Петролен лешояд
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes Bulgaria
Джон Гоф печели първото си богатство преди десетина години, когато се съюзява с легендарния инвеститор Ричард Рейнуотър, за да купува офис сгради за жълти стотинки след дълговата криза в края на 80-те години на миналия век. Двамата партньори продават Crescent Real Estate за 6.5 млрд. долара по време на икономическия бум през 2007 г., след което отново я придобиват на безценица няколко години по-късно в разгара на последвалата финансова криза. В момента Гоф е председател на базираната във Форт Уърт, щата Тексас, компания Crescent, чиито активи се оценяват на 3.4 млрд. долара и еднолично притежава хотел Ritz-Carlton в Далас, както и спа веригата Canyon Ranch, основана в Тускон, щата Аризона. Той продължава да си пада по луксозни недвижими имоти, но вниманието му вече е насочено към това, което нарича „най-голямата възможност в бизнес кариерата му“ – петрола.
Решението му противоречи на икономическата логика. Ако погледнете заглавията на финансовите новини, ще решите, че краят на ерата на петрола наближава. През април миналата година цената стигна почти до нулата, когато резервоарите за суров петрол се препълниха. Американските нефтодобивни компании замразиха 60% от кладенците си през последните 18 месеца, а над 100 хил. служители загубиха работните си места в резултат на фалита на 46 компании, включително някогашния шампион в добива на шистов петрол – базираната в Оклахома Chesapeake Energy. Тежкото положение в петролния сектор, твърди Гоф, „е като недвижимите имоти в началото на 90-те години [на XX век]. Имаше презастрояване, свободни офис площи и, за беда, прекалено много лоши кредити“.
През 2008 г., когато цената на петрола достига рекордните 147 долара за барел (и най-големите петролни компании формират 15% от стойността на борсовия индекс S&P 500), всички чакат пика в предлагането. В наши дни цената на черното злато е едва 53 долара за барел, петролните компании са едва 2% от стойността на борсовия индекс и пазарните наблюдатели смятат, че вече сме преминали пика в търсенето на петрол. 65-годишният Гоф се присмива на подобни твърдения.
„Преди светът да спре да изпитва нужда от повече петрол, ние ще страдаме от недостиг“, предрича Гоф. Светът може би в момента гори с близо 10% по-малко петрол в сравнение с използваните преди пандемията по 101 млн. барела на ден, но „не бъркайте временния спад, свързан с коронавируса, със световна тенденция“, предупреждава Гоф. Според него електрическите автомобили са само част от картината. „Смятам, че потребителското търсене има сериозен потенциал. Хората са уморени – казва Гоф, добавяйки, че служителите искат да се върнат в техните офиси. – „Петролът и газът ще се завърнат с пълна сила.“ В Бразилия търсенето на петролни продукти вече надвишава нивата отпреди коронавируса.
Tози петролен лешояд вече кръжи, напълно убеден, че с правилните активи, капиталови структури и планове за насърчаване петролните компании ще процъфтяват в близко бъдеще. „В момента купуваме петролни запаси с огромни отстъпки“, хвали се Гоф. Неговата основна платформа е публично търгуваната Contango Oil & Gas, в която той притежава 24%. Гоф е президент на холдинговата компания, а 36-годишният Уилки Койлър-младши е изпълнителен директор. През октомври 2019 г. двамата придобиват 160 хил. акра първокласна земя за фракинг в Оклахома и Тексас за 23 млн. долара. Горе-долу по същото време те купуват за 130 млн. долара 315 хил. акра в прерията на Оклахома от фалиралата White Star Petroleum (основана от починалия милиардер и спекулант Обри Маклендън). През ноември двамата плащат 58 млн. долара за 180 хил. акра, разположени в щатите Уайоминг, Монтана и Тексас. Впоследствие Гоф слива Contango с друга малка петролна компания, контролирана от него – MidCon Energy Partners. Възприемайки консервативна стратегия, направена при цена 45 долара за барел, Contango е напът през 2021 г. да реализира 75 млн. долара печалба (след капиталови разходи и плащане на лихвите) с добив в размер на около 25 хил. барела дневно. Засега Уолстрийт не демонстрира доверие в бизнес нюха на Гоф. През последните 12 месеца акциите на Contango се понижиха с 34%. Индексът S&P на компаниите от петролно-газовия сектор загуби 20%. А по-широкият пазарен индекс се увеличи с 20%.
Гоф планира Contango да продължи да се разраства. Но за разлика от периода на разцвета на шистовия петрол преди десетина години, когато компаниите бяха готови да сондират почти всяко пасище, растежът този път ще дойде от покупката на вече разработени производствени активи, които се продават според него на „много, много атрактивни“ цени.
