Приобщаващ капитализъм
От Камала Харис
Пандемията предизвика тласък в предприемачеството. Как да използваме настоящия момент, за да гарантираме, че всеки, който иска да преследва американската мечта, може да го направи? Първата чернокожа жена вицепрезидент и първият вицепрезидент с азиатско-американски произход споделя разсъжденията си върху тази възможност.
Бях в Оукланд, щата Калифорния, когато земетресението Лома Приета разруши част от моста „Бей Бридж“ през октомври 1989 г. Тогава властите бяха изправени пред избор – да възстановят моста или да преустроят неговата конструкция, като подсилят основите му, за да издържи на бъдещи трусове. Те избраха втория вариант.
Сега, когато излизаме от пандемията, страната ни е изправена пред същия избор, особено по отношение на малкия бизнес и на стартиращите компании.
Пандемията разкри недостатъците и слабостите на нашата икономика. Всяка трета малка компания беше закрита. Почти 2 млн. жени бяха принудени да напуснат работа. Милиони семейства бяха затруднени с изплащането на наема и с осигуряването на хранителни стоки.
В настоящия момент ние трябва не толкова да ремонтираме, колкото да преустройваме. След като отпуснахме 60 млрд. долара помощи за малкия бизнес, трябва да разширим достъпа до капитал и да премахнем останалите бариери пред успеха на предприемачите в страната.
Неотдавна се запознах с Лорена Кантаровичи – собственик на ресторант в Колорадо. Лорена е започнала своя бизнес както мнозина други – в своята кухня. Когато потърсила заем, за да разшири бизнеса си, банките, към които се обърнала, ѝ отговорили, че е „ненадежден кредитополучател“. Чрез усилена работа тя им доказала, че грешат. Бизнесът ѝ се е разраснал. Открила ресторанти и наела много служители.
Това е една позната история. Традиционните банки и инвеститорите на рисков капитал невинаги разбират визията на жените предприемачи и на цветнокожите бизнесмени. От друга страна, местните кредитни учреждения са създадени, за да им оказват подкрепа. Местните кредитори разбират колко е важно да се предостави достъп до капитал на хората с ниски доходи и на цветнокожите, и понеже го правят, те допринасят за просперитета на тези общности и на нашата страна.
Докато бях в Сената на САЩ, аз работех за предоставяне на допълнителни 12 млрд. долара на местните кредитни институции. Сега целта ни е да надградим тази инвестиция. Заедно трябва да помогнем на всички американски предприемачи да получат необходимия им капитал.
Има и други бариери пред успеха. Даниел Романети притежава малък магазин за прежди във Вирджиния. Бях на посещение при нея и нейните служители. Те разказаха колко трудно е било за жените предприемачи да се справят по време на пандемията без помощта на службите за помощ за отглеждане на деца. Някои е трябвало да доставят стоките на клиентите заедно с децата си в колите. Други е трябвало да водят децата си на работа заедно с тях.
За жените предприемачи (както и за всички предприемачи) пандемията доказа значението на нашата инфраструктура за предоставяне на грижи. За мнозина тя е мостът към изграждането на техния бизнес. Ето защо когато заедно с президента Джо Байдън работим за подобряване на пътищата за превоз на стоки, за облекчаване на транзита към клиентите и за осигуряване на достъпен високоскоростен интернет, работим и за осигуряване на достъпни грижи за децата и за семействата.
Сблъсквайки се с неочакваното, американските предприемачи избраха да преустроят своите компании. Магазини като този на Даниел трябваше бързо да се преориентират към онлайн продажби, покривайки нов сегмент в търсенето, който вероятно ще се запази и в бъдеще. Със същата цел ресторанти като този на Лорена трябваше да осигурят места за хранене на открито. Иноватори създадоха нови продукти.
Днес нашата държава трябва да преустрои икономиката, така че всеки предприемач да може да стартира и да развива собствен бизнес. Само така ще запазим нашата конкурентоспособност и да излезем от пандемията по-силни от преди.