Непознатата инвестиционна алтернатива
От детска възраст много хора започват с колекционирането, като с годините за някои от тях това се превръща в професия (стават търговци, оценители, вещи лица и т.н.), за други остава вълнуващо хоби, а за трети се превръща в алтернатива за инвестиране на парите им.
През последните една-две години, най-вече поради пандемията от COVID-19, се наблюдава устойчиво увеличаване на цените както на потребителските, така и на индустриалните стоки. Лихвените равнища в банките остават на нулеви или дори отиват на отрицателни нива. Това кара потребителите да търсят алтернативи за запазване и увеличаване на спестяванията си. Една много интересна и все още сравнително малко популярна сфера за инвестиции в България са колекционерските предмети. Тук влизат например обекти на филателията (пощенски марки и пликове), фалеристиката (ордени, медали, плакети и т.н.), нумизматиката (монети, пендари и жетони), бонистиката (банкноти и хартиени парични еквиваленти – бонове, чекове, талони и др.) и т.н.
От историческа гледна точка най-голям интерес в световен мащаб има към обекти на филателията. За съжаление, през последните двадесетина години интересът към това хоби в България значително намаля, повлияно и от електронната комуникация. Въпреки че всяка година се издават множество блокове и марки, те почти не се поставят на пощенските пликове и не се използват за реалното им предназначение – за предварително заплащане на цената на пощенската услуга. Това доведе до сериозен отлив на интереса на колекционерите към пощенско-филателните материали и съответно до замразяване на техните цени и липсата на интерес към инвестиране в тях – поне в момента, като може в бъдеще нещата да се променят.
Събирането на ордени, медали и други наградни знаци търпи умерено развитие през последните години в България, като на пазара започнаха да се предлагат редица редки екземпляри, които предизвикаха голям интерес сред колекционерската общност. Това е сфера на инвестиции с все още недостигнал пика си потенциал. Сред наградните знаци има немалко такива, които са изработени от злато и сребро, което също повишава цената си във времето. Например първата емисия на орден „Георги Димитров“, от която са връчени около 300 екземпляра, е изработена от 23-каратово злато и има тегло от около 60 грама. Сред някои от най-висшите степени на княжеските и царските ордени има инкрустирани с брилянти и с други скъпоценни камъни, които достигат космически цени на международните търгове. Приблизителна оценка на стойността на пълна колекция от български ордени и медали (всички емисии от 1880 г. до момента) варира между 800 хил. и 1 млн. лв.
Най-преспективната сфера на инвестиции сега са българските монети, като се имат предвид само емисиите след 1881 г., тъй като средновековните български образци попадат под ударите на Закона за културното наследство и са предмет на специален надзор. В момента има бум на интереса към княжеските (емисии от 1881 до 1906 г.) и царските монети (емисии от 1910 до 1943 г.). Сред тях попадат и трите сребърни номинала от 1916 г. (50 ст., 1 лв. и 2 лв.), които са гордост за всеки сериозен колекционер. Роля за повишаването на инвестиционния интерес към нумизматиката има и увеличаването на броя на сертифицираните български монети от двете водещи американски грейдинг компании (NGC и PCGS), които дават независима оценка за тяхното качество и автентичност. Грейдването отнема два-три месеца и струва между 70 и 120 лв. в зависимост от вида на услугата, но дава сигурност на колекционерите, че разполагат с монети с доказани характеристики.
Грейдовете от MS (mint state) 60 до MS 70 (идеален екземпляр, без драскотини или други дребни наранявания, видими под лупа при 5 пъти увеличение) се дават на монети, които не са били в обращение. Колкото по-висока е цифровата оценка, толкова по-висока е стойността. За сравнение – цената на една петолевка от 1884 г. с тегло 25 г, от които 90% чисто сребро, в масово срещаното качество струва около 60 – 70 лв., докато при грейд от MS 63 може да надхвърли 10 хил. лв. Най-рядката българска монета (сребърните 2 лв. от 1916 г.), от която вероятно съществуват около 30 броя, при грейд от MS 63 вече струва над 40 хил. лв. и предстои да се покачва през годините. Една от най-редките ни монети е 10 лв. от 1941 г. Тя е направена от желязо и поради това са останали твърде малко бройки в нециркулирало състояние, тъй като останалите са корозирали. За същия грейд тя с лекота може да стигне цена над 10 хил. лв.
Консервативна оценка на стойността на пълна колекция от български монети в MS качество от емисии 1881 – 1943 г. е около 400 хил. лв. Тук се включват и петте златни монети, направени от 21.6-каратово злато – 10 лв. (3.23 г), 20 лв. (6.45 г) и 100 лв. (32.26 г) от 1894 г., както и 20 лв. (6.5 г) и 100 лв. (32.26 г) от 1912 г.
Монетите от гореописания период може да се намерят сравнително лесно в интернет, където в момента търговията с тях е много активна. През последната една година се създадоха и няколко групи във Фейсбук, където те широко се предлагат.
Съвременните български монети (емисиите от 1951 г. до момента) също повишават цената си във времето, като характерното за тях е, че нумизматична стойност имат само нециркулиралите екземпляри. Част от тях все още се продават на касите на Българската народна банка, докато останалите са налични на вторичния пазар, като може да бъдат придобити на аукциони, от колекционери или търговци. Например всички модерни златни монети вече са увеличили стойността си от годината на емитирането им до момента (изключение прави само столевката от 2020 г., но и с нея това ще се случи). Сред тях има и „звезди“, които са направили това многократно. Златният български лев (1 лев от 2002 г., 15.55 г, 24 карата и тираж 2000 екземпляра) с цена при емитиране 500 лв. в момента струва близо 10 пъти повече. Същото е валидно и за монетата 100 лева от 2007 г. „Св. Георги Победоносец“ (8.64 г, 24 карата и тираж 1500 екземпляра), първоначално продавана от БНБ за 470 лв., а сега струва около 4500 лв.
В тази група попада и най-рядката българска монета – 2 стотинки от 1981 г., изработена от бронзова сплав в качество „мат-гланц“ (proof) с тираж от едва 20 броя. Тя се отличава от стандартната разменна монета от същия номинал и година по това, че на реверса ѝ е изписано „Народна република България“ вместо „Хиляда и триста години България“. Цената ѝ надхвърля 15 хил. лв.
Какво трябва да знаят инвеститорите в колекционерски предмети? На първо място, снабдете се с каталози, в които са посочени техните разновидности и цени. Така ще придобиете първоначална представа за тяхната стойност. На второ място, ако все още сте начинаещи в тази сфера, се обърнете към познат, на когото имате доверие, който може да ви помогне да изградите стойностна колекция от автентични марки, монети, наградни знаци или банкноти. Винаги трябва да имате предвид, че на пазара има и доста фалшификати, които трудно може да бъдат уловени от неопитното око. В началото на кариерата им дори солидните сега колекционери са били подвеждани. На трето място, ако инвестирате в излезли от обращение монети или банкноти (например княжески или царски емисии), влагайте парите си основно в грейдвани екземпляри, тъй като, както споменахме по-горе, качеството е всичко. Винаги бъдете готови за изненади. Предварително няма как да се знае кой колекционерски предмет може да увеличи многократно цената си и за какъв период от време. Затова е необходима диверсификация на портфейла. Онова, което може да се каже със сигурност за модерните български монети, е, че стойността им постоянно ще расте.