„Балканкар“ излиза на пътя

Два жълти мултифункционални лекотоварни електрически камиона в модерен ретро дизайн са паркирани в халето на „Балканкар Рекорд“ в Пловдив – първите, които най-големият в България завод за мотокари и електрокари подготвя за серийно производство. Инж. Петър Петров, борбен и стегнат мъж на 59 години, който е изпълнителен директор и мажоритарен собственик на компанията, отдавна обмисля разработката на електрически камиони. Воден от тенденцията, че електрозадвижванията постепенно ще заменят двигателите с вътрешно горене в градските коли, той само чака удобен момент да стартира.

В края на 2019 г., когато Националният инвестиционен фонд обявява сесия за иновативни проекти, си казва: „Няма какво да се бавим, сега е моментът.“ Фондът финансира проекта с 242 хил. лв., а той инвестира още 170 хил. лв.

Много разчита на опитните инженери, които от десетилетия конструират индустриални електрически платформи, а те смело заимстват иновативни технически решения в окачването на ходовата част и електрооборудването от електромобилостроенето. Слагат италиански двигатели и литиево-йонни батерии, вдигат скоростта на 50 км/ч, увеличават пробега на 120 км с едно зареждане и подобряват комфорта на водача. Съвсем стратегически Петров иска компанията му да направи конструкция, която може да превозва поне един тон товар, защото „масово предлаганите електрически камиони имат товароподемност до 700 кг“: „Закъснели сме за лекия клас, затова се насочихме в по-тежкия, а и имахме запитване от клиент.“  

На път към халето той с охота изрежда функциите, заложени в камионите – могат да се използват като хладилен фургон, самосвал, цистерна за течни продукти, снегорин, да разнасят товари на куриерски компании и да зареждат магазини. Могат да влизат в малките тесни градски улички и пешеходни зони, за да събират отпадъците, без да увреждат настилката.

Предстои най-трудната част – борбата за пазар: „Отиваме на място, на което нито сме познати, нито сме достатъчно добре подготвени. Ясно е само, че ако се забавим прекалено дълго, нишата ще се запълни.“

Забавянето очаква да дойде от процедурите за разрешение лекотоварните електрически камиони да се движат по пътя, но той има план веднага да ги предложи на клиенти с големи логистични комплекси да работят с тях в базите.

„Балканкар Рекорд“ има клиенти, представителства и сервизни бази в Русия, Украйна, Румъния, Чехия, Унгария, Полша и общо 30 дистрибутори в Европа и Африка. В кризата, породена от пандемията, всички стават доста предпазливи в поръчките. Най-тежките месеци през пролетта на 2020 г. заводът преживява със средствата от държавната програма „60 на 40“. Само търговците не спират – те се свързват с всички клиенти, издирват и най-старите, които не са поръчвали нищо от години, с надеждата отново да им привлекат внимание. Годината не е нулева само защото сервизите в Европа поддържат старите машини и продават части, но интересът за компанията е най-голям, когато се разработват нови изделия, с които клиентите заменят старите.

Скокът на цените на металите – при стоманата е 80%, нанася още един удар на производителите, а Петров разсъждава, че ако вдигне цените на изделията, нещо, което няма как да избегне, ще падне конкурентоспособността. Донякъде е спокоен, че предимството на „Балканкар Рекорд“ не е изцяло в по-ниските цени, защото китайските производители с големите си количества успяват да постигнат по-добри. Българският завод държи нишата на поръчкови мотокари и всякакъв тип електрокари за много взискателни потребители, които не се задоволяват със стандартна техника и винаги ще търсят най-доброто решение. Големите компании трудно отделят ресурс и време за специфични разработки, а когато го правят, цената е солена. От своя страна конструкторите на „Балканкар Рекорд“ са известни с това, че решават проблеми с подемни машини по поръчка.

Миналата есен от офиса на „Арселор Миттал Темиртау“, най-голямото металургично предприятие в Казахстан, се обаждат в Пловдив да си вземат специално разработената машина, която са отказали през март. „Арселор“ са голям клиент. През 2019 г. купуват 200 машини за завода в Полша, но в кризата спират с инвестициите като повечето производства.

