Вечните градинари от село Росен

Лесно е да пропуснете отбивката за Biotiful. Разположена край малкия живописен път към бургаското село Росен, фермата съвсем естествено се сли­ва със зеления пейзаж наоколо. Когато вли­заме през дървената ѝ врата, термометъ­рът показва 38 градуса и дори природата е притихнала под обедната жега.

Силвия Узунова ни въвежда в стопанство­то, простиращо се на седем декара земя, и бързо ни ориентира в обстановката – езе­рото, семейното бунгало, детската зона и най-главното – градината със зеленчуци, билки и подправки. Всяка седмица нейните плодовити лехи пълнят кошниците на кли­ентите на Biotiful със свежи продукти, от­глеждани по правилата на пермакултурата, известна у нас и като „вечно земеделие“.

„Цялата концепция – и в организацията на градината, и в бизнес модела, и в начи­на ни на живот, се базира на пермакултура­та“, заявява Узунова. На първо четене това е форма за устойчиво и щадящо природата земеделие, което практикува едновременно­то отглеждане на много култури на едно и също място. Зад него обаче стои философия за качествените взаимовръзки между еле­ментите в една екосистема, популяризирана от австралиеца Бил Молисън през 70-те. Тя има свой етичен кодекс и 12 принципа, един от които ни учи, че всеки ресурс трябва да се използва икономично и максимално функ­ционално, за да се разгърне потенциалът му.

„Стъпвайки на него, съвсем естествено се оформи и бизнес моделът ни, чиято цел беше да използва ресурса земя във възмож­но най-много направления“, казва Узунова. Едното е производството на разнообразни продукти, а другото е извършването на ус­луги като обучителни програми за деца и възрастни, групови образователни посеще­ния за ученици и туристи и детски рожде­ни дни, посветени на идеята за по-семпъл и близък до природата начин на живот.

Всеки детайл в пермакултурната мозай­ка на Biotiful има своето място. Например културите се отглеждат на групи, разпреде­лени спрямо това колко благотворно или не взаимодействат помежду си. „Във фермата сме разгърнали голям процент от потенциа­ла на пермакултурата – езерото привлича земноводни, влечуги и т.н., цъфтящите рас­тения играят ролята на контрол върху вре­дителите и примамват пчелите, кокошки­те копаят, наторяват и обезпаразитяват почвата“, изброява Силвия Узунова.

За да функционира Biotiful с минимална чо­вешка намеса, ключов момент е проектира­нето.

ПЕРМАКУЛТУРНИЯТ ДИЗАЙН ТРЯБВА ДА Е СЪЗДАДЕН ТАКА В НАЧАЛОТО, ЧЕ ДА СЕ ДОВЕ­РИШ, ЧЕ СИСТЕМАТА ЩЕ ЗАРАБОТИ САМА

Дизайнът на фермата е направен от Димитър Узунов. Когато преди шест години със съпругата му се запалват по идеята, вече имат зад гърба си натрупан опит. И двамата са лесовъди, а Узунов се за­нимава професионално с озеленяване и под­дръжка на зелени площи от 15 години.

За да навлезе по-дълбоко в новото начина­ние, той минава през сертифициран курс при австралиеца Джеф Лоутън, един от най-го­лемите съвременни пермакултурни дизайне­ри. Междувременно семейството наема сре­щу символична сума двора на изоставена­та поликлиника в село Атия, за да разрабо­ти демоверсия на проекта си и да тест­ва дали хората в района се нуждаят от по­добно място и продукти. След като бързо се прочуват сред феновете на здравослов­ния живот в Бургас, Узунови започват да се оглеждат за по-голямо място и го откриват край с. Росен. За първоначалната инвес­тиция за покупката на имота и изграждане­то на Biotiful фермерите получават подкре­па от приятели и ползват ресурс от фир­мата на Узунов, под чиято шапка оперира стопанството до лятото на 2020 г.

Фермата не е стигналa до последното ниво, в което може да работи без човеш­кия фактор, но това не пречи на Узунови да се справят добре. Популярността на Biotiful се увеличава всяка година, а ръстът на при­ходите ѝ позволява да се финансира и да се развива. Фермерите биха могли да превър­нат Biotiful в машина за пари. Локацията привлича като магнит. Пандемията изостря интереса към природосъобразния начин на живот и вниманието към стпанството драстично се вдига след всеки локдаун.

„Ако целта ни беше увеличаващата се пе­чалба, това щеше да изисква непрекъснато да повишаваме количеството продукция, да достигаме до повече хора, да разширяваме дейностите си, да отговаряме на търсене­то на друг тип преживявания на хората“, казва Узунова. Вместо това със съпруга ѝ премахват доходоносните седмични дет­ски програми и ги свеждат до едно събитие на ден. „Дори не сме сложили табела, воде­ща към нас, също с цел да се намали чове­копотокът“, уточнява Силвия. Най-голямо­то предизвикателство е да обяснява какво представлява фермата им.

Голяма част от работата на Узунова е посветена точно на това. Тя създава обра­зователни материали, курсове и обучения. В перспективата, която фермерите черта­ят, просветната дейност ще остане воде­ща. Възможно е стопанството да се раз­шири и да се добавят животни. Но надеж­дата на Узунови е непроменена: „Мечтаем за времето, в което повечето посетители, вместо да питат за кафе, ще се интересу­ват от градината. Вместо да искат да нае­мат пространството за събиране с прияте­ли, ще ни търсят, за да им помогнем в съз­даването на собствено стопанство. Иска­ме да вдъхновим една друга култура на съз­даване, ценене, пазене, грижа и мисъл за бъ­дещето, а не на разхищение и забавление.“