Новото лице на България

Автори: Вероника Шербанова и Веселин Димитров

Ден преди вторите избори за годината Maрия Бакалова, първата българка, номинирана за „Оскар“, среща екипа на Forbes в хотелска стая, която гледа към парламента. Тя е в София само за няколко дни. После поема за Кан за премиерата на „Жените наистина плачат“, българският филм, който Бакалова снима, преди ролята в „Борат 2“ да преобърне живота ѝ.

Тя седи удобно в едно кресло, няма признак на умора от целия ден снимки за корицата ни, и бавно отпива от коктейл, който за час и половина така и не довършва. 25-годишната Бакалова изглежда уверена и емоционална, но същевременно много скромна и осъзната.

Питаме я дали сравненията с Пепеляшка, които направиха западни журналисти за нея, я обиждат. „Аз съм била онова момиче, което си е рисувало знака на Холивуд на чина, но в един момент си е казало: „Порасни, Мария, няма източноевропейска звезда.“  И когато това се случи… Да, чувствам се като Пепеляшка“, отговаря тя. От друга страна, тя подчертава, че откакто се помни, е работила много, защото това е „инстинктът ми за живеене“.

И наистина – приета в НАТФИЗ през 2015 г., тя още в първи курс започва да снима филми. Играе първата си главна роля, „Трансгресия“, едва 21-годишна. През лятото между втори и трети курс със съмишлениците си, както сама ги нарича, Мила Роберт, Константин Еленков, Кристиян Николов и Явор Карагеоргиев създават спектакъла „Опасни връзки“, който се играе два сезона в Пловдивския драматичен театър.

И така стигаме го съдбовната нощ след дипломирането ѝ в НАТФИЗ, когато тя на шега кандидатства за кастинг, за който разбира от Facebook статус. В него се казва, че високобюджетна холивудска продукция търси актриса за главна роля. След безкрайни кастинги тя взима ролята на Тутар, дъщерята на култовия образ Борат, в конкуренция с 500 кандидати.

В типичния за Борат стил двамата обикалят Америка, иронизират обществените нагласи там, провокират много размисли, включително и за изборите на една жена в днешния свят. Да, Бакалова признава, че изкуството, което Саша Барън Коен, който измисля и се превъплъщава в героя Борат, е „крайно“, а филмът „странен феномен“.

Но именно в тази крайност блясва талантът на българката да импровизира, да живее в образа на Тутар, да е емоционална и смешна, но и абсолютно безстрашна пред камера в невероятно трудни ситуации.

Останалото, казва клишето, е история. В свое интервю в шоуто на Стивън Колбер веднага след премиерата на филма Барън Коен лансира Бакалова като кандидат за „Оскар“. „Ако Мария не спечели „Оскар“, не знам защо съществува Академията“, казва той. Реакцията на Бакалова: „Koгато гледах интервюто на Саша се разревах и се разтреперих и ме хвана срам, и ми стана неудобно и в същото време изключително екзалтирано, защото беше отвъд всякакви очаквания.“

Бакалова не взе „Оскар“ и остана с номинация и за наградите на Британска академия за филмово и телевизионно изкуство (BAFTA), и за „Златния глобус“, но спечели за ролята си над 20 други награди, включително на нюйоркските и лондонските кинокритици.

За нейния успех и пробив може би най-подходящата дума е невероятно. Но има и друга дума, която е също толкова важна – и тя е възможно.

Пробивът на 25-годишната Мария Бакалова изпраща ясно послание към всеки, че с талант, работа и малко късмет мечтите могат да се сбъднат. Тя осъзнава това, а в интервюто ни казва, че се радва да покаже на света, че „българите са толкова талантливи и ако им се даде повече шанс, могат да постигнат огромни неща“. Сякаш точно това е най-големият извод от нейната история – едно най-обикновено момиче, което израства в Бургас в едно най-обикновено семейство и се радва на филийката със сирене и лютеница и баничката при прибирането си в България, може да бъде на едно ниво с най-добрите актриси в Холивуд.  

