MIAM: Кулинарна комбина
Мои любими теми са здравеопазването, културата и социалното предприемачество.
Сгушени между сивите сгради на ул. „Марин Дринов“ в София, се крие цветното петно MIAM mini market, новото начинание на собствениците на компанията за кетъринг и персонални вечери MIAM Ангел Василев, част от селекцията ни „30 под 30“, и Мирослава Нейчева.
В магазина се предлагат част от продуктите, добре познати на клиентите на MIAM, в това число емблематичните цветни минибургери с тесто с вариации с черен въглен, цвекло, спанак, с основа от пиле, риба, свинско и вегетарианско кюфте, и мариновани зеленчуци. Наред с това има и салати, сладкиши, домашна лимонада, гранола, подправки, вина и крафт бира.
Василев и Нейчева посрещат екипа на Forbes в добро настроение, макар и доста изморени. „Спим по три часа на нощ“, признава Василев. „Магазинът отваря в 11. Това означава, че през това време трябва да направим всичко, за да дойде тук свежо, защото за обяд започват да идват хора, приготвяме храната всеки ден“, допълва Нейчева.
Наред с многото нови ангажименти около магазина след година затишие започват да валят поръчки за кетъринг за събития – обслужването на такива събития е основната дейност на компанията до миналата година. Ангел Василев и Мирослава Нейчева се запознават в Кулинарна академия HRC. Страстта им към готвенето и храната обаче започва доста преди това. „Аз съм се занимавал само с това цял живот, от малък винаги съм искал да съм в тази сфера, дори не конкретно с готвене, но в сферата на хотелиерството, ресторантьорство – обяснява 30-годишният Василев. – Tова записах да уча, това ми стана начин на живот, сега е нещо повече от мен.“
Пътят до кулинарното изкуство на Мирослава Нейчева (38) е малко по-различен. Завършила физика и математика и преминала през сферата на финансите, маркетинга и рекламата, на 26 години тя осъзнава, че и липсва начин да се изявява творчески. За кратко обмисля да запише магистратура за графичен дизайн в Нов български университет, но се разколебава и вместо това решава да си почине, преди да реши накъде да продължи. Така и остава време да готви, а всички нейни близки и познати и казват колко добре и се получава. „Никой не ме е учил да готвя, но ако ми кажеш сготви това, каквото и да е, знам как се готви.“ Решава, че точно в готвенето е нейният талант, започва да търси курсове и случайно попада на Кулинарна академия HRC, която по това време се намира в Добрич.
Записва академията и започва обучението си. Прекъсва, когато се ражда синът и, а когато се връща, в третия семестър се запознава с Ангел Василев. „Много си паснахме и, общо взето, оттогава сме заедно. Просто много си допаднахме като виждане за храната и за всичко. Можехме да комуникираме на един и същ език“, казва Нейчева.
Постепенно се ражда и идеята за общ бизнес. Василев заминава на практика в САЩ, където работи в ресторант Solbar, с една звезда „Мишлен“, и се потапя в културата на Напа вали. „Напа вали е извор на кулинария. Продуктът е на първо място и това да знаеш как се приготвя всеки е от изключително значение. Животът в самата местност е много обвързан с храна, там няма дори ресторанти за бързо хранене, само органик неща се продават в супермаркетите, няма да видиш човек, който не говори за храна, вино“, разказва той.
Макар и на различни континенти, двамата обсъждат плана за бъдещия си бизнес онлайн. Идеята на Нейчева е да започнат да правят персонални вечери – услуга, непозната по това време в България, при която готвачът обсъжда с клиентите менюто, пазарува, приготвя храната в тяхната кухня, почиства след това и така освобождава домакините от стреса около приготвянето на вечеря за гости например.
Ангел прекарва в Напа вали повече от година, а когато се връща през 2014 г., се чувства преситен от преживяното и дори се замисля да смени попрището. „Много се чудех дали да продължа да се занимавам с храна, защото работата беше много изтощителна, не си представях по този начин да ми продължи животът, но Мира ме вкара в правия път.“
MIAM СЕ РАЖДА ПРЕЗ ЕСЕНТА НА 2015 Г. С НЯКОЛКО ВЕЧЕРИ ЗА ПОЗНАТИ.
Следват и такива за клиенти, които не познават – първата такава вечеря е за Виктория Терзийска от „Мастило“. „Веднага се видя, че сме различни, преди пет – шест години средата беше много по-различна. Нямаше много готвачи и ресторанти, които да експериментират с нови рецепти, продукти и това ни открои“, посочва Мирослава Нейчева.
Наред с персоналните вечери организират и pop-up ресторанти – събития на интересни локации, на които готвачите създават временен ресторант, за да демонстрират храната си без риск от фалит. Първото събира 20 – 30 души, следващото двойно повече (60 – 70) и така нататък, докато посетителите стават стотици.
Появяват се и първите покани да осигурят кетъринга за големи събития. Едно от първите е за 400 души. „Трябваха ни поне 20 – 30 души персонал, приятели, роднини, всички се включиха, за да го направим, и наистина беше суперуспешно. Ние си повярвахме, че можем“, казва Нейчева.
В началото се справят с помощ от приятели, които им предоставят за ползване кухня в ресторант, което им спестява първоначална голяма инвестиция.
Още в самото начало ги отличава подходът им – приготвят сами цялата храна за кетъринга, като се грижат тя да е интересна и цветна и никога не използват полуфабрикати. Доверяват се само на качествени, изпитани продукти, като се стараят да подкрепят малките производители.
