55%, но трудното предстои
В края на месец юни европейската статистическа агенция Евростат публикува първи сравнителни оценки за 2020 г. за европейските икономики. Като цяло България остава най-бедната страна в Европейския съюз и по БВП на човек, и по потребление на човек. В същото време България продължава да догонва и за първи път достига ниво 55% спрямо средното в Европейския съюз по БВП на човек и 61% по фактическо индивидуално потребление.
В края на 90-те години на ХХ век България беше на ниво около и под 30% от средното в Европейския съюз и по двата показателя. С други думи, за около две десетилетия България е удвоила нивото и е стопила немалко разликата в доходите и жизненото равнище. При това голяма част от този период не беше особено добър от икономическа гледна точка – светът преживя няколко безпрецедентни кризи, включително световна финансова криза, криза в еврозоната, коронавирус. Това е много положителна индикация, че настигането е устойчиво, а не е само плод на конюнктурни развития в добрите времена за световната икономика.
Но въпросът е защо при над две десетилетия постепенно настигане все още България е най-бедна? Основната причина е по-назад във времето – в тъмните времена на 90-те години, когато България загуби цяло десетилетие с кулминацияна хиперинфлация и банкова кризапрез 1996 г. и фалит на голяма частот икономиката. По същото времеводещите страни от Източна Европа бързо правеха реформи и преминаха към фаза на растеж и догонване. Когато Полша вече беше икономическо чудо, България беше икономически провал и дълбаеше дъното. Отлагането и забавянето на реформите имат дългосрочни последици. Това също е поука, която не бива да забравяме.
Какво предстои? Ако просто екстраполираме тенденциите, бихме могли да заключим, че ще настигнем средните доходи в Европейския съюз след около две десетилетия. И това не е чак толкова невероятно, особено ако световната икономика е по-спокойна и избегне катаклизми като тези от последните 10 години. България е част от общия европейски пазар и това неизбежно ще продължи да ни дърпа напред. Данните показват, че страните, които са станали част от Европейския съюз, настигат далеч по-бързо от другите посткомунистически страни (има много примери, например сравнете Естония с Украйна или Хърватия с Македония и ще видите драматичните разлики „вън“ спрямо „вътре“ в ЕС).
И все пак не е толкова просто. Потенциалът за настигане съществува, но колкото повече напредва настигането, толкова по-трудно става то – това в литературата се нарича „капан на средните доходи“. В този смисъл данните на Евростат не бива да ни успокояват, а да се приемат като предизвикателство. За да настигнем средното ниво на доходи в Европейския съюз, ще имаме нужда от повече реформи и от повече предприемачески дух.