Това прозрение отваря очи. Гледайки към парламента в компанията на Бакалова, лесно изплува и идеята, че България има нужда от промени и много нови личности. И трябва да сме безкрайно щастливи, че в нейно лице имаме международен посланик, който е и талантлив, и успял, и изключително автентичен. В следващите редове ще ви разкажем историята на нейния успех в детайли.

ЛЮБОВТА НА МАРИЯ БАКАЛОВА към актьорската професия се заражда още в родния ѝ Бургас „от някакъв инстинкт за недостатъчност“. „Като малка бях много срамежлива, не можех да си кажа името на глас. Не знам откъде, много ми се прииска да бъда актриса, казва тя. Много актьори казват: станах актьор, за да открия повече неща за себе си. Аз не исках да знам коя съм, аз исках да избягам. Не исках да задълбавам в моя живот, исках да бъда друга – да бъда Александра, да бъда Петя, да бъда Тутар, да бъда различни хора на различни места с различни проблеми. Мислех си, че трябва да избягам, да отида някъде – на Луната или на Марс, или на някое тотално различно място, което само във въображението ти може да съществува.“

Именно тази страст я води в Националното училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“ в Бургас, където записва специалност „Актьорско майсторство“. Още тогава си мечтае за Холивуд и палмите и се пита „как е възможно на Коледа тези хора да нямат сняг, а да имат слънце“. Желанието да я приемат в НАТФИЗ се превръща в мания и започва да се подготвя за изпитите две години преди да кандидатства. И въпреки че ѝ повтарят, че няма да влезе, тя е убедена, че ще успее, макар че за всеки случай кандидатства и Журналистика в Софийския университет. „От време на време съжалявам, защото много ми се занимава с това“, признава тя, докато екипът на Forbes се чуди какъв талант сме изгубили за медиите…

Приемат я в НАТФИЗ от първия опит през 2015 г. в класа на проф. Иван Добчев. Първата ѝ любов е театърът, но още в първи курс започва да се снима в български филми и копродукции. Играе в „XII a“, получава главна роля в „Трансгресия“, участва още в „Бащата“ и „Като за последно“.

Първоначално живее със съквартиранти, после се премества сама в таванско апартаментче близо до НАТФИЗ, за да може лесно да се прибира след репетициите късно вечер. Именно в там, под скосения таван, в който първата година постоянно си удря главата, записва видеото, с което се явява на кастинг за филма, променил живота ѝ – „Борат 2“.

Разбира за кастинга случайно през май 2019 г. от пост във Facebook на Юлиан Костов – актьор и собственик на продуцентската компания Jupiter Lights, който от години живее в Лондон. Оттам той помага на кастинг режисьори да намират актьори от България. В поста се казва само, че се търси актриса за главна женска роля във високобюджетен холивудски филм. Проектът е толкова потаен, че няма почти никаква информация – не е ясно как се казва филмът, кой го продуцира и какво ще представлява. От съобщението става ясно само, че героинята е 15-16-годишно момиче, което отива за първи път в Америка с баща си, като идва от място, много по-различно от САЩ. Желаещите да се включат трябва да запишат видео, в което да импровизират на тази тема.

Загърбила мечтите за Холивуд от детството и убедена, че „тия неща са само по филмите“, Бакалова дълго време мисли дали да се включи в кастинга, но след еуфорията на абсолвентския си бал си казва: „Нямам какво да губя, в най-лошия случай ще се запозная с още един български творец, с който евентуално можем да направим някаква колаборация“ и в 5:30 сутринта записва на шега видеото за кастинга.

Следват разговор с кастинг режисьора и няколко кръга кастинги, за които лети за по ден-два до Лондон. Дори и на този етап всичко се пази в пълна тайна, като в началото Бакалова се притеснява, че може би става дума за схема за трафик на хора.

Важна част от кастинга е да се провери дали Бакалова може да импровизира, което е от ключово значение за филма. За целта младата актриса е поставена пред предизвикателството да импровизира заедно със Саша Барън Коен при среща с обикновени хора, които трябва да се опитат да убедят, че са истинско семейство, макар и много необичайно.

Поглеждайки назад към целия процес, днес Бакалова оценява подхода, избран от създателите на филма. „Мисля си, че точно това са искали да постигнат – да видят кой може да се напасне на тази роля. Наистина бих адмирирала този процес като кастинг, защото ти се доверяваш на инстинкта на актьора“, казва тя.

