Мост между традициите и настоящето

Ръководените от Младен Цолов компании се развиват динамично, съчетавайки семейните ценности с новите бизнес реалности

Младен Цолов е роден във Враца. Завършва с от­личие ПМГ „Акад. Иван Ценов“ и е инженер по селскостопански маши­ни от Висшето техническо училище в Русе. По-късно придобива и званието магистър по маркетинг от УНСС, както и агрономство в Аграрен университет Пловдив. Първият му бизнес е с агро­аптеки, а скоро след това започва да предлага и продукти за растителна за­щита, семена и торове в региона.  Съз­дава фирмата „Генерал Агрохимикали“ ООД, която е представител и дист­рибутор на най-големите мултинацио­нални компании в бизнеса с ПРЗ. Той е и един от сериозните земеделски произ­водители в региона на Враца, а от ня­колко години присъства и на винената карта на България с проекта Ponte Dio. Младен Цолов е председател на На­ционална Фондация „Тодор Рачински“. Фондацията подпомага развитието на научните изследвания в областта на селекцията и семепроизводството на български сортове пшеница.

Малко хора извън големите концерни се занимават с растителна защита. Какво ви привлече в тази сфера?

Моят баща е агроном и цял живот е ра­ботил в областта на растителната защита. Той ми даде първите уроци и аз също реших да се насоча към секто­ра на земеделието. Повлиян от негови­те идеи, развих бизнеса с продукти за растителна защита, торове и семе­на. Това не е много познат бизнес, но е доста интересен и чрез него ние пома­гаме на земеделските производители да бъдат по-успешни. С наша помощ те могат да изберат най-подходящите за техните полета семена, торове и про­дукти за растителна защита. Тази кон­султация е изключително важна за пос­тигането на по-високи добиви.

Как се развива българското земеделие и къде е мястото на вашата компа­ния в този сектор?

В последните години българското зе­меделие и особено зърнопроизвод­ството се развиват много добре, дори отлично. С помощта на съвременна­та наука резултатите, които пости­гат българските земеделски произво­дители, се увеличиха почти двойно. Културата на земеделие в момента е на много високо ниво благодарение на усилията, които се полагат от всички страни.

Нашата компания „Генерал Агрохи­микали“ е бързо развиващата се. Имаме клонове в няколко области, като целта е да увеличим техния брой. На­шият изпълнителен директор Жана Цолова, както и агрономите ни са из­ключително компетентни и следят за всички новости в областта на расти­телната защита. Ние сме представи­тели на много от мултинационалните компании в сектора и успяваме заедно да задоволим нуждите на земеделски­те производители в регионите. Съ­временното земеделие е немислимо без растителна защита. В портфоли­ото на нашия холдинг има и компании, които се занимават със зърнопроиз­водство. За нас е радостно, че от пло­щите, с които разполагаме, успяваме да произведем най-доброто.

Освен това подпомагаме и разви­тието на земеделието чрез ръково­дената от мен фондация. В края на 2020 г. планирахме провеждането на благотворителен бал на фондацията, на който да бъдат връчени награди в различни категории, а набраните сред­ства да се използват за стипендии на двама отлични студенти по агроном­ство. За съжаление, събитието бе от­ложено поради ограниченията, свърза­ни ковид кризата.

В последните 15 години две големи кризи оказаха влияние върху бизнеса в целия свят. Какво е отражението им върху вашата дейност?

Мога да кажа, че земеделският бизнес и нашата компания, която обслужва земеделците, почти не бяхме засегна­ти от кризата преди десет години, както и от сегашната. Това се дължи на факта, че производството на зе­меделска продукция е нужно във всеки момент и без него не може. Затова смятам, че ние и нашите клиенти не сме засегнати от точно тези кризи и няма сериозни сътресения за по-голя­мата част от земеделците.

Последната стопанска година (2019 – 2020) за много от земеделските про­изводители е успешна, но все пак има и засегнати от сушата. Ние сме много зависими от атмосферните условия и затова е възможно да се получи криза при част от производителите, както се случи през тази година в Източна България.

Кои са водещите ценности във ваша­та бизнес философия?

