Софтуерни башмайстори

Години наред Факултетът по математика и информатика на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ оставаше отворен през цялата нощ за няколко вечери всеки семестър. Причината беше хакатонът събираше на едно място млади програмисти. Разделени на отбори, те работеха по конкретна зададена тема, за да създадат решение на проблем или прототип на продукт, имаха достъп до ментори и представяха проектите си пред жури.

Начинанието е предвестник на софтуерната компания HackSoft, основана от Радослав Георгиев и Ивайло Бъчваров, и двамата част от селекцията ни „30 под 30“, клас 2020, а през април 2013 г. във ФМИ е мястото, където двамата се запознават.

Тогава Радослав Георгиев е организатор на събитието, а Ивайло Бъчваров е участник. Георгиев решава да организира първия хакатон по примера на подобен в университета „Принстън“. „Имаше ги стандартните проблеми с преподаватели, на които не им се преподава, което мачка мотивацията на голяма част от народа, и ние решихме да ги извадим малко от апатията“, спомня си той.

„Първият хакатон беше много яко преживяване – петък, събота и неделя по цял ден и по цяла нощ във факултета с приятели, имате обща идея, пишете код колкото можете. Накрая си презентираш идеята или прототипа пред жури, оценяват те, получаваш награди – беше много сплотяващо. Тогава се запознах с 80% от хората, които са мотивирани да направят нещо във факултета“, предава Бъчваров впечатленията си на участник.

След първия успешен хакатон състезанието се превръща в традиция за факултета, което в продължение на няколко години се провежда всеки семестър. Организаторите, към които бързо се присъединява и Ивайло Бъчваров, привличат и спонсори – големи ИТ компании, които виждат в тези събития възможност да избират студенти с потенциал, които биха станали техни служители, а в замяна заплащат минимални за тях суми, тъй като в началото бюджетът на хакатоните е „колкото да покрием храната“.

„Хубавото е не толкова идеите, които правиш, а по-скоро хората, които ще намериш, и атмосферата, в която ще попаднеш. Идеите, които ги правиш за три дни, след това ги изхвърляш в кофата за боклук или сядаш и ги развиваш, но по-важното е, че се запознаваш с хора, с които иначе няма шанс да се запознаеш, получаваш мотивация и се сравняваш спрямо общото ниво на факултета“, допълва Ивайло Бъчваров.

Краят на хакатона идва с осмото му издание през декември 2016 г. „Просто остаряхме, повечето от нас завършиха и оставихме на следващите да продължат традицията, но това така и не се случи“, обяснява Радослав Георгиев.

И ДВАМАТА СА ВЪЗПИТАНИЦИ НА ФАКУЛТЕТА по математика и информатика на Софийския университет, макар никой от тях да не го е завършил. Интересът към програмирането отвежда Радослав Георгиев (в момента на 30 години) в университета, където учи „Компютърни науки“, но така и не завършва. Решава да се прехвърли в Нов български университет, но не завършва и него.

Академичната кариера на Ивайло Бъчваров (28) е същата – преминава през ФМИ на Софийския университет и през Нов български университет, но така и не завършва. Интересът към програмирането при него се поражда по-рано – от компютърните игри. В СУ започва да прави и сайтове за колеги. „Влязох във факултета с голямото самочувствие, че много ги разбирам вече нещата, правил съм сайтове, голяма работа съм. Още първата седмица – разбираш колко много не разбираш, когато се събереш с хора със сходни интереси“, казва Ивайло Бъчваров.

Този поглед отвътре и успехът на хакатона начертават кариерния път на Георгиев и Бъчваров – те осъзнават, че могат да предложат услуга, от която има нужда – да направят курсове, каквито липсват в университета – „мост, който да ти дава повече увереност, по-лесно да си намериш работа и работодателите да са доволни, че няма да похарчат тези три-четири месеца в началото да те обучават.“

Така се ражда курсът „Програмиране 101“, който поставя началото на школата HackBulgaria. Курсът е безплатен, но изисква поне базови познания по програмиране. Кандидатстващите преминават предварителна селекция, с помощта на която се отсяват най-добрите 20–25 души.

И двамата влизат в ролята на лектори и обучават желаещите, канят за преподаватели и свои колеги от университета. Радослав Георгиев вече има опит зад гърба си като асистент във факултета. Още в първи курс асистира в изборната дисциплина „Съвременно уеб програмиране“, а във втори започва да води упражненията по „Функционално програмиране“ от задължителната програма на специалност Компютърни науки. Ивайло Бъчваров признава, че по това време няма опит в преподаването, но пък разказва как често след някоя лекция около него се събират колеги, за да им обясни това, което не са разбрали от преподавателя. „Доставяше ми много голямо удоволствие, даже понякога усещах, че ходя във ФМИ, за да мога да обясня на другите“, казва той.

Правят и няколко платени курса за обучение по конкретна технология, например Django, React, насочени към хора, които вече работят в тази област, но имат нужда от конкретно ноу-хау.

Десетина курса по-късно, през 2016 г., когато работата по тях се увеличава толкова, че вече не могат да се справят сами и трябва да наемат служители, осъзнават, че ще трябва да помислят и за приходите си, за да се издържат финансово.

