Световната икономическа трилема
Световната икономическа политика изглежда притисната от три страни и трябва да избира измежду три злини. И необходимостта този избор да бъде направен изглежда все по-неизбежна.
Тристранната заплаха съдържа следните съставни части. Едната е исторически безпрецедентното ниво и темп на нарастване на публични дългове. Втората е съчетанието между нулеви политикови лихви и безпрецедентно раздути парични бази на оформящите световния пейзаж централни банки. Третата е световното икономическо възстановяване, което включва и винаги съпътстващото увеличение, дори да е малко, на бизнес оптимизма и предприемаческия апетит за поемане на рискове. Тази комбинация означава, че накъдето и да се обърнат вземащите решения по националните макроикономически политики, ще бъдат посрещнати от неприятности.
От една страна, бизнес оптимизмът и предприемаческото доверие имат за следствие увеличение на паричния множител, което при заварената изключително раздута парична база неминуемо води до значително ускоряване на ръста на паричната маса. Това ще отвори пространство за стопанско възстановяване и възможности за контрол върху публичните дългове, но ще означава и нарастваща инфлация. С неизбежните политически проблеми, свързани с подобно развитие.
От друга страна, единственият начин да бъде възпирана инфлацията е чрез увеличение на политиковите и оттам на всички, лихви в икономиката. Това включва и лихвите по публичния дълг – неговото финансиране и рефинансиране ще става все по-скъпо. Когато един публичен дълг от примерно 100% от БВП бъде изцяло рефинансиран не с малко над 0%, а с примерно 5% лихва, това означава увеличение на държавните разходи само за лихви с около 5% от БВП и те вероятно ще изместят други държавни разходи, примерно за социални мерки. С неизбежните политически проблеми, свързани с подобно развитие.
От трета страна, ако бъде направен изборът да се опазят държавните финанси, което може да стане само с продължаване на нулевите лихви, но и да не се допуска ускорение на инфлацията, това няма как да не е за сметка на ограничаване на бизнес оптимизма и на предприемаческото желание за риск. С други думи, при този избор ще се наложи икономическото възстановяване да бъде задушено със съответни макроикономически политики. С неизбежните политически проблеми, свързани с подобно развитие.
В така описаната картина място за четвърти сценарий няма.
Това означава, че светът най-вероятно е изправен пред неизбежни проблеми и единственият въпрос е кои от проблемите ще изберат различните световни водещи държави. Ако традициите от последния век са някакъв индикатор, вариантът с най-ниска политическа цена за кариерите на текущите управляващи е този с ускорената инфлация. Фискалните следствия при увеличени лихвени държавни разходи няма как да не са за сметка на кариерите и на шансовете за преизбиране на текущите политици. Възпирането на възстановяването и по-бавният спад на безработицата няма как да не са за сметка на кариерите и на шансовете за преизбиране на текущите политици. Докато инфлацията все пак може да бъде, и през последния век винаги е била, приписвана я на необуздани пазари, я на алчни предприемачи или всевластни корпорации, я на престъпни спекуланти, я целокупно на непоносимия световен капитализъм. Нерядко тази стратегия е имала достатъчен успех, за да спаси кариерите и шансовете за преизбиране на текущите политици. Вероятността и този път така да им излезе сметката не е за пренебрегване.
