Операция бърза печалба

На 18 март 2020 г. САЩ регистрираха 150-ия смъртен случай от коронавируса, докато се опитваха заедно с целия свят да разберат какво точно се случва. Големите пазарни индекси паднаха с 5%, след като предния ден бяха скочили с 6 на сто. Летовниците безгрижно се отправиха към Флорида, докато властите затвориха границата с Канада. А статистическият екип на Forbes получи окончателните данни за 34-та годишна класация на милиардерите в света, несъзна­телно правейки снимка на богат­ството точно в момента, когато светът навлизаше в най-разруши­телните 12 месеца в икономиката след Втората световна война.

В последвалата година 150-те смъртни случая в САЩ достигна­ха 550 хил. Около 3 млн. души за­губиха битката за живота си по целия свят. Десетки милиони ра­ботни места се изпариха заедно със стотици хиляди дребни компа­нии. Работата от разстояние от екзотика се превърна в стандарт. Отдалечените квартали от отег­чителни и скучни станаха пред­почитани. Смъртта на Джордж Флойд предизвика преосмисляне на междурасовите проблеми и соци­алното правосъдие. Президентски­те избори поставиха на изпитание нормите на демокрацията. В същото време много хора, сектори и ин­вестиции претърпяха разцвет.

Една година след тази случай­на, но навременна, снимка ние пов­торно направихме нашия мартен­ски преглед на милиардерите, за да определим какви сеизмични проме­ни бяха настъпили през изминалата година. Резултатът беше повече от изненадващ. За последните 12 месеца 493 души от цял свят вля­зоха в класацията на Forbes, което означава, че на всеки 17 часа се е появявал по един милиардер. На­растващите цени на активите бяха върнали 250 изпаднали преди това от класацията богаташи об­ратно над десетцифрения праг за влизане в нея. На фона на повсе­местната икономическа несигур­ност малцина милиардери се бяха справили по-зле отпреди – едва 61 бяха отпаднали от класацията по причини, различни от смърт. Това е най-малкият процент на отпад­нали за година, регистриран до мо­мента. Според оценките на Forbes сега в света има 2755 милиардери в сравнение с 2095 през миналата го­дина и твърдението, че богатите стават още по-богати, е по-вярно от всякога – общото им богат­ство се оценява на 13.1 трлн. дола­ра в сравнение с 5.1 трлн. долара в началото на пандемията.

Тези числа със сигурност са го­ляма изненада. Трудно може да се обясни как се трупат 5 трлн. до­лара по време на пандемия, когато значителен дял от хората в света са уплашени, болни, изолирани. Ка­питализмът – най-великата сис­тема до момента за създаване на просперитет, лежи върху социалния договор за неравномерно настъп­ващ растeж, който в крайна смет­ка е добър за всички. Икономиката на COVID-19 подложи на изпитание това разбиране. Разрастващото се икономическо неравенство безспор­но създаде най-голямата заплаха за съвременния социален ред.

И докато вълшебните вакси­ни чертаят нов път към нормал­ността, факторите зад получени­те цифри раждат едно различно чувство – оптимизъм. Най-впе­чатляващият позитивен ефект от пандемията е, че тя подейства като акселератор, събирайки в една година промени, които биха настъпили за десетилетия. Новите свръхбогати хора никога не са били толкова различни. Струва си да отделим известно време, за да поразсъждаваме върху това.

В момента се намираме в една от редките точки на инфлексия, при преминаване през която функцията от вдлъбната се променя в изпъкнала или обратното. Ваксините ще осеят целия свят, докато глобалната икономика се готви да поеме по пътя на едно драматично възстановяване. И макар първоначалната реакция на по-високия брой милиардери през 2021 г. да предизвиква възмущение – новопостъпилите са с над 70% повече, отколкото сме отчитали досега – тенденциите вещаят просперитет за всички. Също както след чумата, която е вилнеела в минали столетия, ние трябва да бъдем достатъчно смели, за да впрегнем всичко, което е спасено.

През по-голяма част от историята на човечеството богатството е имало династичен характер. Преди стотина години Джон Рокфелер и Хенри Форд създадоха първите за ерата си предприемачи, но те бяха затворени в рамките на техните фамилии. Първата класация на Forbes на четиристотинте най-богати американци през 1982 г. изобилстваше с техни наследници и с наследници на родовете Мелон, Дюпон и други. Близо 63% от най-богатите американци бяха наследили богатството си. Мнозина от останалите бяха започнали от първа, втора или трета база, като например Рупърт Мърдок или Доналд Тръмп.

