Петролен лешояд

Джон Гоф печели пър­вото си богатство преди десетина години, когато се съюзява с легендарния инвести­тор Ричард Рейнуотър, за да купува офис сгради за жълти стотинки след дълговата криза в края на 80-те години на миналия век. Двамата партньори продават Crescent Real Estate за 6.5 млрд. долара по време на икономическия бум през 2007 г., след което отново я придобиват на безценица някол­ко години по-късно в разгара на последвала­та финансова криза. В момента Гоф е пред­седател на базираната във Форт Уърт, щата Тексас, компания Crescent, чиито ак­тиви се оценяват на 3.4 млрд. долара и ед­нолично притежава хотел Ritz-Carlton в Да­лас, както и спа веригата Canyon Ranch, ос­нована в Тускон, щата Аризона. Той продъл­жава да си пада по луксозни недвижими имо­ти, но вниманието му вече е насочено към това, което нарича „най-голямата възмож­ност в бизнес кариерата му“ – петрола.

Решението му противоречи на икономи­ческата логика. Ако погледнете заглавията на финансовите новини, ще решите, че кра­ят на ерата на петрола наближава. През април миналата година цената стигна поч­ти до нулата, когато резервоарите за су­ров петрол се препълниха. Американските нефтодобивни компании замразиха 60% от кладенците си през последните 18 месеца, а над 100 хил. служители загубиха работните си места в резултат на фалита на 46 ком­пании, включително някогашния шампион в добива на шистов петрол – базираната в Оклахома Chesapeake Energy. Тежкото по­ложение в петролния сектор, твърди Гоф, „е като недвижимите имоти в началото на 90-те години [на XX век]. Имаше презастрояване, свободни офис площи и, за беда, прекалено много лоши кредити“.

През 2008 г., когато цената на петро­ла достига рекордните 147 долара за барел (и най-големите петролни компании фор­мират 15% от стойността на борсовия индекс S&P 500), всички чакат пика в пред­лагането. В наши дни цената на черното злато е едва 53 долара за барел, петролни­те компании са едва 2% от стойността на борсовия индекс и пазарните наблюда­тели смятат, че вече сме преминали пика в търсенето на петрол. 65-годишният Гоф се присмива на подобни твърдения.

„Преди светът да спре да изпитва нуж­да от повече петрол, ние ще страдаме от недостиг“, предрича Гоф. Светът може би в момента гори с близо 10% по-малко петрол в сравнение с използваните преди пан­демията по 101 млн. барела на ден, но „не бъркайте временния спад, свързан с коро­навируса, със световна тенденция“, предупреждава Гоф. Според него електрически­те автомобили са само част от картина­та. „Смятам, че потребителското търсе­не има сериозен потенциал. Хората са умо­рени – казва Гоф, добавяйки, че служители­те искат да се върнат в техните офиси. – „Петролът и газът ще се завърнат с пъл­на сила.“ В Бразилия търсенето на петрол­ни продукти вече надвишава нивата от­преди коронавируса.

Tози петролен лешояд вече кръжи, на­пълно убеден, че с правилните активи, ка­питалови структури и планове за насърча­ване петролните компании ще процъфтя­ват в близко бъдеще. „В момента купува­ме петролни запаси с огромни отстъпки“, хвали се Гоф. Неговата основна платфор­ма е публично търгуваната Contango Oil & Gas, в която той притежава 24%. Гоф е президент на холдинговата компания, а 36-годишният Уилки Койлър-младши е из­пълнителен директор. През октомври 2019 г. двамата придобиват 160 хил. акра първо­класна земя за фракинг в Оклахома и Тексас за 23 млн. долара. Горе-долу по същото вре­ме те купуват за 130 млн. долара 315 хил. акра в прерията на Оклахома от фалирала­та White Star Petroleum (основана от почи­налия милиардер и спекулант Обри Маклен­дън). През ноември двамата плащат 58 млн. долара за 180 хил. акра, разположени в щатите Уайоминг, Монтана и Тексас. Впо­следствие Гоф слива Contango с друга малка петролна компания, контролирана от него – MidCon Energy Partners. Възприемай­ки консервативна стратегия, направена при цена 45 долара за барел, Contango е на­път през 2021 г. да реализира 75 млн. дола­ра печалба (след капиталови разходи и пла­щане на лихвите) с добив в размер на око­ло 25 хил. барела дневно. Засега Уолстрийт не демонстрира доверие в бизнес нюха на Гоф. През последните 12 месеца акциите на Contango се понижиха с 34%. Индексът S&P на компаниите от петролно-газовия сектор загуби 20%. А по-широкият пазарен индекс се увеличи с 20%.

Гоф планира Contango да продължи да се разраства. Но за разлика от периода на разцвета на шистовия петрол преди десе­тина години, когато компаниите бяха го­тови да сондират почти всяко пасище, рас­тежът този път ще дойде от покупката на вече разработени производствени акти­ви, които се продават според него на „мно­го, много атрактивни“ цени.

