Подземните ключове за овладяване на климатичните промени
| Партньорска програма
Проф. д-р инж. Ивайло Копрев, ректор на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“
Проф. Копрев, можете ли да ни разкажете повече за геоложките структури, които сте открили под Маришкия басейн? Подходящи ли са те за складиране на въглеродния двуокис, емитиран от ТЕЦ-овете в региона?
Преди няколко месеца трите големи електроцентрали и „Мини Марица Изток“ ЕАД възложиха на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ да проучи възможностите за депониране на въглероден двуокис в радиус от 100 км от комплекса „Марица Изток“. Нашите специалисти работят дълги години в тази посока. В района около Стара Загора има достатъчно капацитет за депониране на целия въглероден двуокис, емитиран от българската енергетика за 50 години напред. Това откритие е от ключово значение за българската икономика и поредно доказателство за резултатите, които Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ постига в партньорство с бизнеса. Ние сме университет, който успешно развива модела „Наука-бизнес-образование“.
И все пак има ли възможност този капацитет за депониране на въглероден двуокис да се използва икономически ефективно?
В Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ разделяме проекта на три части – проучване, улавяне и депониране. По първа фаза – проучване, отговорихме на въпроса „Има ли геоложка структура с достатъчен обем, в която да се депонира въглероден двуокис?“. Отговорът е положителен. Изграждането на депониращата инфраструктура е вторият етап и според мен там трябва да инвестира държавата. Защото възможностите за складиране на въглероден двуокис под земята, който подчертавам, че е напълно безвреден за околната среда, трябва да са достъпни за всички, а не само за комплекса в региона. По наша преценка жизненият цикъл на депото ще се изплати с инвестиции, равняващи се на под 5% от текущата цена на въглеродните емисии в текущия обем на трите централи. Третият елемент е по-скъп и по-волатилен, тъй като технологиите са в процес на развитие – улавянето. Тук цената е значително по-висока и за да уловим близо до 100% от въглеродните емисии от трите въглищни централи, ще трябва да се направи инвестиция от над 2 млрд. евро. Но имайки предвид стратегията за постепенна замяна на горивото блок по блок към микс от биомаса, природен газ и водород, според мен една инвестиция от 300 млн. евро до всяка централа ще бъде икономически и финансово добре обоснована.
Какво означава икономически и финансово добре обоснована?
Аз разглеждам проекта като основен сценарий, при който в средносрочен план от 15 години емисиите на комплекса бъдат намалени с 60-70% чрез смяна на горивната база на блоковете и дали една инсталация за улавяне и депониране на въглеродните емисии може да се изплати, ако спестява 60-70% от разходите за тях при текущи цени – а както знаем, те ще се увеличават. При реализация на проекта с публично-частно партньорство инфраструктурата за улавяне и депониране на въглероден диоксид ще се изплаща.
А какво означава това за инвестициите, бизнеса и заетостта в региона?
Означава три неща със сигурност. Първо, ще ни даде аргументи да преговаряме с Европейската комисия за минимум 15 години удължаване на живота на „Мини Марица Изток“ и така ще сме сигурни, че почти всички миньори ще могат да се пенсионират и да намерят работа в новите мощности и инвестиции. Второ, ще имаме изключително разнообразен енергиен микс в Маришкия басейн, който надхвърля като ефективност и полезност днешните централи – ще се комбинират възобновяеми източници като зелена базова енергия със зелен и син водород като начин за складиране на енергия и с маневрени блокове на природен газ и биомаса като балансиращи мощности. И всичко това със солидна икономическа предвидимост напред в бъдещето, тъй като инфраструктурата за улавяне и депониране на въглерод ще намали зависимостта от волатилния пазар на въглеродни емисии. Трето, България ще има един от малкото икономически ефективни и мащабни проекти за улавяне и депониране на въглеродни емисии. Това ще е голям научен актив, с който ще привличаме върхови разработки и учени от цял свят. Тези технологии са незаобиколим фактор по пътя към овладяване на климатичните промени и постигане на нетно нулев въглероден отпечатък, така че, който влезе в този бизнес отрано, ще спечели най-много в дългосрочен план. Или казано накратко, един от ключовете за овладяването на климата се намира дълбоко под земята и който започне пръв да го търси, вероятно и пръв ще го намери.
Имате ли някакви предположения колко частни инвестиции могат да бъдат привлечени спрямо публичните инвестиции в системите за улавяне на въглероден двуокис?
Ако депото бъде изцяло държавна собственост и чрез европейски и национални програми ще се покрият около 30% от инвестициите в улавяне. С 500 милиона евро публични инвестиции ще могат да се привлекат частни такива от над 1.5 милиарда евро – тоест 1 към 3. Толкова беше именно и целта на Плана „Юнкер“, ако не ме лъже паметта.
Партнира ли си Минно-геоложкият университет „Св. Иван Рилски“ и с други бизнеси в сфери, касаещи климатичните промени?
Основната дейност на МГУ е по подготвяне на кадри за минерално-суровинната индустрия. Проектирането на рудници, кариери и проучвателни концесии е от основно значение за овладяването на промените в климата. През последните година-две това започна да се разбира декларативно на ниво от Европейска комисия и Европейски парламент, но за съжаление, действията както на ЕК и ЕП, така и на много национални правителства се разминават с думите. Например, за вятърните турбини трябва неодим, за батериите трябва литий и кобалт, а за почти всичко трябва мед. Да не говорим за стомана и алуминий. В огромната си част тези ресурси трябва да бъдат намерени, добити, обработени и транспортирани до заводите. Това е работата на минерално-суровинната индустрия и специализирани университети като нашия. Нещо повече – ние подготвяме нашите кадри да посрещнат предизвикателствата на нисковъглеродната икономика.
Европа си поставя все по-високи цели в зелената енергия, но става все по-зависима от добива на нужните суровини в Азия и Китай. От друга страна, рудодобивът е естественото продължение на кариерата на миньорите от мините в комплекса. Ако имахме повече рудници в процес на развитие в Централна България, въпросът къде ще работят няколко хиляди миньори от „Мини Марица Изток“ щеше да има много лесен отговор. Всъщност, ще се поправя отпреди малко – не само един, а много от ключовете за овладяване на климатичните промени се намират дълбоко под земята…