По-ясни регулаторни режими
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes Bulgaria
Пречките пред българските бизнеси са основно в три направления: законодателство и липса на комуникация с регулаторите, недостатъчно финансиране, както и малки инвестиции в развойна дейност и слаба връзка наука – бизнес, казва Йонко Чуклев, съосновател и финансов директор на компанията за производство на протеинови бонбони „Кардинал Байтс“ и съосновател на Професионална асоциация по роботика и автоматизация. Според него компании в множество браншове често посочват законови разпоредби, които пречат на развитието им. „По мои наблюдения у нас не са ясни регулаторните режими за множество технологични бизнеси – от автономни роботи, криптоборси, P2P платформи до краудфънфинг кампании и други, което води до заобикаляне на България и базиране в държава с ясни правила и регулации“, е мнението на Чуклев.
Той допълва, че това, което може да насърчи български бизнеси в много сфери – от финтех до управление на големи масиви от данни, е създаване на регулаторен сандбокс. Такава инициатива предполага диалог и взаимодействие между компании и компетентните публични институции в съответната сфера, както и анализ на нормативната база и обмяна на идеи за подобрението. Според Йонко Чуклев България трябва да следва опита на Естония, Малта и Литва и да работи за модерно законодателство, създаващо ясна рамка и диалог, насърчаващ бизнес иновациите.
Той смята, че при неликвидна фондова борса и относително малки инвестиции от фондове за рисков капитал, за да се подобри достъпът на бизнеси до финансиране, са необходими данъчни стимули за насърчаване на ангелските инвестиции. Според него може да има облекчение до размера на обезценката на инвестицията в стартиращ бизнес, както и ясно рамкиране и насърчаване на доходите от краудфъндинг и сходен тип кампании за финансиране. Паралелно с данъчните стимули е необходимо да отпаднат административни изисквания за компаниите, да им се даде повече гъвкавост – например възможност за дигитално вписване на акции, както и повече електронни услуги от държавни и общински институции.
„България е на последните места в повечето класации за иновации и разходи за научно-развойна дейност“, допълва Чуклев. Ще има голяма полза, ако всеки български бизнес има достъп до карта с цялата инфраструктура от лаборатории у нас, профили на техните специалисти, резюме на разработките им, както и конкретни цени за лабораторни и развойни услуги. От друга страна, учените следва да имат финансови стимули за работа с бизнеса, които могат да се определят на база регистрирана интелектуална собственост, създадени нематериални активи, пуснати продукти на пазара или друг измерител.