Всъщност следващият епизод от възхода на добива на шистов петрол зависи от възвръщаемостта, смята Бен Дел, управляващ директор на базирания в Ню Йорк частен фонд Kimmeridge Energy. Той споделя ентусиазма на Гоф за умерен растеж. Като бивш анализатор в AllianceBernstein Дел смята, че пътят към възраждането пред затруднените американски производители на шистов петрол ще бъде отворен, ако те действат като производителите на цигари преди десетилетие – да приемат реалността на намаляващите продажби, да намалят разходите си и рязко да увеличат възвръщаемостта за акционерите си. Любимият му пример е собственикът на марката Marlboro – Altria Group,
който въпреки глобалния пик в тютюнопушенето в света през 2012 г. осигури на акционерите си възвръщаемост 250% – двойно повече от индекса S&P 500 между 2010 и 2017 г. Ключово значение за движението на акциите на Altria през този период беше, че върна над 50 млрд. долара на акционерите си чрез дивиденти и обратно изкупуване на акции. Тази сума надвишава стойността на компанията през 2010 г. „Изключителните постижения на компанията не се дължаха на стратегията на висок растеж – твърди Дел. – Всъщност вниманието на инвеститорите беше привлечено от впечатляващата възвръщаемост на капитала.“
Кои компании за фракинг, чиито акции се търгуват на борсите, имат потенциала да последват примера на големите производители на цигари? Това зависи от оценката. Предпочитаната мерна единица в петролния сектор е EV/EBITDA (стойност на предприятието/печалба преди данъци и лихви), която взима под внимание пазарната капитализация плюс нетния дълг, разделени на оперативната печалба преди лихви, данъци и безкешови разходи (като например отписването на 20 млрд. долара от стойността на резервите на ExxonMobil през 2020 г.). Нито една компания за фракинг обаче не си струва да се купува в наши дни, ако не може да осигури печалба при цена на петрола 45 долара за барел. Едно от най-добрите места, където могат да се намерят такива компании, е Пермският басейн в Тексас и югоизточните части на Ню Мексико, където комбинацията от класически добив и извличане чрез хидравличен фракинг осигури ръст в добива на петрол 1 млн. барела дневно преди десетина години до около 4 млн. барела в наши дни – това количество е по-голямо, отколкото добиват повечето от страните в ОПЕК.
Сред настоящите любимки на Гоф в Пермския басейн е Chevron, която притежава близо 2 млн. първокласни акра в региона и има стабилен счетоводен баланс. Отличен портфейл от активи в басейна притежава новосформираната компания от сливането на ConocoPhillips и Concho Resources. Напоследък Гоф купува и акции на Texas Pacific Land Trust, която събира роялти такси от петрола и газа, произведени в притежаваните от нея 900 хил. акра в Пермския басейн. Извън района Гоф харесва Canadian Natural Resources – производител на петрол от пясъците, който поддържа ниски разходи. Двамата с Дел са фенове и на PDC Energy, която поддържа водещи позиции във Ватенбергския басейн в Колорадо.
Макар че Гоф обича да сключва частни сделки чрез компанията си Contango, той твърди, че „публичният пазар предлага най-добри възможности“ (вижте таблицата). Тези уроци той научава още в началото на кариерата си с Rainwater, която през 70-те години на миналия век помогна на братята Бас от Форт Уърт да превърнат една скромна наследствена петролна компания в портфейл на стойност няколкото милиарда долара, в който в определен момент влизаха 10% от Texaco, 5% от Marathon Oil, както и контролен дял в Walt Disney Company.
Гоф става част от Rainwater през 1987 г., когато е на възраст 31 години и след като е работил като счетоводител в Peat Marwick. Той описва инвестиционната компания от Форт Уърт като инкубатор за сделки, в който служителите прекарват по половин ден на телефоните, преговаряйки едновременно с множество партньори. Съвсем скоро Гоф успява да изгради бизнеса на Rainwater с недвижими имоти, а през 1996 г. купува T. Boone Pickens от Mesa Petroleum, рекапитализирайки компанията като Pioneer Natural Resources. По онова време никой не предполага, че Pioneer с нейните 800 хил. акра в Пермския басейн ще се превърне в един от американските шампиони във фракинга.
Големите производители на цигари не само могат да служат за пример как петролните компании могат да успеят, но и как могат да сгрешат. През 2018 г. Altria измества своя фокус от възвръщаемостта на капитала и влага 12.8 млрд. долара в придобиването на една трета от производителя на електронни цигари Juul Labs. През следващите две години Altria отписва две трети от този дял след разкрития на федералните разследващи органи за продажби на вейп цигари на деца. Междувременно основателите на Juul си разпределят 2 млрд. долара под формата на дивиденти помежду си и сред други служители, работили в компанията преди сделката с Altria. (Основателите на Juul’s отричат наличието на злоупотреби.)
Гоф се опасява, че големите петролни компании лесно могат да допуснат същата грешка. Като пример той посочва BP, чиито акции поевтиняха с 35% от февруари миналата година, когато компанията обяви намерението си да реинвестира във възобновяеми енергийни източници вместо в петрол. Нима някой иска да инвестира във възобновяема енергия? Гоф предполага, че един от желаещите е базираната във Флорида NextEra Energy, която разработва най-големия комплекс с вятърни турбини и слънчеви панели.
Не мислете, че превръщането на този опитен играч на пазара на недвижими имоти в петролен магнат е просто случайност. Най-успешната му инвестиция през последната година (като процентно нарастване) е в криптовалутите, най-вече в биткойн.
Той обаче продължава да вярва, че геоложките пластове на две мили под земята в Пермския басейн съдържат достатъчно богати на петрол шисти, така че притежаването на земя там (както и в първокласните райони на Оклахома и Уайоминг) ще му осигури сериозна застраховка срещу очакваното нарастване на инфлацията, за което говори увеличеното със 72% предлагане на американски парични знаци от Федералния резерв през последната година.
„Опасното печатане на пари не може да продължи дълго – казва той. – Това ме плаши.“