Технологичната революция промени тази динамика навсякъде по света. До 2002 г. малко над половината, или 52%, от класацията на Forbes на милиардерите в света, бяха натрупали сами богатството си, в това число и 59% от американските милиардери. Преди десетина години този дял в света скочи до 69%.

Новите 493-ма членове на класацията за 2021 г. в ерата на COVID си приличат по едно нещо – 84% от тях са самозабогатели (включително 90% от новите милиардери в САЩ) и са увеличили самозабогателите нови милиардери до рекордните 72%. Хора като Уитни Уолф Хърд, която промени радикално логиката на приложенията за запознанства, давайки право на жените да бъдат водещата страна; Тайлър Пери, който започна да продуцира собствени филми и ТВ шоупрограми в Атланта, защото не бе допуснат в Холивуд; и Угур Шахин – турският имигрант в Германия, чиято компания BioNTech помогна за разработването на ваксина срещу COVID-19 само за няколко месеца вместо за години – всички те са олицетворение на новата икономическа динамика.

Тази динамика създава възможности, както доказват новите милиардери. Преди десетилетие средната продължителност за създаване на един милиардер според наши изчисления беше 18 години. От гледна точка на историята това е изключително малко време. При 88-те нови американски милиардери, които сами са натрупали богатството си, времето намаля до 13 години. Способността идеите бързо да се превръщат в богатство оформя новите правила на играта. Програмата (интелектуалните ресурси) придобива по-голямо значение от капитала (акумулираните ресурси), като второто се нуждае от първото. Преди едно поколение богатствата отиваха при онези, които имаха късмета или намираха стабилно финансиране. В наши дни добрият проект избира какво финансиране да приеме.

Тази възможност от своя стра­на доведе до промени в това как изглеждат милиардерите. Макар жените да продължават да сре­щат повече трудности да финан­сират добрите си идеи, отколкото мъжете, те бързо пробиват и сега формират 11% от милиардерите в света, 12% от милиардерите в САЩ и 13% от новите милиарде­ри – рекордни нива във всички ка­тегории. И още по-важно – жените предприемачи в момента са 4% от всички милиардери, над двойно по­вече от дела им преди пет години.

И докато в Америка изключи­телният успех остава неравно­мерно разпределен на страната на белите, аристокрацията сред све­товния бизнес все повече отразява реалното положение в света. Само Китай и Хонконг добавиха впечат­ляващите 210 милиардери през по­следната година. Като се добавят и 19 нови лица от Индия, 14 от Япония и многобройните дебютан­ти от седем други азиатски дър­жави, се оказва, че преобладаваща­та част от новите милиардери в света са цветнокожи.

Как тези по-заслужили, по-ди­намични, по-разнообразни милиар­дери управляват своите компа­нии? По начини, които са по-добри за всички нас. Forbes се свърза с партньорите си от JUST Capital, които измерват социалната отго­ворност на компаниите, за да из­числят как новите 88 милиардери в САЩ, които сами са натрупали богатствата си, се справят с кор­поративната отговорност. Разгле­дахме компании, донесли милиард­ни богатства, и ги съпоставихме спрямо средните показатели за секторите по отношение на това как се отнасят към служители­те, към потребителите и околна­та среда. Нетният резултат е не само, че тези нови милиардери са открили или управляват компании с показатели над средните, но по изброените три категории пости­гат по-добри резултати в сравне­ние с новите милиардери отпреди десетилетие.

Ето например Крис Брит, който за осем години превърна Chime в една от най-големите в света ди­гитални банки. В една индустрия, базирана на таксите, която често е враждебна към онези, които най-много се нуждаят от нея, Брит увеличи пазарния си дял по време на пандемията благодаре­ние на нискорискови, но ориенти­рани към потребителите жестове.

