Важен е пътят, а не целта

Кирил Кирилов, продуцент, създател на частна театрална продуцентска къща „Ажур Пико“, за възможността да работиш и твориш с големите

Какво бизнесът дава на изкуството и изкуството на бизнеса?

Няма разлика в правенето на сериозен бизнес и истинско изкуство. И в двете сфери успява този, който има ясна визия и притежава инте­лект и енергия, за да я осъществи.

Клишето, че човекът на изкуството е безконтролен бохем, на когото ролите, спектаклите и овациите му падат от небето, отдавна е демоде.

И в бизне­са, и в изкуството е необходим зверски и дори брутален труд, който, разбира се, трябва да бъде гарниран със съответната артистичност.

Кой е моментът, в който върхът ви се стру­ваше недостижим?

Именно сега е моментът, в който върхът ми се струва недостижим, и не съм сигурен дали връх е точният термин, с който бих описал своите мечти и успехи до момента.

А как бихте описали мечтите и успехите и къде ви отвеждат те?

Мечтите и успехите са фикция, енигма и само­цел, прекрасно съчетани в главите на всеки един от нас по такъв начин, че да осмислят собст­веното му ежедневие и действия. Често стигам до въпроса дали тези амбиции имат стойност, щом светът би продължил да се върти и без тях, но с радост стигам до отговори, които сочат, че ако целите ти са в полза и помощ на други хора, то те са ценни и смислени.

Какво е да работите с големите имена в бъл­гарския театър като Мариус Куркински и Вик­тор Калев?

Те са вселени. Свръхчувствителни личности. Идоли за публиката. Понякога преди представление аз и моят екип стъпваме на пръсти около тях. Но общуването с Мариус и Виктор е не­сравнимо удоволствие за душата – смело мога да ги нарека мои приятели. Както беше и със Стефан Данаилов и Стоянка Мутафова – двама от най-великите учители в живота ми.

Каква е следващата бизнес цел на Кирил Ки­рилов?

Не бих се ограничил в рамките на единственото число. Винаги движа паралелно по няколко про­екта, търсейки пресечните точки между тях и личностите, които им дават плът и кръв. Убе­ден съм, че в модерния свят, който става все по-отворен, няма стопове между жанровете, стиловете и таргетите. В глобалното село, в което живеем, никога не поставям рамки – това е и един от постулатите в работата ми. И да не забравяме: важен е пътят, а не целта – в театъра, музиката, киното.