Chegg: Измама за печалба

Студентите винаги са преписвали, но наложеният заради COVID-19 преход към онлайн обучение превърна един досаден проблем в епидемия. Представяме ви Chegg, която стана най-скъпоструващата американска технологична компания в областта на образованието, като осигурява на студентите необходимите им отговори на тестовете.

Казват му чегване. Всички студенти в САЩ знаят какво означава това. „Ако не ми стига времето, имам проблеми с решаване на домашното или с някой онлайн тест, винаги мога просто да чегна“, разказва Мат, 19-годишен второкурсник от университета на щата Аризона.

Той има предвид, че може да използва услугата Chegg Study, която получава от компанията Chegg срещу месечен абонамент 14.95 долара. Акциите на технологичната компания поскъпнаха над три пъти по време на пандемията. Абонаментът за услугата осигурява достъп в рамките на няколко секунди до база данни, съдържаща отговорите на около 46 милиона задачи и материали за изпити, които могат да бъдат представени като собствени. (Мат помоли да скрием името му, защото действията му са в нарушение на етичния кодекс на университета.)

Chegg е базирана в Санта Клара, щата Калифорния. В компанията са заети над 70 хил. специалисти с висше образование по математика, естествени науки, технологии и инженерни специалности. Те работят на свободна практика, на разположение онлайн са  24 часа 7 дни в седмицата и предоставят подробни отговори на зададените от абонатите въпроси (понякога отговорите идват за по-малко от 15 минути). Chegg предлага и други услуги, които според студентите са полезни, като инструменти за съставяне на библиографии, решаване на сложни математически задачи и подобряване на писането. Но основният източник на приходи и главна причина студентите да се абонират е услугата Chegg Study.

„Ако не искам да уча материала, използвам Chegg, за да получа отговорите“, казва второкурсник по финанси в университета във Флорида.

„Използвам Chegg и преписвам, без да ми мигне окото“, признава друг студент в горните курсове в университета в Портланд.

Forbes разговаря с 52 студенти, които използват Chegg Study. Освен шестимата, които самата Chegg препоръча да бъдат интервюирани, всички останали, с изключение на четирима, признават, че използват сайта, за да преписват. Сред тях са студенти от долни и горни курсове и аспиранти от 19 малки и големи щатски университети, както и престижни частни университети като Колумбийския, „Браун“, „Дюк“ и филиала на Нюйоркския университет в Абу Даби.

Абонаментите за услугите на Chegg рязко нараснаха, откакто почти всички университети преминаха на онлайн обучение. През третото тримесечие на миналата година ръстът достигна 69% спрямо предходната година до 3.7 милиона. Приходите за деветмесечието се увеличиха с 54% до 440 млн. долара до септември 2020 г., а прогнозите са, че за годината те ще възлязат на 630 млн. долара. (До редакционното затваряне на броя компанията не бе публикувала финансовите данни за 2020 г.) В същото време пазарната капитализация на компанията от 18 март 2020 г. до момента нарасна четирикратно. Тогава страната беше затворена заради пандемията от коронавирус. В момента пазарната оценка на Chegg възлиза на над 12 млрд. долара.

Изпълнителният директор на Chegg Дан Розенсуайг също натрупа прилично богатство. Активите му в Chegg плюс приходите от продажби на акции след данъци нараснаха с 300 млн. долара. Той отказа да разговаря с представител на Forbes. Розенсуайг категорично твърди, че услугата Chegg Study „не е създадена“, за да се преписва. Напротив, той я описва като еквивалент на дистанционен помощник, който по всяко време е готов да помогне на учениците и студентите, като им предоставя подробни отговори на въпросите им. В интервю от 2019 г. той заявява, че висшето образование трябва да се адаптира към това, което се търси, също както направиха в своите сектори Uber и Amazon. „Не знам защо образованието да не може да се получава чрез маратон от онлайн серии. Според мен то трябва да идва при нас чрез всички устройства, с които разполагаме“, заяви неотдавна Розенсуайг.