„Ние сме на предната линия – казва той. – Ние виждаме на какъв на­тиск са подложени американците.“ Анализирайки кредитните досие­та на клиентите, Chime безопасно улесняваше достигането на чеко­вете с помощите и предоставяше защита на овърдрафта чрез про­грама, наречена SpotMe. (За срав­нение – компаниите, които осигу­ряват незабавен достъп до парите от помощите, начисляват лихви, достигащи понякога 650%.) Подоб­ни мерки в помощ на клиентите според Брит му помагат да наема и по-добри служители – за година броят на служителите му нарасна тройно до 800 – което осигурява и по-добра възвръщаемост. „Ако подредиш правилно частите с един добър бизнес модел, акционерите ще се чувстват добре.“ Очевидно е така. Към септември 2020 г. Chime бе оценена от инвеститорите на рисков капитал на 14.5 млрд. дола­ра, като делът на Брит възлиза на 1.3 млрд. долара.

Освен това все повече нови ми­лиардери прилагат мерки, за да под­помогнат своите служители. Мат Ишбиа, 41-годишният изпълните­лен директор на United Wholesale Mortgage, преживя една невероят­на година, след като милиони про­мениха местоживеенето си или рефинансираха кредитите си при рекордно ниски лихви. Невероят­но е, че той никога не е прибягвал до партньори или инвеститори, така че в началото на пандемия­та семейството му притежава­ше 100% от компанията. Когато той я направи публична през януа­ри тази година с помощта на фонд със специално предназначение от типа SPAC, богатството му бе оценено на 12.6 млрд. долара. Тогава той раздаде 35 млн. долара в акции между своите 8000 служители.

„Всички спечелихме като една компания“, казва бившият баскет­болист от отбора на Мичиганския университет. В известна степен е така. Да хвърлиш на служителите си една четвърт от 1% – средно 4000 долара, като запазиш за себе си 99.7% в 11-цифрово изражение, изглежда доста нищожно. Но все пак е нещо. В първоначалната кла­сация Forbes 400 от 1982 г. ще на­мерите стотици магнати, които възприемат своите служители като един разход или просто пасив.

Други пък проявяват отноше­ние към градовете, откъдето са тръгнали, като например съоснова­телят на комуникационната ком­пания Twilio, използваща облачни технологии, Джеф Лоусън. Той по­падна в тазгодишната класация с 2.2 млрд. долара. В Силициевата до­лина много от компаниите и кор­поративните лидери са дошли от Францисканския залив като Илън Мъск и Лари Елисън. Лоусън обаче усеща ангажимент към своята общност и това е един от показа­телите, измервани от JUST Capital. През януари той публично обяви, че компанията му ще остане в Сан Франциско. Друг пример за граж­данска принадлежност дава осно­вателят на Rocket Mortgage Дан Гилбърт, чието нетно богатство надвиши 50 млрд. долара през миналата година. Неотдавна той обеща 500 млн. долара от компа­нията си и личната си фондация за подкрепа на жителите с ниски до­ходи в Детройт, където е базира­на неговата фирма. Сред мерките беше опрощаване на задълженията по данък сгради на 20 хил. собстве­ници на имоти. „Нашият ангажи­мент към Детройт е безапелацио­нен“, каза Гилбърт пред Forbes.

Целият процес на ускоряване е съпътстван от повишена осъзна­тост сред хората на върха за анга­жиментите, които вървят ръка за ръка с изключителния успех, както и за възможните последствия при бездействие – от конфискационни данъчни режими до социални без­редици. Не е трудно да се прозре истината – в този случай алтру­измът е израз на личен интерес. Разговорите с половин дузина нови членове в класацията през 2021 г. и с група млади милиардери устано­виха, че след пандемията промяна­та в отношението е осезаема.

Джон Арнолд усети тази про­мяна още с наближаването на пан­демията. Макар че пътят, който той е извървял до натрупването на богатство в размер на 3.3 млрд. долара чрез търговия на енергийни договори на фалиралата и изпадна­ла в немилост компания Enron, със сигурност няма да му донесе Но­белово признание, той и съпругата му Лаура през последното десети­летие създадоха план как да макси­мализират влиянието си: „печалба­та – казва той – от натрупаното в Америка богатство през по­следните 100 години“. Обезпокоен от състоянието и отношението към филантропията в наши дни в САЩ, той събра през януари 2020 г. в Ню Йорк шепа филантропи, пред­ставители на академичните среди и ръководители на фондации, и им зададе един въпрос – как да накара­ме тези, които притежават три­лиони долари, да действат по-ре­шително, по-мащабно и по-бързо с по-голяма отчетност.

