На кого са му притрябвали шефове
Следя информационните технологии, телекомуникациите и стартиращите компании.
Ивайло Братоев е свикнал с невярващите погледи на хората, на които разказва как служителите в софтуерната компания ST6 сами си определят какви да са им заплатите. Първоначално идеята наистина звучи невероятно: служителите не само могат да посочват желаните суми, но и знаят заплатите на всички други в екипа.
Снимка: Елена Ненкова
„Като го чуят за пръв път, повечето хора си мислят, че тук цари хаос – смее се 37-годишният Ивайло Братоев, съосновател на ST6. – Всеки си слага каквато си иска заплата от 50 или 100 хил. лв., прави каквото си иска и т.н.“
Всъщност безконтролното увеличаване на заплата трудно може да се случи, защото трябва да бъде одобрено от останалите членове на екипа, включително и мениджмънта. „Всеки има свободата да прави тези неща, но получава обратна връзка – казва Братоев. – Контролирането не е централизирано. Разчитаме хората да го правят сами.“
Братоев и съоснователите на ST6 Христо Нейчев, Стефан Добрев и Кирил Ганчев го наричат социокрация: модел на организационна структура, който разчита на самоуправлението. Те твърдят, че в компанията им няма ясно изразена йерархия; вместо това служителите се обединяват в кръгове съобразно интересите и компетенциите им, които вземат решенията.
„Много важна е прозрачността – казва Стефан Добрев (35). – Какви са финансите на организацията, всеки човек колко допринася финансово за организацията, заплатите са прозрачни, приходите и разходите са прозрачни, колко пари имаме в банката. Всички решения, които се вземат в организацията, са прозрачни.“
Звучи ви твърде авангардно и неприложимо? Не сте единствени. Много мениджъри ще отхвърлят подход, който разчита на служителите да се саморегулират и да участват във вземането на критично важни решения. Но според почитателите на социокрацията този модел работи и кара служителите да се чувстват много удовлетворени от работата си. „Забелязахме, че една компания изгражда продукти, но не гледа на себе си като на продукт, който се консумира от хората – казва Кирил Ганчев. – Ние гледаме на нея така. Нямаме фиксирана пирамидална структура. Нашата структура се променя с всеки човек, който дойде. Продуктът – нашата организация, винаги е насочен към хората, които работят в нея.“
Ползите, твърдят основателите на ST6, са, че това им позволява да привличат най-добрите ИТ таланти в България. Което пък им позволява да създават софтуер и да го продават на цени в пъти над традиционните. „Предлагаме една от най-добрите софтуерни услуги в света – казва Христо Нейчев, на 41. – Можем да си позволим цените ни да са 5 – 10 пъти по-високи от тези на други играчи.“
Според него това е една от причините, поради които в условията на пандемия ST6 успя да увеличи приходите си от продажби със 115% до 3.1 млн. лв. Чистата печалба за компанията през 2020 г. е скочила повече от осем пъти до 1 млн. лв.
В световен мащаб няма много примери на големи компании, които да използват социокрацията като модел на организация. Една от тях е финландската Vincit, която разполага с около 500 служители и също се занимава с разработка на софтуер.
В момента в ST6 работят 25 души, които се помещават в обширен офис на Симеоновско шосе в София. Съоснователите твърдят, че за 4-те години, през които ST6 съществува, няма нито един случай на напуснал или уволнен служител.
Изглежда, че засега избраният организационен модел работи, но може ли той да е устойчив на неизбежния растеж, който очаква ST6?
„Най-често ни питат: Tова явно работи за пет души, ще работи ли като сте по-големи? – казва Христо Нейчев. – Станахме по-големи и ни питат: Това работи за 25 души, но ще работи ли и за 40? Най-вероятно, като станем 40 души, пак ще работи. Този модел не концентрира някаква власт на едно място. Дори нас да ни няма, той ще е функционален.“
Пресечната точка на съоснователите на ST6 е Ивайло Братоев. Той пази старо приятелство с Кирил Ганчев, с когото се запознават като деца в автобуса на път за училище в Стара Загора. Години по-късно Братоев се среща със Стефан и Христо Нейчев, като тримата работят за известен период в софтуерната компания Telerik. Развиват и собствени компании, но накрая се събират и създават ST6.
Засега основният бизнес на компанията е да прави софтуер по поръчка. В зародиш е идеята ST6 да разработва и собствени продукти, но това не е обвързано с конкретна времева рамка. Основният продукт, твърдят съоснователите, е самата компания. Те вярват, че моделът на социокрацията (или поне отделни процеси от него) бавно се възприемат от големите фирми с хиляди служители.
Но съоснователите на ST6 не искат да са голяма организация. Те предпочитат да останат малки и да се съсредоточат върху изграждането на фирмата като култура и начин на работа. „Това е нещо много иновативно – казва Христо Нейчев. – Ние ги наричаме организации на бъдещето.“