Всъщност следващият епизод от възхо­да на добива на шистов петрол зависи от възвръщаемостта, смята Бен Дел, управляващ директор на базирания в Ню Йорк частен фонд Kimmeridge Energy. Той споде­ля ентусиазма на Гоф за умерен растеж. Като бивш анализатор в AllianceBernstein Дел смята, че пътят към възраждането пред затруднените американски произво­дители на шистов петрол ще бъде отво­рен, ако те действат като производители­те на цигари преди десетилетие – да при­емат реалността на намаляващите про­дажби, да намалят разходите си и рязко да увеличат възвръщаемостта за акционе­рите си. Любимият му пример е собстве­никът на марката Marlboro – Altria Group,

който въпреки глобалния пик в тютюнопу­шенето в света през 2012 г. осигури на ак­ционерите си възвръщаемост 250% – двой­но повече от индекса S&P 500 между 2010 и 2017 г. Ключово значение за движението на акциите на Altria през този период беше, че върна над 50 млрд. долара на акционерите си чрез дивиденти и обратно изкупуване на акции. Тази сума надвишава стойността на компанията през 2010 г. „Изключителните постижения на компанията не се дължаха на стратегията на висок растеж – твърди Дел. – Всъщност вниманието на инвести­торите беше привлечено от впечатлява­щата възвръщаемост на капитала.“

Кои компании за фракинг, чиито акции се търгуват на борсите, имат потенциала да последват примера на големите произ­водители на цигари? Това зависи от оценка­та. Предпочитаната мерна единица в петролния сектор е EV/EBITDA (стойност на предприятието/печалба преди данъци и лихви), която взима под внимание пазарната капитализация плюс нетния дълг, разделени на оперативната печалба преди лихви, да­нъци и безкешови разходи (като например отписването на 20 млрд. долара от стой­ността на резервите на ExxonMobil през 2020 г.). Нито една компания за фракинг обаче не си струва да се купува в наши дни, ако не може да осигури печалба при цена на петрола 45 долара за барел. Едно от най-до­брите места, където могат да се намерят такива компании, е Пермският басейн в Тексас и югоизточните части на Ню Мек­сико, където комбинацията от класически добив и извличане чрез хидравличен фракинг осигури ръст в добива на петрол 1 млн. ба­рела дневно преди десетина години до око­ло 4 млн. барела в наши дни – това количество е по-голямо, отколкото добиват по­вечето от страните в ОПЕК.

Сред настоящите любимки на Гоф в Пермския басейн е Chevron, която прите­жава близо 2 млн. първокласни акра в ре­гиона и има стабилен счетоводен баланс. Отличен портфейл от активи в басейна притежава новосформираната компания от сливането на ConocoPhillips и Concho Resources. Напоследък Гоф купува и акции на Texas Pacific Land Trust, която събира ро­ялти такси от петрола и газа, произведе­ни в притежаваните от нея 900 хил. акра в Пермския басейн. Извън района Гоф ха­ресва Canadian Natural Resources – произво­дител на петрол от пясъците, който под­държа ниски разходи. Двамата с Дел са фе­нове и на PDC Energy, която поддържа во­дещи позиции във Ватенбергския басейн в Колорадо.

Макар че Гоф обича да сключва част­ни сделки чрез компанията си Contango, той твърди, че „публичният пазар предла­га най-добри възможности“ (вижте табли­цата). Тези уроци той научава още в нача­лото на кариерата си с Rainwater, която през 70-те години на миналия век помогна на братята Бас от Форт Уърт да превър­нат една скромна наследствена петролна компания в портфейл на стойност някол­кото милиарда долара, в който в опреде­лен момент влизаха 10% от Texaco, 5% от Marathon Oil, както и контролен дял в Walt Disney Company.

Гоф става част от Rainwater през 1987 г., когато е на възраст 31 години и след като е работил като счетоводител в Peat Marwick. Той описва инвестиционната ком­пания от Форт Уърт като инкубатор за сделки, в който служителите прекарват по половин ден на телефоните, прегова­ряйки едновременно с множество парт­ньори. Съвсем скоро Гоф успява да изгра­ди бизнеса на Rainwater с недвижими имо­ти, а през 1996 г. купува T. Boone Pickens от Mesa Petroleum, рекапитализирайки ком­панията като Pioneer Natural Resources. По онова време никой не предполага, че Pioneer с нейните 800 хил. акра в Пермския басейн ще се превърне в един от американските шампиони във фракинга.

Големите производители на цигари не само могат да служат за пример как петролните компании могат да успеят, но и как могат да сгрешат. През 2018 г. Altria измества своя фокус от възвръщаемостта на капитала и влага 12.8 млрд. долара в при­добиването на една трета от производи­теля на електронни цигари Juul Labs. През следващите две години Altria отписва две трети от този дял след разкрития на фе­дералните разследващи органи за продажби на вейп цигари на деца. Междувременно ос­нователите на Juul си разпределят 2 млрд. долара под формата на дивиденти помеж­ду си и сред други служители, работили в компанията преди сделката с Altria. (Осно­вателите на Juul’s отричат наличието на злоупотреби.)

Гоф се опасява, че големите петролни компании лесно могат да допуснат съща­та грешка. Като пример той посочва BP, чиито акции поевтиняха с 35% от февру­ари миналата година, когато компанията обяви намерението си да реинвестира във възобновяеми енергийни източници вместо в петрол. Нима някой иска да инвестира във възобновяема енергия? Гоф предполага, че един от желаещите е базираната във Флорида NextEra Energy, която разработва най-големия комплекс с вятърни турбини и слънчеви панели.

Не мислете, че превръщането на този опитен играч на пазара на недвижими имо­ти в петролен магнат е просто случай­ност. Най-успешната му инвестиция през последната година (като процентно на­растване) е в криптовалутите, най-вече в биткойн.

Той обаче продължава да вярва, че гео­ложките пластове на две мили под земята в Пермския басейн съдържат достатъчно богати на петрол шисти, така че прите­жаването на земя там (както и в първо­класните райони на Оклахома и Уайоминг) ще му осигури сериозна застраховка срещу очакваното нарастване на инфлацията, за което говори увеличеното със 72% предла­гане на американски парични знаци от Фе­дералния резерв през последната година.

„Опасното печатане на пари не може да продължи дълго – казва той. – Това ме пла­ши.“