ПРЕЗ АВГУСТ 2019 Г. БАКАЛОВА заминава за снимки в САЩ, без да знае дали кастингът продължава, или е официално наета за ролята. „Така и не получих това прословуто обаждане, в което ти казват „You got the job!“, за което всички говорят. Просто летях и аз си мислех „Боже, още един кастинг“, казва тя.

Разбира със сигурност, че е наета – избрана измежду над 500 кандидати за ролята на Тутар Сагдиев, едва в самото начало на 2020 г., когато за втори път пътува за Америка. „Имах договор, но какво разбирам аз от тези неща, това ми беше първият чуждестранен договор.“

Тръгвайки, не планира да остане след заснемането на филма, като преди заминаването си получава предложение за щатна позиция от театър в България. Дори съжалява, че трябва да го отклони. „Тръгнах за Щатите, без да осъзнавам, че може би това е пътят, в който животът ми ще тръгне. И после нещата се случиха.“

Снимките на филма започват през януари и продължават до началото на октомври, като целият процес отново е забулен в тайна, защото, ако се разчуе, че се снима втора част на „Борат“, това би провалило цялата продукция.

Екипът започва със сценарий от едва около 90 страници и завършва с 400 заснети часа материал, което показва, че импровизацията е в основата на цялата идея на Барън Коен. Следват пътувания из почти всички щати в САЩ, до Румъния и обратно. Филм и живот се преплитат до такава степен, че Бакалова казва, че в един момент започва да се чувства „все едно ние наистина сме семейство, това наистина е баща ми там“.

Дни преди премиерата на филма на 23 октомври 2020 г. Саша Барън Коен и Мария Бакалова го промотират с появата си в популярното вечерно шоу на Джими Кимъл. В ролите на Борат и Тутар Сагдиев те разиграват скеч, в който Бакалова на чист български кара водещия да си свали панталона. Това е моментът, в който и в България стана ясно, че нещата за Бакалова са сериозни.

След премиерата си филмът бързо стана известен по цял свят, особено заради сцената с бившия кмет на Ню Йорк и адвокат на президента Доналд Тръмп Руди Джулиани, която го показва в компрометираща ситуация в хотелска стая с Бакалова, която се представя за журналистка (Джулиани спечели „Златна малинка“ за най-лош актьор в поддържаща роля за сцената, а заедно с ципа на панталона му спечелиха статуетка и за „Най-лоша екранна двойка“).

„Още в първите снимачни дни разбрах, че „Борат 2“ е странен феномен. Изкуството, което Саша прави, е доста крайно, казва Бакалова днес. Защото голяма част от хората просто се смеят, което е необходимо, защото животът е кратък. Ти ако не му се смееш, какво да правиш?“

„Борат 2“ бързо се превърна в един от най-известните филми на 2020 г., като веднага се заговори, че може да получи номинации за най-големите награда в индустрията, в това число и за „Оскар“, особено след като самият Барън Коен лобира за такава за Мария Бакалова.

„Целият екип от създатели ми говореха, че ще бъда номинирана за „Оскар“ още от първите снимачни дни и това наистина помага. На изток методът за мотивация е да ти кажат, че нещо не е добро или да ти се скарат. Мен това не ме мотивира. Ако ми кажат, че това беше добро, аз ще се постарая да стане три пъти по-добро“, обяснява Мария Бакалова.

В средата на декември действително започват да валят номинации за Бакалова за различни награди. Първата идва от New York Film Critics Circle – едни от най-старите награди. Бакалова получава общо около 50 номинации, включително за „Оскар“, „Златен глобус“, BAFTA, като печели над 20 награди.

Не печели „Оскар“, както се надява Барън Коен, а и цяла България, но въпреки това тя е категорична, че не е разочарована. „Не можех да повярвам, че това нещо реално е факт. Да бъдеш номиниран до имена като Глен Клоуз и Оливия Колман – това са живи икони на киното. Това са жени, които слагаш на пиедестал, защото са богове. Да бъдеш номиниран заедно с тези доказани имена е огромен комплимент”, казва тя. 