Други двама мениджъри на Chegg – вицепрезидентът Арнон Авицур и Ерик Мануево, подкрепят твърденията на Розенсуайг за добрите намерения на Chegg. „Целта е да се предоставят на студентите персонализирани услуги, за да не забиват над някакъв проблем“, обяснява Авицур.

В писмено становище президентът на Chegg Натан Шулц обяснява: „Не подхождаме наивно към проблема [с преписването]. Масовото преминаване към обучение от разстояние само го задълбочи. Оставаме твърдо 100% решени да се борим с него и инвестираме значителни средства за целта. Но не можем да успеем сами и затова работим с университети и институции и ще продължим да полагаме още повече усилия за обучението на студентите.“

Инвестициите им обаче не изглежда да дават резултат. През есента на миналата година бакалаврите по финанси в Тексаския университет A&M са използвали Chegg, за да преписват по много от онлайн изпитите. Ръководителят на етичната комисия към университета Тимъти Пауърс твърди, че студентите са предавали отговори, които са копирали от Chegg за по-кратко време, отколкото могат да се прочетат въпросите.

„Прилича на надпревара във въоръжаването – коментира Пауърс. – Ние се опитваме да премахнем подобно поведение в университета, а студентите се самоуспокояват, че всички техни колеги правят същото.“

По време на пандемията учебните заведения вложиха милиони в дистанционно наблюдение. Това е противоречива практика, при която те плащат на частни компании като Honorlock и Examity, за да наблюдават студентите по време на изпитите. Разработени от тези компании програми блокират уеб браузърите на студентите и ги наблюдават през камерите на мобилните им устройства. Критиците твърдят, че подобна практика нарушава личната свобода на студентите. Появиха се съобщения, че на някои от тях дори се е налагало да уринират на бюрата си, страхувайки се, че ако отидат до тоалетната, ще бъдат обвинени в преписване.

Макар че повечето студенти, които Forbes интервюира, твърдят, че ги е страх да преписват на изпитите заради наблюдението, няколко признават, че все пак преписват на изпитите независимо, че ги наблюдават. „Ако не използваш университетската Wi-Fi мрежа, не могат да те хванат“, казва второкурсник от голям щатски университет.

–

Студентите винаги са преписвали. През XII век китайците са пришивали копия от конфуцианските текстове в дрехите си, за да могат да преписват на изпитите за държавна длъжност. Хенри Форд Втори е отпаднал от „Йейл“ през 1940 г., след като е бил разобличен, че е дал пари, за да му направят дипломната работа.

Трудно е да се определи размерът на проблема, казва преподавателят в Пенсилванския университет Линда Тревиньо, която е съавтор на издадената през 2012 г. книга Cheating in College („Преписването в университета“). Част от проблема е да се определи какво точно се смята за мошеничество. Дали това е консултацията с приятел при писане на домашната работа, надничането в листата на състудента по време на изпит, даването на пари за написване на проекта или получаването на отговорите от Chegg? Трудно е да се получи надеждна информация. „За да разберете дали някой мами, трябва да разчитате на информация, получена от тези, които ви мамят“, отбелязва Тревиньо. В книгата си тя определя дела на преписващите студенти на около две трети.

Студентите преписват по различни причини – за да получат високи оценки и да попаднат в елитен юридически или медицински университет, за да преминат през задължителните общообразователни курсове, които обаче не са им интересни (така например инженерите са принудени да изучават Шекспир и обратно), за да спестят време и да поиграят футбол или за да отидат на работа, с която да платят обучението си и да издържат близките си. Или пък преписват, защото чувстват, че всички правят така и не биха искали да „се минат“, ако не препишат.

Те не се притесняват, че могат да бъдат хванати. Още по-тревожно е, че те дори не смятат, че правят нещо грешно или пък въобще не ги е грижа.