„Курсовете бяха нещо много хубаво, но по никакъв начин не бяха финансово стабилни. Следващата естествена стъпка беше да започнем да разработваме софтуер, защото в това сме много добри и това ни доставя удоволствие“, обяснява Радослав Георгиев. Вече имат фирма, основана още за нуждите на хакатоните, която решават да доразвият. Вече са поемали и няколко проекта за разработване на софтуер година по-рано и това им дава посоката, от която се нуждаят.

ТАКА СЕ РАЖДА HACKSOFT. Радослав Георгиев става изпълнителен директор, а Ивайло Бъчваров – CTO на компанията. Първите проекти осъществяват паралелно с курсовете, но постепенно бизнесът се увеличава и все повече фокусът им остава върху разработката на софтуер.

„Клиентите ни са разнообразни. Някои са изцяло технологични компании, други са компании, за които това не е основната част от бизнеса им, но им трябва софтуер. Ние предлагаме софтуерен екип, който да вземе този товар от плещите им и да са сигурни, че всичко е ок“, обяснява Бъчваров и допълва:

„Визията ни дългосрочно е да станем софтуерни баш майстори – имаш софтуерен проблем и знаеш, че отиваш при тези майстори и те ще ти свършат работа, не искаш да слушаш какво точно се случва, искаш някой да ти реши проблема.“

Насочват се към западния пазар. В момента клиентите им са основно във Великобритания, САЩ, Германия, като нови проекти идват основно по препоръка на клиенти, които са останали доволни от услугите им.

Екипът, който вече се състои от 25 души, е съставен основно от хора, преминали курсовете на HackBulgaria. Георгиев и Бъчваров са категорични, че това за тях е най-добрият начин да открият хора с потенциал, с чиято работа са запознати. Именно с такива хора изграждат ядрото на HackSoft.

Макар и на няколко години, компанията вече се развива успешно. Приходите ѝ за 2019 г. са над 1.2 млн. лева, а през 2020 г. те отбелязват 15% ръст.

Това не означава, че по пътя няма предизвикателства. Най-скорошният пример е свързан с корона кризата. В компанията вече съществува културата на възможност за дистанционна работа, така че преминаването към работа от вкъщи не е толкова стресиращо. В самото начало на пандемията обаче HackSoft изгубва двата си най-големи клиента, които преустановяват дейност, и приходите за месец спадат с около 55%. „Развъртяхме се да намерим работа, да се върнем в предишния режим“, казва Радослав Георгиев. Благодарение на тези усилия успяват да се стабилизират след около три месеца, а след още три се връщат към приходите от предходната година. 

През пролетта на тази година екипът на HackSoft се увеличава с шест души, което е голям ръст за младата компания. „Растежът при нас никога не е бил самоцел, няма я тази стартъп култура, при която да растем постоянно на ръба на разумното“, обяснява Ивайло Бъчваров.

Затова планът за следващите месеци е по-скоро забавяне на темпото, за да навлязат успешно в работата новите хора в екипа и да се стабилизира работата след тази промяна, а от гледна точка на предлаганите услуги HackSoft планира да навлезе по-сериозно в Quality Assurance услугите.

Макар и усилията на двамата да отиват основно върху развитието на компанията, това в никакъв случай не означава, че Георгиев и Бъчваров са изоставили мисията си да предлагат обучение за програмисти. Курсовете по програмиране продължават, като по време на пандемията решават да направят онлайн вариант с видеа, който наричат Python 101 Forever. Той отново не е насочен към напълно начинаещи, а изисква базови познания по програмиране. Новият формат е начин да достигнат до много нови хора, които до този момент не са имали възможност да посещават курсовете на живо. „Засега това ще бъде бъдещето на тези курсове – пандемията много ясно обособи факта, че в нашата индустрия офисът е лукс, социално място. Осъзнахме, че има много хора извън София, с които бихме се радвали да работим, но ако не беше се случило това, нямаше шанс“, казва Радослав Георгиев. До момента през школата на HackBulgaria са преминали над 700 души. 

Наред с това двамата се впускат и в още едно предизвикателство – IT конференцията HackConf, с която да вдъхновяват и мотивират както млади, така и по-опитни ИТ специалисти. Събитията включват лекции и практически занимания и се провеждат от 2015 г. Конференциите събират между 1000 и 1200 души всяка година. COVID-19 пандемията налага прекъсване и събитието през 2020 г. не се провежда, а през тази година е планирано да се проведе в хибриден формат – с лекции онлайн и уъркшопове на живо с ограничен брой посетители.

Макар и поели предизвикателството да обучават и мотивират млади разработчици на софтуер, Радослав Георгиев и Ивайло Бъчваров признават, че самите те има още много да се учат, в това число и как да управляват компанията си по най-добрия начин.

„По душа съм програмист и когато седна да подреждам задачите за деня, си слагам по една усмивчица на тези за писане на код. Трябваше ми много време да пречупя мисленето си, приоритетите си, да осъзная, че не давам толкова стойност на компанията, когато седна да напиша този код, а по-скоро чрез мениджмънт задачки“, казва Ивайло Бъчваров.

„Искаме да разширим услугите, които предлагаме. Поле за развитие има много, караме го стъпка по стъпка“, допълва Радослав Георгиев.