В халето има и един бял влекач, брандиран със Swissport, поръчан и после върнат от швейцарската компания за наземни авиационни услуги, „защото не е време за инвестиции“. Електровлекачи „Рекорд“ има на летищата в цяла България, както и в няколко европейски държави, но когато самолетите са приземени, никой не поръчва техника. Всеки път, когато клиент поръча машина, заводът инвестира в разработката с риск сделката да не се доведе до край, но „това е част от бизнеса“, ръководен от Петър Петров.

ЗАВОДЪТ В ПЛОВДИВ Е НЕГОВОТО ПЪРВО РАБОТНО МЯСТО като млад конструктор на товароподемни машини през 1986 г. Във всеки етап от кариерата си – независимо дали е началник на цех на производствена площадка или директор, целта винаги е една – да изпълнява всяко нещо по възможно най-добрия начин според собственото разбиране. Като инженер е вдъхновен да създава изделия, които да работят. В същото време иска да покаже, че може да върши добре и други неща, и се издига в управлението. Поема нови задачи като мениджър и мотивира хората да изпълнят поръчките качествено и навреме.

През 2000 г. заедно с колеги подава документи за приватизация на завода, но процедурата се движи толкова бавно, че държавата иска да го закрие, понеже не е в списъците за подпомагане. Притиснат от обстоятелствата, личните си амбиции и ангажиментите, обвързани с договори с клиенти, той успява да

вземе временно контрола с набързо регистрирано РМД и да запази производството. След приватизацията става изпълнителен директор с 55% дял. Най-голямата му битка по това време е да утвърди повторно марката на пазара. Няма гаранции, че ще успее, защото имиджът на „Балканкар Рекорд“ се клати сериозно заради действията на държавата.

Започвайки от малка работилница за ремонт на камиони през 1956 г., в годините на тоталитаризма „Балканкар“ се разгръща в мащабна структура за производство на дизелови мотокари за соц страните в източния блок с пет монтажни завода в страната и много заводи за компоненти и двигатели. В края на 90-те години на миналия век в складовете обаче престоява голямо количество стара техника, която безконтролно се разпродава. Хитрите търговци набързо пребоядисват машините да изглеждат като нови и ги продават в чужбина като произведени в България под марката „Балканкар“. Измамата се разкрива и към „Балканкар Рекорд“ в Пловдив полетяват десетки жалби. „Хората смятаха, че са купили техниката от нас. Щем не щем, започнахме да правим промени в дизайна, за да отличим новите машини“, казва Петров.

Когато поема завода, той обмисля да смени бранда, но бързо се отказва, тъй като налагането на нова марка отнема време и много ресурс. Забавянето на приватизацията също оказва негативен ефект върху отношенията с клиентите, защото „никой не иска продукция от производител с неясно бъдеще дали ще има сервиз след 5 години“. Заводът губи голям дистрибутор в Турция, който започва да работи с конкурентна марка и никога повече не се връща.

ОТ ТОГАВА ДО ДНЕС „ВСЕКИ ДЕН Е БОРБА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ“, а движещата сила за развитие стават специфичните нужди на клиентите. Когато те казват, че искат да купуват всички подемни машини от един производител, Петров стартира производство на електрокари. До този момент в базата се правят само дизелови мотокари, докато останалите заводи на „Балканкар“ в София и Лом предлагат електрокари. През септември 2003 г. „Балканкар Рекорд“ печели златен медал от панаира в Пловдив за електрокар с товароподемност 1.6 тона и електроуправление „Къртис“. Признанието привлича сериозен клиент от Турция. „Поискаха ни електрокар, който вдига товар на 6 м, и ние го направихме“, казва Петров. Четири години по-късно, през 2007, компанията постига рекордни приходи – 20 млн. лв. (срещу 11 млн. лв. през 2019 г.), като повече от половината идват от продажба на електрокари. Икономиката е в подем, в завода се трудят 400 работници, а той крои големи планове за развитие. Само че финансовата криза през 2008 г. отново затиска пазара. Като цяло „Балканкар Рекорд“ държи позиции в ниския ценови клас, но китайските компании слизат още по-надолу и дърпат част от клиентите. В същото време западните и японските производители се възползват от влизането на чужди инвестиции в източните страни и се настаняват на местния пазар. Петър Петров прави безуспешен опит да привлече търговската верига METRO в Пловдив за клиент, но му казват, че централата има договор с немска фирма. Да излезе на западния пазар не може и да мисли, защото „там не ни искат“. Компанията има партньор в Германия – жена, собственик на сервизна база, която купува български електрокари, маха всички отличителни белези за произход и марка и с леки изменения продава под свой бранд. „За нас останаха специални поръчки, които другите отказват“, обяснява инженерът.