Студентка, завършила университета „Джордж Вашингтон“ през 2020 г., която кандидатства за аспирантура, твърди, че е възнамерявала да използва услугата на Chegg за целите, за които е създадена, тоест „по-скоро като помощно средство“. Но курсът по механична физика е бил изключително труден. „Пекох се на бавен огън – разказва тя за чегването, което си е позволила в последния момент, за да завърши домашната си работа по физика. – Когато е почти полунощ защо да не се използва Chegg, за да се завърши задачата по-бързо?“

Услугата Chegg Study води началото си от стартъпа Cramster. Той е основан през 2002 г. в Южна Калифорния от випускника от Калифорнийския университет (UCLA) Арон Хоуки, който по онова време е бил на 24 години. Като студент той е искал да може някъде да проверява отговорите на трудните задачи. Идеята му била да създаде уебсайт, където студентите да могат да намират подробно разписани решения на сложни задачи по математика, природни и инженерни науки.

Заедно с неговия бизнес партньор, 23-годишния Робърт Ангарита от Южнокалифорнийския университет, двамата си дават сметка, че трябва да осигурят много качествени отговори и решения. Един от преподавателите на Ангарита имал братовчед в Индия. Той им подметнал идеята да наемат добре образовани фрийлансъри, които ще решават подаваните от студентите задачи. „Беше въпрос на цена и качество“, спомня си Хоуки.

В края на 2010 г. Chegg придобива Cramster, като сумата на сделката остава неизвестна. Cramster обаче се оказва златната кокошка за изпадналата в затруднения Chegg. Самата Chegg е създадена две години преди Cramster, през 2000 г., под името CheggPost. Компанията е основана от второкурсника Джош Карлсън от университета на Айова като онлайн бит пазар в кампуса. Името идва от комбинирането на думите chicken (кокошка) и egg (яйце). Впоследствие той привлича амбициозния индийски студент от МВА училището в Айова  Айюш Пубра. През 2005 г. Карлсън напуска проекта. Пубра и новият му партньор в компанията – Осман Рашид, съкращават името на компанията до Chegg и променят дейността ѝ, като я съсредоточават върху отдаването на учебни материали под наем.

Студентите с радост плащат 30 долара, за да наемат за един семестър учебник, който струва 250 долара. Но покупката, съхраняването и пренасянето на учебниците струва доста пари. Затова двамата партньори привличат инвеститори на рисков капитал, които влагат 280 млн. долара, а през 2010 г. водещият инвеститор Тед Шлайн – партньор на влиятелната в Силициевата долина компания Kleiner Perkins, наема Дан Розенсуайг, за да вдъхне нов живот на Chegg и да промени нейната стратегия.

Розенсуайг, който в момента е на 59 години, доказва лидерските си качества най-напред в нюйоркското издателство на Ziff Davis, където в края на 90-те години ръководи отделянето от Ziff на сайта за технологични новини ZDNet. Японският милиардер Масайоши Сон – собственик на Ziff и член на съвета на директорите, е инвеститор в горещия за времето си интернет портал Yahoo. Именно той препоръчва Розенсуайг за второто място в интернет компания. Розенсуайг е оперативен директор на Yahoo от 2002 г. до 2007 г., след което за кратко работи във фирма за дялов капитал, а впоследствие оглавява популярната видеоигра Guitar Hero, в която участниците свирят рок на миниатюрни китари.

Макар че Розенсуайг няма никакъв опит, свързан с образованието, преди да започне в Chegg, той често казва, че в компанията му е харесало това, че майка му е преподавала в обществено училище в Скарсдейл, щата Ню Йорк, където той е израснал, а и самият той има две дъщери, които са напът да влязат в колежа. Веднага след като постъпва на работа в Chegg в началото на 2010 г., той добавя във визитката на имейла си надписа „На първо място поставяме студентите“. „На мен ми се стори малко изкуствено тогава – казва партньорът в Kleiner Perkins Чен Чихуа, – но Дан очевидно е имал план да превърне Chegg в образователна платформа, която да предлага пълен набор от услуги.“

