Обсебена от българското НЛО
Отразявам успехите на българските предприемачи с фокус върху стартъп екосистемата, технологиите и социалното предприемачество
НЕОЧАКВАНА ПОДКРЕПА
И все пак нещата се случват бавно. Фондация „Проект Бузлуджа“ няма спечелени инвестиции. Всичко става с доброволен труд и дарения. Причина за това са емоционални наслагвания от времената преди 10 ноември.
За да се справи с този негативизъм, Иванова решава да търси помощ извън България. Вече е посветила четири години в изготвяне на стратегии и презентации, но е далеч от реализирането на целта си. Така през 2018 г. се връща в Берлин и започва работа на половин ден в предишната си кантора, за да има време и за фондацията. Номинира паметника за част от „Седемте най-застрашени обекта в Европа“ на организацията за опазване на културното наследство „Европа Ностра“. Бузлуджа получава признание.
Нови международни медии продължават да идват до България, за да видят мястото. Медийният шум дава нови възможности на фондация „Проект Бузлуджа“.
„Винаги съм имала визия за сградата. Знаех какво искам да се случи във всеки момент. От друга страна обаче, ми беше много трудно, защото всеки един процес си имаше собствени специфики. Нуждаех се от компетенции в различни специалности“, казва Иванова. Обединява ясния си поглед върху голямата картина с институционални партньори –ИКОМОС Германия, Техническият университет в Мюнхен и Университетът по архитектура, строителство и геодезия и заедно кандидатстват за финансиране от фондация Getty. Мотивацията на Иванова намалява. Вече пет години влага времето си в паметника, а няма нито една инвестиция. През 2019 г. обаче разбира, че организираният начин на работа и процесите в екипа ѝ им носят 185 хил. долара финансиране от Getty по програмата Keeping It Modern.
Междувременно закрита, от 2014 г. насам финансова подкрепа от нея са получили 64 проекта от цял свят, между които Операта в Сидни, сградата на общината в Бостън, Университетът „Баухаус“ в Десау, Мелниковата къща в Moсква, единственият небостъргач от Франк Лойд Райт и още много други значими и емблематични обекти на архитектурата от XX век.
„БЕЗСПОРНО ТОВА ПРИЗНАНИЕ Е ЕДИН ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ МОМЕНТИ ЗА ФОНДАЦИЯТА ОЩЕ ОТ НЕЙНОТО ОСНОВАВАНЕ“
„Винаги сме полагали много енергия и внимание към детайлите. Заслужавахме го“, казва младият архитект.
ЕФЕКТЪТ НА ДОМИНОТО
Със спечелените средства Иванова и екипът ѝ правят анализ на обекта и откриват, че мозайката в тържествената зала няма да оцелее при тези условия. Ежедневно падат парчета от нея. Така се заличават изобразените на стените форми. Целият процес по опазването им и изграждане на навес (покривът е почти унищожен) става изцяло чрез доброволен труд. „Включиха се десетки хора. Не съм вярвала, че ще имаме толкова желаещи“, казва Иванова.
От уста на уста интересът към мястото се съживява. За последната една година до „Бузлуджа“ са се качили около 50 хил. души. През летните уикенди са средно по около 500 души, а в празнични дни те стигат до 1000 души на ден. Четири пъти повече хора посещават върха спрямо един средностатистически музей в България по данни на Националния статистически институт.
Според Иванова това са предимно млади хора, които не разбират, че това е част от един изминал исторически период. Не страдат от заплетения социален възел, а искат да използват всичкия ресурс, оставен оттогава. „Тъжното е, че сградите от социализма днес (с някои изключения като Националния дворец на културата) са неизползваеми. В държавния бюджет няма достатъчно средства за опазване на културното наследство и това се усеща“, казва Иванова. Тя обръща внимание на добрите примери от другите държави. Във Франция и Англия националните им лотарии инвестират процент от продажбите за застрашени паметници и исторически сгради.
Обикновено това са обекти от черния туризъм и дисонантното изкуство. Тези места не будят гордост, но пазят историята. Иванова е категорична, че няма да реставрира Бузлуджа, а иска само да я съхрани. Заварила я е така и за нея е ценна в този ѝ вид. Това показва какво и как се е случило на паметника след прехода.
„Очаква се до края на 2021 г. да съберем 64 хил. лв. Ще ги използваме за създаването на навес над незащитените мозайки. В рамките на 2022 г. трябва да имаме финансиране и да консервираме целия покрив. След това обектът ще се отвори за посетители“, казва Иванова.
Работата не приключва дотук. След извършването на всички реставрационни дейности предстои адаптиране на мястото.
ЦЕЛТА НА ФОНДАЦИЯТА Е ТО ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ЕДНА МОДЕРНА И ИНТЕРАКТИВНА СГРАДА ЗА КОНФЕРЕНЦИИ, СЪБИТИЯ И ФЕСТИВАЛИ
За да стане това, са нужни вентилация, отопление, акустика, осветление и техника от събитийния сектор. Също така Иванова и екипът ѝ не притежават мястото. Те влагат много от енергията си в неговото консервиране, но нищо не им гарантира, че след пускането на посетители областта няма да прекрати достъпа на архитектите до сградата.
Дора Иванова обаче твърдо вярва в идеята си и достига до все повече хора с участва в изложби и конференции. През есента тя ще е сред лекторите в „Тук-Там Кошер 2021“. Няма притеснения, че участието би попречило на личните ѝ планове. Днес тя пътува предимно между София и Казанлък. Казва, че вече няма потребност всеки месец да лети за нова дестинация: „Явно в Германия ми е липсвало нещо. Тогава се опитвах да го запълня с екскурзии. Днес обаче правя това, което обичам, и нямам нужда от толкова мили във въздуха“.