През 2010 г. с него се свързват хора от „Усть-Каменогорский Титано-магниевый комбинат“ в Казахстан – един от 7-те световни производителя на титанови и магнезиеви сплави. Търсят тежки електрически платформи за превоз на 20 тона разтопен титан. Казват, че ползват платформи, купени преди 20 години от завод „Балканкар 6 септември“, но искат нови. Петров праща в Казахстан заместник-директора Георги Вълков да се запознае с условията на място. Случва се през февруари, когато температурите са под минус 40 градуса.

„От нас се искаше да разработим електрическо превозно средство, което работи 12 часа при зверски студ и летни жеги. Казах на шефа, че няма да е лесно, но той винаги се хваща с трудните неща“, разказва Вълков. След 6 месеца машината е изпратена за Казахстан и минава пробите успешно. Историята за уникалната електрическа платформа, която пренася леярски тигри (кошове с тонове разтопен метал), се разчува сред големи металургични заводи в Чехия, Украйна и Русия и те поръчват същото. „Балканкар Рекорд“ не само влиза в класа на тежките машини, а пуска серия с товароподемност от 5 до 20 тона. През годините инженерите създават множество модели високопроходими и устойчиви на студ и жега индустриални машини, които влачат и вдигат тонове тежести, газят водни препятствия, минават пресечени местности.

Клиенти стават стъкларски заводи и предприятия от леярската промишленост. Петров обича да казва, че всяка поръчка е толкова различна и ако хората от екипа му не си размърдат мозъците, просто нищо няма да се получи. Готов е да се хвърли във всяко голямо предизвикателство

През 2014 г. компанията печели търг на армия от НАТО за електрокари и мотокари за специално разработени за ниски помещения. Според Вълков, който оглавява инженерното звено, това е един от най-тежките проекти заради изключително краткия срок за изпълнение. Оттогава всяка година армията поръчва спомагателна техника като специални мотокари 4 х 4, платформи с дизелов двигател, които минават водни препятствие. „Копахме басейн в завода за изпитанията“, казва той. Преди пандемията инженерите работят и по 30 платформи с климатик за армията.

Последното им постижение е свързано с малък електрически влекач на три колела, който прави завой на място, а акумулаторът е достатъчно мощен, за да издържи двусменен режим на работа. Поръчан е от завод на Michelin в Полша миналата есен . В Полша някога са ползвали техника на „Балканкар“, но когато идват Michelin и искат да я заменят с друга марка, се оказва, че българските влекачи нямат аналог при сложни трасета и тесни помещения. „Те имаха проблем и ние го решихме, което пък ни даде опит в конструирането на свръхлеки машини. Сега ги предлагаме и на други места“, казва Петър Петров.

Той дълбоко вярва в бъдещето на електрическите индустриални машини. Електрокари се правят от 60 години, но „истинското развитие идва, след като електричеството навлиза масово в автомобилостроенето с иновации, които производителите на електрокари сега дърпат“. Всички новости в производството за висока проходимост, екологичност са базирани на оригинални технически решения, „които в един момент ще се появят в масовите серии мотокари и електрокари“.

Учудващо е, че всички иновации в „Балканкар Рекорд“ се правят в амортизиран сграден фонд, наследен от миналото с 5 метра тавани и стотина работници. Повечето са над 50 години и си харесват работата заради интересните проекти. Млади има само сред инженерите и търговците. Петров признава, че трудно млад човек може да се задържи в тези условия в работилниците и че има планове за модернизация, без да конкретизира какви. Съвсем откровено казва, че човек сам малко нещо може да свърши и че разчита на хората до него. Те пък го определят като серт директор с много хъс да постига високи резултати и му вярват.