите. Айкан обаче предпочита фундаменталния анализ. Той е един от последните корпоративни рейдъри от старата гвардия на Уолстрийт и, както и преди, предпочита да влага в компании с внушителни активи, които са в процес на реорганизация. „Интересува ме дали активът е ценен, а от инвеститорска гледна точка най-добрият вариант е да намерите компания със скрита стойност и със съвет на директорите, който не се възползва от нея“, казва Айкан.
Уолстрийт все още вярва в него. Акциите на главния актив на Айкан – листваната на Nasdaq компания Icahn Enterprises, която инвестира в хедж фонда му и притежава дялове в компании като петролната рафинерия CVR Energy и търговеца на резервни части Pep Boys, се търгуват на цена около 60 долара, с близо 20% над нивата отпреди година. В същото време базовите активи, изчислени през нетната стойност на активите, се равняват на едва 14.70 долара на акция. Нетната стойност на активите на Icahn Enterprises се срина от 9.1 млрд. долара в края на 2013 г. до 3.5 млрд. долара. Междувременно Айкан взима дивидентите си основно в акции, удвоявайки количеството на ценните книжа.
Делът на Айкан от 92% в Icahn Enterprises е почти равностоен на богатството му, което се предполага, че възлиза на 15.8 млрд. долара. Ако Forbes използваше в своите изчисления чистата, а не пазарната стойност на активите, богатството на Айкан днес би било оценено на 6 млрд. долара. Останалата сума е премия за самия Айкан. В дългосрочен план това има логика – през последните 20 години акциите на Icahn Enterprises се оказаха шест пъти по-рентабилни от индекса S&P 500.
Неотдавнашните неудачи на Айкан се дължат на прекалено голямата му експозиция в енергийни активи и заемането на къси позиции спрямо перспективни акции. Само късите му позиции са довели до загуба на 7 млрд. долара през последните пет години.
Айкан твърди, че стойността на нетните активи на Icahn Enterprises е по-висока от т.нар. присъща стойност. Да вземем например Icahn Automotive Group. Айкан изтъква слуховете за преговори за придобиване на Mavis Tire Express Service, оценявана на 6 млрд. долара – четири пъти под стойността, на която Icahn Automotive е вписана в активите на Icahn Enterprises.
Големите енергийни компании като Occidental Petroleum започват да изглеждат по-обещаващи, откакто цената на суровия петрол в САЩ се повиши до 60 долара за барел. През февруари Айкан придоби голям дял в базираната в Охайо ютилити компания FirstEnergy, чиято цена се срина след скандал за подкупване на федерален служител. Друга нова придобивка е канадската компания Bausch Health, която притежава Bausch & Lomb. Компанията е в затруднено положение от създаването ѝ през 2013 г. под името Valeant Pharmaceuticals.
Айкан е изнервен от голямото харчене на федерални средства, но вярва, че има възможности на пазара. „Намираме се в неизследвани води и в бъдеще ще платим скъпо за огромните дефицити и евтините пари – предрича той – но доколкото аз съм хеджирал добре, съм позитивно настроен.“