Нашият бизнес е семеен и затова със съпругата ми Жана Цолова се стремим да увлечем нашите наследници в това, което правим. В България унаследява­нето е голям проблем – много често родителите развиват бизнес, но на­следниците не искат или не могат да го продължат. А това за нашата стра­на е много важно, защото земеделие­то е традиционен български бизнес. Трудолюбие, честност, отговорност, благотворителност, уважение към се­мейството и към бизнес партньорите – това са едни от основните ценнос­ти, които ние споделяме и те опреде­лят нашия бизнес успех. За да има успех и устойчиво развитие, всички членове на едно семейство трябва да гледат в една посока и да работят усърдно за неговото постигане.

Моята съпруга Жана Цолова допре­ди няколко години беше заета в друга бизнес сфера, но в момента е изпъл­нителен директор на търговската ни компанията. Дъщеря ми Рени завърши агрономство и вече също е заета в се­мейния бизнес и благодарение на ней­ното огромно желание разширихме дейността си. Развиваме се динамич­но и вече имаме представителства във Видин, Монтана, Плевен, Враца и в София. Постоянно разширяваме гео­графията на бизнеса си. Моето лично мнение е, че семейните компании трябва да бъдат гръбнакът на бъл­гарската икономика, както е в страни като Германия и Италия.

Имали ли сте различно виждане с ос­таналите членове на семейството по отношение на бизнес решенията за развитието на компанията?

Досега не е имало драматично различ­ни гледни точки. Доскоро аз се занима­вах почти с всичко в семейния бизнес, но вече има разпределени отговорнос­ти. Реших, че е по-добре всеки член от семейството да работи в определен сектор, да отговаря за него и да бъде по-самостоятелен в своята гледна точка за бизнеса. По този начин в раз­личните сфери на нашия семеен бизнес вече освен мен и съпругата ми са заети дъщеря ми, зет ми и племенникът ми.

Как решихте да се насочите към ви­нопроизводството?

Винопроизводството е една страст, нещо, което винаги съм искал да на­правя, и сега му дойде времето. Наме­рихме подходящи парцели в град Мизия и използвахме тази възможност. Ду­навският тероар е много подходящ за бели сортове и затова засадихме лозя, които вече са четиригодишни, а от две години произвеждаме вино. В мо­мента масивът ни е около 215 декара. Там на южен склон отглеждаме сор­товете врачански мискет, ризлинг, шардоне и траминер. Имаме и втори масив от 115 декара до село Славотин, където са засадени лозя от сортове­те мускат отонел и врачански мискет. Първото вино от този масив очаква­ме през 2021 г. Засега сме се съсредото­чили върху белите сортове, защото смятаме, че те имат по-голям потен­циал в нашия район, разположен между трите реки – Дунав, Скът и Огоста.

Нарекохме нашия винен проект Ponte Dio на едноименната природ­на забележителност Божия мост, но вложихме в името и много повече, за­щото той ни вдъхновява с вкуса си и искаме да създадем един мост между вчера и днес, между човешкото и бо­жественото. Нашият проект все още се развива, но го правим с огромно же­лание и хъс, а вече се харесва и на люби­телите на виното. Амбицията ни е да популяризираме нашия северозападен сорт врачански мискет, засега на те­риторията на страната, а в бъдеще и в чужбина.

Как се приемат вашите вина от це­нителите на виното?

Смятам, че се приемат много добре. Ние вече участвахме с първите ни вина на изложения като DiVino Taste, Врачанския панаир, в изложението Агра на Пловдивския панаир. Получихме от­лични оценки от организаторите и от публиката. Амбицията ни е вината с марката Ponte Dio да популяризират традиционните български сортове, както това правят френските вина.

Какво според вас е бъдещето на бъл­гарското вино?

Бъдещето на българското вино е голя­мо. България е страна, в която виното е на почит. Още от времето на траки­те ние се славим с нашето вино. В по­следните години бяха създадени много винарни в нашата страна и това е предпоставка секторът да се разви­ва във възходяща посока. Смятам, че традиционните български сортове са тези, които ще изведат българското вино на полагащото му се място.