За образованието по математика – къде грешим
Автор
Матурите на учениците са едно от най-важните събития в началото на лятото – напомняне за нивото на подготовка на българските деца за успеха в глобалния свят. Човек трудно подминава постовете за „поредното българче номер едно по математика в света“, но парадоксално остава общо усещане за липса на базови умения у твърде много деца в България.
Може уникалните деца тук да са по-умни от уникалните деца в Америка, но по-важният въпрос е колко по-добре или по-зле е „средното българче“ спрямо „средното американче, китайче и др.“. Разбира се, има международно сравними резултати, които донякъде дават обективна основа за отговор на този въпрос. Но каквото и да показват данните, повечето българи ще са убедени, че децата са умни и образованието им е добро, само че средата за развитие не е добра, затова другаде по света, макар и по-зле по математика, децата успяват повече в живота. Това е и причина за емиграция на нашите умни деца.
Имам наблюдение върху две образователни системи, що се касае до началното и предгимназиалното образование по математика – в САЩ и България. Тук не говоря за онези модели на преподаване, които са извън мейнстрийма, а по-скоро сравнявам две ортодоксални линии на преподаване. И двете са официални и държавно зададени. И двете имат много трески за дялане (а и по ранкига на PISA и двете страни не блестят в това отношение). Но основната разлика е според мен в потенциалното отчуждаване на децата от математиката в най-ранна възраст (някъде преди или малко след пети клас). В българския образователен стандарт се наблюдава изключително стръмно натоварване в пети клас и доста „плоска“ линия на нови умения преди това. Стръмното, рязко увеличаване на трудността е съчетано с по-кратък период на усвояване на новите и сложни концепции. По-ранното въвеждане на някои идеи и хакове в американското училище дава на деца и учители повече време, като в същото време няма суперсилен натиск „всичко от 5-и клас да се знае в края на 5-и клас“. Някак общата нагласа е по-скоро подобна на свирене на цигулка или изпълнение на сервис – няма конкретен срок да станеш конкретно добър; колкото повече практикуваш, толкова по-развито математическо мислене имаш.
КОГАТО УЧАТ МАЛКИ ДЕЦА, ТЕОРЕМИТЕ И ФОРМУЛИТЕ БИ СЛЕДВАЛО ДА СА ПО-СКОРО ПРЕДСТАВЕНИ КАТО ХАКОВЕ ИЛИ ТРИКОВЕ ЗА СПРАВЯНЕ СЪС ЗАДАЧИТЕ
Това изисква време, практика, търпение и най-важното –индивидуално темпо за всяко дете. Това изглежда трудно постижимо в българското предгимназиално образование по математика, като малка вина има у учителите, от които се очаква да подготвят дадено количество деца с дадено количество знания. А качеството на образованието е онзи трудно измерим аспект на запазване на интереса на децата и предпазване от типичното прегаряне, страх и дори отвращение от предмета.
Вероятно е американската система да подготвя по-малко вундеркинди като процент от населението, но в същото време смея да вярвам, че запазва интерес към математиката сред по-голям процент от децата преди гимназия. Това е интересно от гледна точка на „маркетинга на професионалните технически гимназии“, които имат полза не само от деца с базови математически умения, но и такива, които искат да учат повече. Надеждите, че празнините ще бъдат запълнени в гимназия, са наивни. Още по-нереално е да вярваме, че решението са „неизбежните частни уроци в седми клас“. Голяма част от потенциалните кандидати за добрите технически гимназии ще сменят своя фокус към хуманитарни гимназии. Матурите напомнят на родители и деца за тези човешки избори веднъж в годината, които имат и сериозни икономически проявления дългосрочно. Като общество твърде много се взираме в гимназиалното и университетското образование. А всъщност промяна трябва да направим в много по-ранна възраст.