Още в началото Розенсуайг е принуден да набере капитал. През ноември 2013 г. той емитира на борсата акции на компания с червено в баланса си и с конкуренти като Amazon, която през 2012 г. е започнала да предлага учебници под наем. Акциите се понижават от първоначалните 12.50 долара до под 4 долара в началото на 2016 г. В интервю през 2017 г., когато акциите се връщат до 11 долара, той е попитан кое е най-голямото разочарование в кариерата му. „Живееш в Силициевата долина, където всеки наоколо е милиардер, но ти не си. Всички излизат на борсата и още в същия момент акциите им поскъпват, но не и твоите.“ Той признава, че толкова зле се е чувствал, че „по едно време започнах да си смуча палеца нощно време“.

В началото на 2015 г. Розенсуайг намира начин да намали загубите на Chegg. Дистрибуторът на книги Ingram се съгласява да купува и разпространява учебниците на Chegg, докато компанията продължава да отдава учебници под наем под своята марка (през 2019 г. Chegg сменя дистрибутора с FedEx). С цел да изгради добра репутация на Chegg сред студентите Розенсуайг купува над десетина компании, които вярва, че ще помогнат на плана му да предлага на студентите всичко, от което се нуждаят. Така Chegg придобива Internships.com и Study Blue, която помага на студентите да правят онлайн дидактически картички. Но повечето от компаниите не носят приходи и някои от тях фалират, в това число Campus Special – сайт за сделки между студентите, купен от Chegg за 17 млн. долара през април 2014 г. и затворен още същата година.

За щастие на Розенсуайг Chegg Study се радва на растеж и малка конкуренция. Единственият му сериозен съперник е частната компания Course Hero, но дейността ѝ е много по-малка по обхват и тя е оценена на 1.1 млрд. долара. Course Hero генерира повечето от отговорите на задачите от самите студенти.

–

В средата на януари тази година Chegg пусна прессъобщение за пускането на пазара на нова програма, наречена Honor Shield („Щит на честта“). Тя позволява на преподавателите да изпратят на Chegg въпросите за тестовете преди изпитите, за да се „попречи за известно време да бъдат получени отговорите чрез платформата Chegg“. Единайсет месеца след като университетите преминаха на обучение от разстояние, президентът на Chegg Шулц е цитиран да казва, че заради „неочакваните последици“ от пандемията „малък брой студенти са злоупотребили с платформата и са я използвали не по предназначение“.

Не е сигурно дали Honor Shield ще попречи на студентите да преписват. Мнозина преподаватели вече са се отказали от тази битка. В Калифорнийския университет преподавателят по физика Джошуа Самани твърди, че „зашеметяващо голям дял“ от неговите студенти ползват Chegg, за да преписват на изпитите при него. Но той не се опитва да ги спре. „Не си струва човек да си губи времето в борба с Chegg. Тъй или иначе усилията му са обречени на неуспех“, казва той. В края на пролетния семестър през 2020 г. преподавателят Тайлър Джонсън от университета в Северна Каролина е хванал 200 студенти да преписват от Chegg на финалния изпит по „Въведение в основи на статистиката“. По отношение на Chegg Study Джонсън казва: „Това е пълно безсрамие. Chegg несъмнено знае какво вършат студентите.“

Разбира се, неразумно е да се вменява цялата вина за преписването на платформата Chegg. В основата е човешката природа, особено когато при изпит от вкъщи е трудно човек да бъде хванат. Постоянните съобщения в медиите за политически лидери, които величаят безчестието като добродетел, също не помагат. Но Chegg превърна съблазънта в оръжие и печели от най-лошите инстинкти на студентите. Целият арсенал от дигитални инструменти и глобалната свързаност трябва да се използва, за да се промени образованието към по-добро. А Chegg ги използва, за да аутсорсва преписването към Индия. Ето това е трагично.