Енергетика с много висока “финансова” температура
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
От Симеон Белорешки*
Беше 2008. Тъкмо с няколко големи фирми бяхме приключили 4-годишен проект по модернизацията на системите за управление и разпалващи горелки на блокове в старата част на Марица Изток 2, а CO2 емисиите бяха вече въведени в Европа и цените бяха в обхвата на 28 евро за тон. Обсъждахме тогава с мениджмънта какво точно означава това, как ще работи, как ще ни засегне. И отговорът беше много ясен и откровен – не знаем, наели сме външен консултант, но идеята в крайна сметка е да се плаща за това и колкото повече работиш, толкова повече ще плащаш. И друго важно, като с всяко нещо, което има цена, то най-вероятно тази цена ще расте в дългосрочен план.
Няма нищо лошо да признаеш, че не знаеш. Даже е много по-добре, отколкото да се дават съвети и мнения, без да има нужната експертиза или необходимия минимум от данни.
Може ли да направим много повече – можеше. Въпросът е, дали поне сега сме на правилния път или пак слушаме “гласът на сирените”. Ако обаче трябва да бъдем честни и откровени и ако не сме движени от нарцисизъм или финикийски знаци, което като че ли лъха от повечето писания, трябва да кажем честно : Не знаем! И не знаем, не защото нямаме капацитет, а защото не правим нищо по начина, по-който трябва да се прави за да узнаем.
В света на енергетиката се извършват тектонични размествания от години. В България се правим, че не ги забелязваме и си мислим, че ще ни се размине. Нека обаче да кажем ясно, кои са тези фактори, които вече оказват влияние – кои повече, кои по-малко.
- Въглищната индустрия е в упадък в световен мащаб. Да, в Азия и най-вече Китай продължават да строят нови централи, но темповете на нарастване са силно намалени и вече се дава приоритет на другите източници. Дори и в Китай, времето, през което въглищните централи работят на номинална мощност, намалява през годините .
- Въглищните централи работят все повече и повече като балансиращи мощности, а не като базови. Това допълнително влошава не само финансовото им състояние заради по-малката произведена енергия спрямо проектните, но и допълнително намалява надеждността им. Причината е засиленото амортизиране на тръбните елементи, поради по-големите термични натоварвания.
- Все повече и повече финансови институции се отдръпват от проекти в енергетиката и финансирането ще става все по-трудно и по-трудно.
- Дори Китай въвежда борса за емисии, а в Европа предстои да се въведе трансграничен въглероден данък. Това е важно, защото в духа на хибридната война, се насажда мнението, че ако не е част от ЕС, ще може да си прави каквото си иска.
- Китай от години е първенец в изграждането не само на ВЕИ мощности, но и производствени такива. Крайната цел е енергийна независимост от външния свят, когато няма да имат нужда от чужди въглища, петрол и газ.
- Да, в Америка , една огромна част от въглищни централи преминаха на газ. За България това НЕ е решение по начина, по който там го направиха. Без да влизам в технически детайли , въпросът е, защо всички не преминават на газ (говорим за тези, които имат достъп до газ), щом е по-евтино?
- Ренесанс на атомната енергетика няма, колкото и да се представят нещата в обратна посока – поне не и докато някой не представи нови малки реактори, които са сертифицирани. Но и това не е достатъчно, за да започне масовото им въвеждане. Най-смелите очаквания са за 2030 – без никакви гаранции, тъй като това се говори отдавна и нищо не се случва.
- Всички големи играчи в областта на въглеводородите поставят амбициозни цели и обвързват постигането им част от бонусите на мениджмънта – за да не си мисли някои, че е както с обещанията на политиците.
За това какво да се прави в средносрочен и дългосрочен план , правилния отговор е : Не знаем! В момента, сред професионалната общност, обществото , а и политиците се обсъждат само идеи.
Който твърди обратното, не е искрен или е “лъжепророк”. Знаем обаче, на кои въпроси трябва да се отговори:
- Горенето на природен газ изглежда логичен избор в момента – два пъти по-малки емисии, по-лесни за поддръжка, по-гъвкави мощности. Обаче, това е днес. А след 5 години? Ако емисиите, които днес са 40-50 евро, а след пет години са 100, как ще се отрази това на цените?! Няма ли да сме в изходно положение, както днес?
- Дори да са ниски цените на емисиите, природния газ е борсова стока със силно променящи се цени поради най-различни причини. Последното рязко покачване е повече от подходящ пример. Една груба сметка – нека да приемем, че всички тецове са на газ – колко би струвал тока от тях миналата година и колко сега, без да броим разходите по изграждане.
- Всички говорят за водородни инсталации в комплекса. Нека да го кажем така – казва се “водород”, защото прави вода. Ние ще правим обратното – ще консумираме вода. Добре, това ли е точно района, който има необходимите водни ресурси за нуждите на енергетиката ?!
- Държавата ли трябва да осигурява “работни места” и да прави поредните концепции или просто да създаде условия за алтернативна заетост
- След като всички знаем, че състоянието на енергетиката е следствие единствено и само от недалновидното управление на държавата, защо смятаме, че и решението ще дойде от нея?! Или си мислим, че проблемът е единствено персонален, а не системен?!
- След като експетите в сектора признаят, че не могат да се справят, от кого ще търсим помощ?! Помощ, не пари. Пари има – не се инвестират правилно.
- Какво ще правим с АЕЦ Козлодуй ?! Там е следващия проблем – докога ще работи, ще има ли наистина нужните пари за извеждане от експлоатация (ще ви кажат разбира се, че ще има, защото има отчисления) и къде ще е съхраняваме радиоактивните отпадъци следващите хиляди години.
Разбира се , има и още въпроси, които ще възникнат, когато започне истинската дискусия, закъсняла поне 10 години.
* Симеон Белорешки, специалист с над 30 годишен опит в областта на енергетиката и фосилно базираната индустрия, в Европа, Близкия изток и в момента в Азия, като част от управленческия екип на индустриален конгломерат, с богат практически и управленски опит.