Благодарение на помощта, която получават от близки и приятели, успяват да отложат инвестицията в собствена кухня до 2017 г. (в размер на 30 хил. лева), когато са натрупали вече и собствен капитал. Оттогава инвестират постоянно в оборудване и разрастване на екипа, който се състои вече от 10 души.
2019 г. е суперуспешна за MIAM. Всеки месец отбелязват над 100% ръст на приходите в сравнение с предишния. Фирмата „София пърсънъл шеф“ завършва годината с 428 хил. лева приходи и 40 хил. лева печалба. В края на годината инвестират в кухня, оборудване, коли. Влагат 80 хил. лв. До февруари на 2020 г. графикът им е запълнен със събития за цялата година, някои от които много големи.
Пандемията идва като шамар. „Беше голям шок, когато започнаха да звънят да отказват събития“, спомня си Мирослава Нейчева. Ситуацията е непозната, но първоначално и двамата се надяват, че всичко бързо ще се върне към предишния ритъм, че поне събитията, планирани за лятото, ще се проведат. „Когато започнаха да отказват и тях и като отказаха някои много големи събития, ни стана ясно, че тази година няма да е като 2019 г.“, допълва Ангел Василев. С надеждата, че всичко скоро отново ще потръгне, в началото си казват, че могат да използват това време за почивка и за нови идеи за развитие на бизнеса.
„Починахме си точно 12 часа“, казва с усмивка Василев. Причината е, че започват да валят поръчки за доставка. Налага им се бързо да се адаптират. С предстоящите празници Великден и Гергьовден поръчките се увеличават. През лятото се връщат и част от събитията, но въпреки това спадът след успешната 2019 г. е голям. Завършват 2020 г. със 240 хил. лева приходи.
Все пак и двамата са категорични, че през миналата година са научили много. „Човек трябва да се адаптира. Доста колеги в бранша се адаптираха, всеки започна да прави нещо друго.
СМЯНАТА НА ФИЛОСОФИЯТА В ГЛАВАТА НА ВСЕКИ ОТ НАС ПОКАЗА, ЧЕ ТРЯБВА ДА НАПРАВИМ ТАКА, ЧЕ БИЗНЕСЪТ НИ ДА Е ПО-СИГУРЕН,
да не лежим само на едно нещо, така че брандът, фирмата да може да функционира, дори едното да изчезне или да се забави, защото винаги има върхове и спадове“, смята Ангел Василев.
Въпреки че нямат много време за нови идеи, през декември решават да отворят магазин, в който да продават свои продукти. Идеята хрумва една вечер на Мирослава Нейчева. „Чувствахме такава липса, кетъринг храната е много специфична, трябва да е устойчива, да издържа на смяна на температури, трябва да остане цяла по време на път – има много ограничения“, казва тя.
Затова решават да пакетират свои продукти, за да могат повече хора да ги опитат, без да е нужно да присъстват на събитие. Увереност в успеха на начинанието им дават обратната връзка от клиенти и запитванията за различни продукти.
Наемат помещение на ул. „Марин Дринов“ в София в началото на тази година и веднага започва подготовката за отварянето на магазина – доста бавен процес, свързан с разрешителни, подготовка на опаковането, етикетирането и т.н. Влагат 60 хил. лева за ремонт и оборудване. В същото време през пролетта се връщат и събитията, което допълнително ги забавя. Налага се да отложат с два месеца отварянето на магазина. Самите те, зажаднели за тези събития, които почти липсваха през 2020 г., поемат новите поръчки, докато осъзнават, че ако продължат по този начин, няма да успеят изобщо да отворят магазина.
„Буквално се хванахме и за два дни направихме всички тестове за храна, бяхме суперизморени, защото влизахме от събитие в събитие, и нямахме абсолютно никакво време да седнем и да работим, дори да знаем какво ще предлагаме. Знаехме, че имаме няколко основни продукта като гранола, горещ шоколад, подправки, минибургерите, десерти, салати, вакуумирани готвени меса. Аз бях избрала и няколко продукта на други брандове“, обяснява Нейчева.
MIAM mini market отваря на 16 юни и животът на двамата навлиза в нова луда фаза. Докато се опитват да разберат ритъма на магазина, поръчките за кетъринг не спират. За да се справят, решават да се фокусират върху магазина и да отказват събития, които са свързани с обслужване.
Въпреки че са отворили магазина си едва преди месец и нямат време за сън заради многото ангажименти, и двамата вече чертаят идеи за бъдещо развитие на MIAM. „Планираме продуктите ни да бъдат по-лесно достъпни и на други локации, със сигурност трябва да се случи, но не знам дали ще успеем да го финализираме за тази година, първо трябва да изчистим магазина като концепция“, обяснява Ангел Василев. Нейчева пък допълва, че и се иска да развият най-разпознаваемия си продукт – минибургерите, като отделен бизнес. „Това е доста мащабен проект, за който може би няма да сме достатъчни само ние, за да го вземем като решение“, признава тя.
И докато Василев вижда възможност за това само извън България, според Нейчева място за него ще има и на нашия пазар. Това, че са на различни мнения, не ги стряска. „С Мира имаме различна гледна точка за нещата, понякога на 180 градуса, но това ни помага да се развиваме, да развиваме бранда като цяло. Караме се, но никой не се кара с другия за влошаване на качеството“, казва Василев.
