Полезни ходове за бизнеса при нова пандемична вълна
Четвърта или пета вълна – подобни опасности вече трудно могат да хванат неподготвен бизнеса в България, а и по света. Шлифоването на крайните и бурни реакции на свиване на бюджети и ограничаване на дейността, като че ли останаха в пролетта на миналата година. Заедно с това дойде и по-трезвото управление на рисковете и ясното осъзнаване, че не можеш да ги предвидиш, но поне можеш да се опиташ да се подготвиш за тях.
Така се и случи – поне в по-голямата си част. Накратко, има две големи области, в които бизнесът е готов за следващите пандемични вълни и една, в която не е.
Готов е по отношение на организацията на работа и при управлението на екипите. В повечето браншове компаниите успяха бързо да се адаптират и достатъчно добре да пренастроят процесите си така, че прекъсванията да са минимални. До голяма степен успяха и да се погрижат за хората си – къде с помощта на държавата, къде сами – така че да инвестират максимално в следкризисното възстановяване. Има основания да се твърди, че в момента много бързо може да се организира работата от дистанция.
Не е готов по отношение доставките за производство. При това проблемите не са свързани със самите компании, а с техните доставчици. Продължителни срокове, високи цени на суровините и недостиг при някои от тях. Именно резкият ръст в цените на много изходни продукти се отрази директно на ликвидността на компаниите. Всичко това води до сериозна непредвидимост и поставя бариери пред по-дългосрочното планиране. И някак си парадоксално ако при първата вълна основните трудности бяха свързани с търсенето, сега препятствията са пред предлагането.
При това положение бизнесът има няколко основни полезни хода за едно по-добро краткосрочно планиране – доколкото е възможно да се говори на едро и като обобщение за всички браншове.
Първо, обширен поглед и ясна преценка за рисковете в световен мащаб. Афганистан е далеч от нас в географски и икономически смисъл, но не знаем как политическите рискове там могат да предизвикат процеси, които в крайна сметка да рефлектират върху бизнеса. А и точно пандемията показа, че едно нещо може да засегне едновременно и безпощадно едва ли не всички бизнеси по света.
Второ, повишено внимание към развитието на технологиите. Дигитализацията на процесите вече не е конкурентно предимство, а необходимост. И, както се казва, тук трябва да тичаш все по-бързо, за да останеш на едно място. Разбира се е необходимо бизнесът да има ясна визия за развитието си и да идентифицира основните рискове преди да подкрепи целта си или да минимизира рисковите инвестиции в нови дигитални решения. А те могат да бъдат много – както с фокус върху онлайн присъствието на компанията, така и върху оптимизиране на бизнес процесите и автоматизация на производствата.
И трето, промени във веригите на доставка. Всъщност, това е шанс за установяване на взаимоотношения с производители и доставчици от региона, вместо от по-отдалечени (и по-евтини откъм работна ръка) страни. Бързо развиващият се производствен сектор в страните от ЦИЕ направи региона привлекателен за компании, които преди пандемията разчитаха на доставки от Азия.
И така, с готовност, че и при тази криза повечето неща ще зависят от самите компании и добрия им мениджмънт, все пак бизнесът се надява на по-добро управление на ситуацията от регулаторна и медицинска гледна точка. Това е уникална, по своя род, криза, при която икономиката зависи от медицината и със сигурност имаме да научим много от това. Иначе за България хоризонтът е сравнително светъл – въпреки намалението на БВП с 1.8% през първото тримесечие на 2021 г., производството и износът бележат стабилен ръст от април насам, а наблюденията показват подобрение в средата като цяло.