“Даже не исках да си представям, че мога да стигна до номинация. Звучеше ми нахално.”

Номинациите водят след себе си церемонии по награждаване, червени килими и интервюта за големи издания, както и покана да се присъедини към Американската академия за филмово изкуство, която ежегодно присъжда наградите „Оскар“. И въпреки че все още не може да осмисли напълно това, което ѝ се е случило, Бакалова казва, че е успяла да се наслади на светлините на прожекторите. „Аз харесвам червените килими. Този шум и блясък ми харесват. Това е друга индустрия и е като тези балове, приказни моменти, които съществуват само в приказките.“

КОГАТО ЗАМИНАВА ЗА САЩ в първите дни на 2020 г., планира след края на снимките на „Борат“ да се върне в България. След успеха на филма обаче плановете се променят и първото ѝ прибиране на родна земя наистина съвпада с интервюто ни. Сега живее в Лос Анджелис или поне там плаща наем, но работата я отвежда в Лондон, където се снима в новата комедия на Джъд Апатоу The Bubble, и в Ню Йорк за снимките на Bodies, bodies, bodies – трилър на Халина Рейн. Предстоят ѝ и няколко проекта, в които ще влезе в ролята и на продуцент, но за които все още не може да говори публично.

На следващия ден след срещата си с Forbes заминава за Кан за представянето на филма „Жените наистина плачат“ на Мина Милева и Весела Казакова. Едва след това се връща за малко и в Бургас, за да види „люлките пред блока“ и морето.

След като „Борат 2“ се превърна в един от най-известните филми на 2020 г., от Forbes питаме дали не е било предвидено да спечели процент от печалбите на филма. Бакалова обяснява, че не е предвидена такава клауза, „но всеки следващ договор трябва да става по-добър“, защото „всеки човек трябва да изкачи някакви стъпки и да се докаже“. Ще има и кой да се погрижи това да е така. Бакалова подписа с една от най-големите мениджърски агенции в света – Creative Artists Agency (CAA), която представлява звезди като Дженифър Анистън, Сандра Бълок, Никол Кидман, Том Круз, Робърт де Ниро, Том Ханкс, Мерил Стрийп, Брад Пит, Бионсе и много други.

Все още е клиент и на компанията на Юлиан Костов – Jupiter lights, откъдето получава мениджърски услуги, но двамата планират да станат продуцентски партньори. „Искаме заедно да отворим вратите към различни продуцентски къщи, да направим копродукции с различни компании, да имаме сценарии, които да продадем на други компании. Искаме да разкажем истории и легенди и митове, балкански, които не са чути, не са видени. Искаме много повече източноевропейци да имат възможността да снимат в западно кино. Искаме да наложим тези източноевропейски акценти, за които темата е табу все още“, обяснява Бакалова. Сред плановете им е да снимат и минисериал за Баташкото клане, но предстои в следващите месеци да обсъдят по-подробно как ще осъществят бъдещото си партньорство.

Бакалова наистина има много планове за себе си, но в тяхната основа стоят работата и реализмът. Тя казва, че вече е видяла, че „нещата са по-възможни, отколкото съм допускала“. Иска да работи още повече – не само като актриса, но и като продуцент и режисьор.

Така младата българка създава високи очаквания и сама към себе си. Тя знае, че пред нея тепърва ще има нови предизвикателства. Като за начало с новите си роли Мария Бакалова трябва да докаже, че успехът ѝ в „Борат 2“ не е дошъл само защото тя е била най-подходящата актриса за Тутар. Тя тепърва трябва отговорно да избере и каузите, за които се бори – включително и в България – със силата на огромната си популярност и положителен имидж.

Самата Мария Бакалова мисли, че за да се случат очакванията, трябва да са реалистични, но и да са високи, защото така човек се старае по-силно да ги постигне. „Когато си поставиш високи цели, ще скочиш много по-високо“, казва тя.

Всичко това звучи като солидна основа за бъдещата траектория на един млад човек, който има цялото време на света да достига нови върхове. И да продължава с тях да допринася за една малко по-добра България – и за новия имидж на страната ни по света.