Тази група се трансформира в инициативата „Ускоряване на бла­готворителността“. Основната ѝ цел са 142-та милиарда долара, които се съхраняват в донорски фондове и дават възможност на дарителите да ползват предвари­телно данъчни облекчения от вла­гането на техните пари във фонда­ции или фирми за финансови услуги, дори да няма яснота или видимост кога и как ще се изхарчат за об­щественото благо или пък се нами­рат във фондации, които се стре­мят да правят само минималните задължителни дарения на година, раздувайки размера на разходите си в годишните отчети.

Но Арнолд вярва, че свръхбо­гатите трябва да направят още нещо. Затова той стана първи­ят милиардер, застанал зад новия ангажимент „Дарявай, докато си жив“. Инициативата представлява обществено заявен ангажимент за даряване всяка година на поне 5% от личното богатство за благот­ворителност. Новата инициатива е подета от правозащитната ор­ганизация Global Citizen. (Разкри­ване на важна информация: Аз съм член на съвета на директорите на Global Citizen.) Само влагането на парите в донорски фонд или фон­дация не решава проблеми, нито може да служи за извинение защо богатите хора предпочитат само да заделят парите си, а да ги да­ряват по-късно. „Така проблемите продължават да се трупат – казва Арнолд в първото си интервю за представяне на инициативата. – Нека това поколение да реши проблемите на това поколение.“

Концепцията „Дарявай, докато си жив“ е по-спешна разновидност на „Клетвата за дарения“. Тя вече накара мнозина милиардери публич­но да обявят, че ще дарят полови­ната от богатството, докато са живи или след като умрат. „Целта не е човек да се пришпорва да даря­ва в краткосрочен план“, отбелязва Арнолд, който е подписал и „Клет­вата за дарения“. Почти всеки от новите милиардери, с които Forbes разговаря, изразяваше като цяло подкрепа към „Клетвата за даре­ния“ и готовност да се включи в нея, задавайки си въпроса какво би могло да се направи още сега.

През последната година тре­тата по богатство жена в света, Макензи Скот, която попадна в класацията на Forbes на милиарде­рите след развода си с основателя на Amazon Джеф Безос, се впусна в безпрецедентна дарителска кам­пания, каквато историята на фи­лантропията не помни. Вместо да поддържа фондация, Скот нае съ­ветници, които да предложат как парите ѝ незабавно могат да по­могнат на най-много хора. През юли и през декември 2020 г. тя по прозрачен начин подписа 500 чека на обща стойност 5.8 млрд. долара, без допълнителни условия, за всеки от 50-те американски щата, много от които бяха крайно изненадани при пристигането на парите.

Пандемията със сигурност уве­личи богатството на Джаред Ай­закман, изпълнителен директор на Shift4 Payments, която работи ос­новно с ресторанти и хотели. За него годината беше като влакче на ужасите – в един момент подгот­вяше първична емисия на акции, а в следващия се притесняваше дали клиентите му и самата компания ще оцелеят, докато в крайна смет­ка неговата фирма се превърна в необходим инструмент за своята клиентела и това му позволи да осъществи IPO.

След като удари камбаната на Нюйоркската фондова борса, която му осигури 1.4 млрд. долара нетно богатство, 38-годишният Айзакман написа чек за 100 млн. долара на детската болница St. Jude Children’s Research Hospital. Подбудите му са сходни с тези на Макензи Скот. Вместо да основава фондация, той насочи парите към хора, които вече правеха добро. Дарението му беше напълно прозрачно. „Ако преди пандемията ме бяхте попитали: „Мо­жете ли да си представите, че ще дарите чек за 100 млн. долара? Ни­кога не бих го очаквал.“

Тогава Айзакман, който прите­жава и управлява свой собствен из­требител МиГ, обяви, че ще органи­зира първата изцяло цивилна мисия в Космоса в партньорство със SpaceX на Илън Мъск. Той планира да вземе служител от St. Jude от първа линия, както и някой донор на болницата, което според Айзак­ман ще донесе дарения за още 200 млн. долара. Той популяризира про­екта си чрез реклама по време на суперкупата. Айзакман успя да ан­гажира за каузата на болницата St. Jude дори Мъск, който не блести със своята благотворителност.

