Глобални трендове, локални възможности
Автор
Две важни нови тенденции, които се оформиха след избухването на пандемията, останаха „под радара“ засега, но използването им може да отвори златен шанс пред редица български градове. Първата и сякаш най-нова за България беше увеличеният брой на технологичните инвеститори, които още на ниво предварително проучване заявяват предпочитания за разполагане на екипите си извън столицата. Втората затвърди представата ни за профила на технологичния инвеститор, като новите запитвания са за малки екипи, между 5 и 20 души, в периода на установяване на дейност в България.
Докато всички други се бяха фокусирали върху икономическите негативи от пандемията, а на централно ниво продължава да преобладава допускането, че новите тех инвеститори по подразбиране ще предпочетат само София, един български град беше по-бърз от всички останали да се ориентира в шансовете на новата обстановка. Към традиционния си икономически профил за тази година община Сливен добави и “Пътеводител за стартиращи и технологични компании”. За някои може би изглежда като дълъг изстрел технологична компания да разположи своята дейност в Сливен. Вероятно в редица случаи в комбинация с други градове разпръснат технологичен екип от тесни специалисти е по-реалистичен за създаване. Но тук важни са поканата и заявката на Сливен да бъде един от тези градове.
Това е нов подход към презентиране на един град като дестинация за живот и бизнес, който в известна степен има и нова публика. Сливен протяга ръка не само към работодатели, но и към техните потенциални кадри. Освен към най-младите, които са и най-мобилни, погледът на редица технологични работодатели е насочен към специалистите в демографската група, която бихме определили като млади семейства. За тях качеството на живот е определящ фактор при избора на град, в който да се развиват професионално, и градът откроява на преден план в своята презентация добрия баланс между работа и личен живот, възможности за спорт и свободно време, достъп до здравеопазване, детски градини и др.
Миграцията на относително високоплатени кадри към града ще променя местната екосистема, ще създава гравитация за други професионалисти, които могат да предлагат своите услуги в града. Това развива допълнително качеството на живот и засилва притегателната сила на града.
Другата новост, която икономическият профил на Сливен предлага, е поканата към малкия промишлен (и в редица случаи технологичен) бизнес, което в другите основни градове винаги е оставало на заден план, измествано от търсенето на “големия и стратегически инвеститор”. За това до известна степен дава смелост фактът, че около една трета от новите работни места в тех сектора, създадени през последните пет години, са във фирми с персонал до 50 души. Но още по-важен е анализът на други конкурентни дестинации, който подкрепя твърдението, че масовият аутсорсинг и офшоринг към ЦИЕ ще започне да бъде изместван от относително малки екипи, някои от които тясно специализирани, други по-широки но с предпочитане в областите STEM (science, technology, engineering, mathematics). Не е задължително те да са в ИТ, но тази индустрия доказа, че е възможно да има експлозивен ръст, който не се дължи само на големи компании.
Много български градове ще последват този пример. Новите постковид тенденции са глобални, но те ще се разгънат с различна скорост на различни места. Важният урок е фокусирането на икономическата политика не толкова като приоритетни сектори, а като сравнителни предимства в широки области от индустрията. Защото гъвкавостта на икономиката и пазарът на труда определят бързината на адаптацията в такива периоди, което е важният фактор кой в каква степен ще се възползва от новите възможностите.
