Смяна на курса
Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Остров Кинтана е 11-километрово парче земя край Фрийпорт, щата Тексас, сгушено там, където река Бразос се влива в Мексиканския залив. През последните 200 години островът е приютявал първоначално мексикански форт, а след това натоварено пристанище на първите фермери в Тексас, които изнасяли оттам памук. По-късно на същото място кораби на Съюза бомбардирали войски на Конфедерацията. През 1900 г. оттам преминал един от най-смъртоносните урагани в американската история – „Галвестън“, който отнел живота на 11 хил. души в района и прочистил Кинтана. Когато Майкъл С. Смит стъпва на острова през 2002 г., на него има няколко десетки порутени къщи, убежище на мигриращи птици, плаж и гробище за изоставени танкери, които са изтеглени от плавателните канали. „Газехме в кал“, спомня си Смит.
Той също оставя свой почерк на острова. След като харчи 14 млрд. долара, сега той притежава контролен дял в компанията Freeport LNG, която товари и изнася по 2 млрд. куб. фута (над 56 хил. куб. м) природен газ дневно. По-голяма част от количеството е т.нар. шистов газ, добит чрез хоризонтално сондиране и хидравличен фракинг. По днешни цени дневният добив струва 14 млн. долара, а Freeport LNG получава около 5 млн. долара тол такси за неговия превоз. „Ние добиваме чист американски природен газ, добавяме огромна стойност и го изнасяме на страни, които не разполагат с достатъчно енергия и в противен случай биха изгаряли замърсяващи природата въглища“, казва Смит.
Откакто влиза в експлоатация през септември 2019 г., Freeport LNG е натоварила 200 доставки за Япония, Южна Корея и Хърватия. Една доставка е в състояние да задоволи годишните енергийни потребности на десетки хиляди жители. През настоящата година Freeport ще изнесе около 15 млн. тона втечнен природен газ (ВПГ) – еквивалент на 130 млн. барела петрол – от които очаква почти 2.5 млрд. долара приходи. Делът на Смит от 63% в предприятието се оценява на над 1 млрд. долара.
Втечненият природен газ представлява охладен метан. При минус 162 градуса по Целзий той се превръща в течност и се съхранява в танкери, които задържат температурата ниска и позволяват горивото да се превозва навсякъде по света. За да го постигне Freeport, LNG е изградила едни от най-големите машини за ВПГ в света, наречени влакове. За целта компанията е забила 36 хил. колони на 30 метра дълбочина в меката земя на Кинтана. Върху тези колони има стомана, достатъчна, за да се построят шест Айфелови кули, и преминават 315 км лъскави тръби, които са положени в 496 хил. тона бетон. Удивителното в случая е, че всичко това не е изградено от някоя гигантска мултинационална енергийна компания, а е дело на един човек – упорития Майкъл С. Смит, роден в Бронкс.
Той признава, че първоначалният му план се е оказал грешен. През 2002 г., когато започва бизнеса си на остров Кинтата, стратегията на Смит не е да изнася ВПГ, а да внася такъв. Той вярвал, че скоро достъпните запаси от газ в САЩ ще се изчерпят. Затова изградил терминал за внос на ВПГ на стойност 800 млн. долара, който през 2008 г. се оказал ненужен, още преди да е завършен.
Фактът, че е от първите, осъзнали провала на тази стратегия, поставя Смит в изгодно положение – бързо да смени курса и да започне да изнася, вместо да внася ВПГ. Остава му да се справи с няколко риска – да събере 14 млрд. долара, да премине през регулаторните подводни камъни и да завърши един от най-големите строителните проекти в света. „Капиталовите ни разходи бяха над два пъти по-малки, но ние просто не го знаехме“, казва той. Десетина година по-късно благодарение на революцията на фракинга САЩ вече изнасят рекордните 10 млрд. куб. фута (около 280 хил. куб. м) газ дневно, или една десета от вътрешното си потребление.
