Свободният пазар на ток е опасна илюзия
Вече два месеца цените на тока на българската борса поддържат изключително високи нива. Някои силно енергоемки производства спряха, други отчитат огромни загуби. Всички работодателски организации се обединиха и поискаха от държавата да реши проблема. Тя реагира относително бързо, взе някои мерки, но резултатите не покриват очакванията – токът на борсата все още е по-скъп от този за домакинствата, което не е нормално и не може да продължи дълго.
От години се говори как търговията с ток трябва да се либерализира и да следва законите на свободния пазар, за да постигне оптимални за потребителите условия и цени. Аз съм отявлен привърженик на свободния пазар, но ясно осъзнавам, че това е илюзия. Ето защо.
Електричеството страда от един фундаментален недостатък, заради който няма как да работи без високо ниво на планиране и регулация – невъзможността за съхранение на големи количества. Независимо какво се говори и обещава, електроенергийната система практически изисква производството и потреблението да са абсолютно еднакви във всяка секунда. Преносът е обвързан с инфраструктура и практически невъзможен на дълги разстояния. Тези особености правят голямата разлика в сравнение с всичко друго.
Например пазарът на нефт и нефтопродукти в голяма страна като САЩ е свободен. Хиляди частни субекти (бензиностанции) могат да купуват от множество доставчици и да продават на милиони потребители. Тъй като нефтът се складира и пренася лесно, динамиката на предлагането следва динамиката на търсенето без никакви проблеми, а дори и да има разминавания, те не са фатални. Конкуренцията води до спад на цените.
С тока обаче не е така. Там предлагането трябва да може да отговори на всяко изменение на търсенето за секунди, при почти пълно отсъствие на складирани количества. Да не говорим, че качеството (напрежението, честотата и товарите в системата) също трябва да се поддържа идеално. Това значи, че някой трябва да управлява много прецизно всичко и да има неограничен достъп до предлагане, когато му потрябва, тоест да контролира производителите. Това е ролята на електроенергийния системен оператор.
Ако се получи така, че предлагането и търсенето на ток се разминат, последствията са фатални. Цялата мрежа се срива и възстановяването на работата ѝ може да отнеме от часове до седмици или даже месеци. Малко хора си дават сметка какво значи това. Ние сме толкова зависими от непрекъснатото електрозахранване, че светът ни се разпада за броени минути в отсъствието му. При голям студ в умерените ширини това значи смърт.
Точно това се случи през февруари в Тексас, вероятно най-либералния пазар на ток в света, който поддържа много ниски цени. Дойде студ, потреблението скочи рязко, цените стигнаха десетки долари за киловатчас, но никой не беше в състояние да доставя – просто нямаха достатъчно останали конвенционални мощности в запас. Неадекватното планиране и контрол на системата доведоха не просто до икономически проблеми, а до тотален срив – в някои градове ток нямаше с дни и десетки хора умряха от студ. Можело е да стане много по-зле – системата е била на минути от пълен разпад, който да изисква възстановяване с месеци. Броят на потенциалните жертви е невъобразим.
Колкото повече се увеличават нивото на електрификация на крайното потребление на енергия и политическият натиск в полза на определени технологии, толкова по-трудна за управление става системата и се увеличават разходите. Скъпият ток е кошмар за икономиката – от ВиК и жп операторите до леярите и хлебарите – всички страдат и накрая плаща крайният потребител. Липсата на ток обаче е въпрос на физическо оцеляване.
Харесва ни или не, държавата има определени роли в живота ни. Осигуряването на изобилни количества, надежден и евтин ток са сред тях. Това ще бъде така, докато нямаме комерсиални технологии за складиране на огромни количества ток, които да обезсмислят нуждата от поддържане на резервни мощности. Технологиите напредват – може и да го доживеем.