Влиянието на коронавируса върху имунолога Тимъти Сприн­гър беше повече от впечатляващо. Преди двайсетина години той набра 100 млн. долара за създаване на биотехнологична компания и направи съответните дарения на Harvard Medical School и Boston Children’s Hospital. Освен това вложи близо 5 млн. долара в малка стартираща компания на име Moderna. Този дял именно го изстреля в класацията на милиардерите през 2021 г. с 2.2 млрд. долара нетно богатство.

Спрингър вече обеща да дари 30 млн. долара за Института за иновативни протеинови продукти – неправителствена организация, която създава средства и осигуря­ва експертиза за изследователите и предприемачите в областта на биотехнологиите. Но спешността на момента го накара да преосмис­ли нещата от филантропска глед­на точка – той обяви, че по-късно тази година ще направи още по-го­лямо дарение. За момента не пре­доставя повече информация, с из­ключение, че ще добави „още една нула“. „Искам да дам повече. Това ме мотивира сега да създавам ком­пании. Ако начинанието ми е тол­кова успешно, колкото предпола­гам, бихме могли да добавим още една нула.“

И ако стартирането на бизнес с цел да създаде благотворителен фонд с активи над милиард дола­ра ви звучи откачено, тогава ще ви представим 29-годишния Сам Банкман-Фрид. Той може да бъде определен като един от най-инте­ресните нови милиардери в света. Преди две години Банкман-Фрид създаде борсата за криптовалути FTX и постигна по-голямо богат­ство – 8.7 млрд. долара – по-бързо от който и да било друг човек под 30 години, включително от самия от Марк Зукърбърг.

От Карнеги до Рокфелер, от Гейтс до Бъфет, филантропията винаги е била съпътстващ продукт на предприемачеството. Банк­ман-Фрид със сигурност е първият милиардер, за който предприема­чеството е съпътстващ продукт на филантропията. Той изповяд­ва философия, наречена ефективен алтруизъм, която се развива през последното десетилетие и пред­вижда използването на рационал­ната логика за максимализиране на доброто. „Тя е предназначена за хора, които харесват математи­ката, и за хора, които обичат да даряват“, обяснява Банкман-Фрид. Ефективните алтруисти се опит­ват да измерват нещата като спа­сени животи от всеки долар. Или дали е по-спешно да се води борба с маларията или потенциално зло­вредните технологии. Или дали един блестящ студент в Масачу­зетския технологичен институт (MIT) на име Сам ще е по-добре да следва мечтата си и да стане ак­тивист за защита на правата на животните. „Честно казано, тряб­ва да отидеш на Уолстрийт и да ни покажеш как става“, спомня си Банкман-Фрид думите на един от лидерите на движението на етич­ния алтруизъм, 34-годишния препо­давател в Oxford Уилям Макаскил. „Ти не си най-добрият раздавач на рекламни листовки.“

Мисията е изпълнена. Чрез своята борса за криптовалути, на която новодошлите се натък­ват на група професионалисти със здрави лакти, Банкман-Фрид съз­даде сериозен източник на богат­ство, което той смята да разпре­дели почти изцяло за обществено благо. (Твърди, че за себе си ще запази няколко процентни пункта и дори това може да е прекалено много.) И докато той все още не е решил върху кои благотворител­ни инициативи да заложи, вече под­помогна с 5 млн. долара кандидат­президентската кампания на Джо Байдън (последователите на ефек­тивния алтруизъм не правят го­ляма разлика между нестопански­те организации и политическите). Банкман-Фрид очаква планът му да започне да се реализира до пет години, когато той ще е станал по-ликвиден.

Единствената причина да не раздаде всичко, с което разполага, колкото се може по-бързо, е да ос­тави малко суха пара за момента, когато ще съзре някоя „нова въз­можност“.

„Когато я видиш, всичко ти се струва малко – казва Банк­ман-Фрид. – И залагаш всичко.“

Сега се намираме именно в онзи момент от историята, когато трябва да заложим всичко. Най-бо­гатите хора вече повишиха зало­зите си до нива, които изглеждат неоснователни на фона на измина­лата година. Вероятно промените ни се случват по-бързо, отколкото сме предполагали през март мина­лата година. Сега не е време мили­ардерите в света, нито пък ние да играем на дребно.