Смит е едър мъж, който на 66 години продължава да кара ски и да практикува водолазно гмуркане, въпреки че няколко от ставите му са сменени. Той има несъразмерен нос и силен бронкски акцент. Баща му е управлявал компания, която е произвеждала гориво от боклука. Смит започва да учи медицина в Colorado State University, но осъзнава, че не е за него. „Не знаех какво точно исках да правя“, признава той. Отказва се от следването и се отдава на безгрижно каране на ски.
За да си осигури прехрана, Смит получава разрешително да работи като брокер на имоти в Колорадо през 1978 г. Започва да продава търговски площи във Форт Колинс. Решаваща роля за по-нататъшния му успех играе готовността му да научи всичко, свързано с документацията – сделки, договори, планове, разрешения. Недвижимите имоти по естествен начин го отвеждат към сектора на петрол и газ. В края на 70-те години, когато петролът поскъпва, той наема земя, за да търси петрол в близост до богатите кладенци, открити от опитните оператори на находища. „Когато започнах да правя сондажи на кладенци, стоях през цялото време на мястото. Така открих, че имам основни познания за техническата страна на бизнеса“, разказва Смит. Вместо да плаща на инженери, той прави изчисленията сам. „Използвах собствения си калкулатор HP 12c.“
„Бях безграничен оптимист – продължава той, – но винаги се притеснявах, че има още много неща, които не познавам.“ Като например непостоянството в цените на петрола. Когато цените се сриват в средата на 80-те години, той изкупува дела на партньора си. За да спести пари в брой, Смит плаща на доставчиците на услуги Halliburton и Maverick Tube с дялове в нови находища. През 1992 г. Смит прави публична своята компания Basin Exploration. Очакванията за големи находища обаче не се реализират и през 1995 г. той трансформира компанията, продава части от нея, съкращава персонал и премества операциите ѝ в Хюстън, за да извършва сондажи в Мексиканския залив. Смит продължава да вярва, че запасите от природен газ на САЩ са на изчерпване. През 2000 г. бизнесменът продава компанията си Basin на Stone Energy за 410 млн. долара и прибира от сделката близо 60 млн. долара.
Четиридесет и пет годишният Смит вече е натрупал богатство, но не е готов да прекарва цялото си време на ски пистите. През 2001 г. той се запознава в хотел Brown Palace в Денвър с ливанския бизнесмен Шариф Суки – бивш инвестиционен банкер и ресторантьор, който притежава малка газова компания, наречена Cheniere Energy. И двамата споделят убеждението, че скоро САЩ ще трябва да внасят газ. Суки е претърсил крайбрежието на Мексиканския залив за първокласни газови находища и има опциони за три по-малки находища, включително едно във Фрийпорт. Смит би могъл да се включи в партньорство със Суки, но предпочита да играе самостоятелно и влага 14 млн. долара в 60% от находището във Фрийпорт.
Проектът обединява уменията му в недвижимите имоти и енергийния сектор. Смит възстановява първоначалното си вложение, като си осигурява депозити от големи потенциални клиенти като Dow Chemical и ConocoPhillips и в крайна сметка сключва 20-годишни споразумения, гарантиращи правото (но не и задължението) да превърне втечнения природен газ отново в годен за употреба газ във Фрийпорт. ConocoPhillips влага над 500 млн. долара в изграждането на терминал за внос на ВПГ и на достатъчно големи резервоари, където би могъл да се побере цял един Boeing 747. „Ако знаех, че разходите ще станат толкова високи, щях да обмисля по-внимателно предложението на Шариф, да затворя съоръженията тук и да си тръгна“, признава Смит.
През 2008 г. вече става ясно, че техният проект за внос на ВПГ е мъртвороден заради бума в добива на шистов газ. Благодарение на 20-годишните договори обаче Freeport LNG продължава да печели по 25 млн. долара на година… без да прави нищо. „Бяхме изградили съоръжение, което никога нямаше да се използва“, разказва Смит.
Тогава той залага на това, че е по-рентабилно да се обърне посоката на потока и да се изнася американски газ (благодарение на хидравличния фракинг за две десетилетия добивът в страната нараства със 74% до близо 33 трлн. куб. фута годишно, или близо 1 млрд. куб. м). „Момчетата бързо се преориентираха, за да намерят ново приложение на активите“, отбелязва Джейсън Фиър от консултантската компания Poten & Partners. Смит пак успява да намери пари, като продава 20-годишните договори за втечняване на природен газ на BP и няколко японски гиганта като Osaka Gas и Jera. Освен това продава дялове от обособени части на проекта – двете японски компании влагат 1.25 млрд. долара, за да притежават 50% от единия влак. Австралийският частен фонд за дялови инвестиции IFM Investors инвестира 1.3 млрд. долара за 56% от втория влак. През 2014 г. друга компания за дялови инвестиции – GIP, купува 25% от Freeport LPG за 850 млн. долара. Благодарение на солидната подкрепа екипът на Смит заема голяма сума пари.
За да избегне конфликти с местното население, Freeport LNG купува и събаря близо 60 къщи на острова. Най-голямото препятствие се оказва ураганът „Харви“, който през 2017 г. изсипва 60 см дъжд и унищожава оборудването. В края на 2019 г. Freeport LNG най-после започва да работи. „Той го построи. Завърши го. Направи нещо забележително и свърши феноменална работа – казва Суки, който през 2015 г. напуска Cheniere и създава конкурентната компания за добив на ВПГ – Tellurian Energy. – Строителният риск е елиминиран. Това е най-безопасният възможен бизнес модел – само събиране на тол такси.“
Днес Freeport LNG има дълг в размер на 13 млрд. долара. Но той е лесно управляем. Чрез обвързването на потребителите да плащат по 2.5 млрд. долара на година през следващите две десетилетия компанията ще разполага с достатъчно средства да изплати дълга си, да поддържа производството и да раздава дивиденти на Смит и неговите партньори.
Не липсват обаче и проблеми. Веднага след като Freeport LNG пуска в експлоатация трите влака в началото на 2020 г., наложената заради COVID-19 карантина предизвиква спад в търсенето на природен газ. Заради отказани доставки през лятото цените на ВПГ се понижават до 3.40 долара за британска термална единица. През януари тази година обаче те възстановяват нивата си и дори достигат рекордните 18.50 долара в Азия, преди отново да се понижат до 7 долара. Подобна нестабилност може да предизвика вълна от корпоративни сделки. „Това е стимул за сключване на 20-годишни договори, защото японските комунални фирми искат да бъдат сигурни, че ще разполагат с необходимите количества газ“, казва анализаторът Алекс Мънтън от консултантската компания Wood Mackenzie. А по отношение на Freeport – „за тях е важно да знаят, че за техния газ има купувач“.
Смит вече е получил разрешения за изграждане на четвърти влак. Той ще превозва по-екологичен ВПГ. Звучи откачено, но потребителите държат на това. И понеже Freeport LNG ползва електроенергия, изцяло от електроенергийната мрежа на Тексас, която се възползва от десетилетния възход в производството на вятърна енергия, това ѝ позволява да продава своя продукт като един по-екологично чист, защото е произведен със захранвани от вятърна енергия турбини.
Природният газ също е екологично гориво. Според Lawrence Berkeley National Lab ръстът в добива на шистов газ има принос за почти половината от отчетеното понижение на емисиите парникови газове в САЩ от 2005 г., тъй като компаниите за комунални услуги все повече използват газ вместо въглища. Понеже в страната все още има изобилие от въглища, „преходът ни към възобновяеми енергоизточници ще продължи още доста време, независимо колко бързо го осъществяваме“, прогнозира Смит. „Природният газ обаче ще играе важна роля.“ Бизнесменът е убеден, че пазарът на ВПГ може да отчете ръст с 50% до 2030 г. и да осигури заетост на корабите на остров Кинтана през следващите десетилетия.
