Милиардер по случайност

В заседателната зала на 13-ия етаж в центъра на Сан Франциско атмосферата е напрегната. Вече е ноември 2015 г., а създадената преди две години от седмина учени от Бъркли софтуерна компания Databricks все още не е започнала да генерира приходи, макар за нея да говорят всички.

Директорите отново обсъждат една неприятна тема. Вече пет месеца компанията се опитва да намери средства, но инвеститорите на рисков капитал са предпазливи на фона на нищожните ѝ продажби. Като не вижда друга възможност, партньорът от NEA Пит Сонсини, който е и инвеститор в Databricks, вдига ръка, за да спаси компанията чрез финансова инжекция в размер на 30 млн. долара.

Следващата точка в дневния ред е да се избере нов шеф. Основателят на компанията и изпълнителен директор Йон Стойка се съгласява да напус­не поста и да се върне към преподавателската си дейност в University of California. Целта е да се наеме опитен мениджър от Силициевата долина, както направи на два пъти основният конкурент на Databricks – Snowflake, преди да реализира през септем­ври 2020 г. изключително успешна за софту­ерна компания първична публична емисия на акции за 33 млрд. долара. Вместо това по настояване на Стойка и на другите съосно­ватели директорския пост поема Али Годси – друг от съоснователите на Databricks, който тогава работи като вицепрезидент по инженерните въпроси.

„Част от членовете на борда на дирек­торите недоумяваха. „Какъв е смисълът да заменим един директор съосновател, кой­то е учен, с друг учен“ – спомня си Бен Хо­роуиц. Той е първият инвеститор на рисков капитал, който подкрепя компанията, но още от самото начало се отнася скептич­но към идеята тя да се ръководи от учен, който няма никакъв опит в управлението на компании. Постига се обаче компромис – Годси ще управлява компанията за една го­дина на изпитателен срок.

Според признанието на самия Хоро­уиц 42-годишният Годси – гологлав и вина­ги прилежно избръснат – се оказва най-добрият изпълнителен директор в портфей­ла от стотина компании, в които инвес­тира фондът Andreessen Horowitz.

Сама­та Databricks вече е напът да се превърне в най-успешното вложение на фонда в об­ластта на програмното обезпечение, след като неотдавна стартъпът получи пазарна оценка в раз­мер на 28 млрд. долара – 110 пъти повече, отколкото ко­гато Годси поема управле­нието. В момента Databricks има над 5000 клиента, а спо­ред оценки на Forbes прихо­дите ѝ през 2021 г. ще надви­шат 275 млн. долара. Софту­ерната фирма е една от 50-те най-обещаващи компании в областта на изкуствения интелект, включени в класа­цията на Forbes AI50.

Тя зае­ма и пета позиция в минало­годишната класация на сто­те най-големи облачни ком­пании Cloud 100. В момента Databricks се готви за пър­вична публична емисия на ак­ции, която вероятно ще бъде най-успешната за софтуерна фирма. Благодарение на управлението на Годси в света се появиха поне трима милиардери – самият той, 56-годишният Стойка и 36-годишният главен инженер на Databricks Матей Захариа. Според Forbes всички те притежават дялове в компанията между 5% и 6% на стойност 1.4 млрд. долара или дори повече.

ХОРОУИЦ СЕ ОТНАСЯЛ СКЕПТИЧНО КЪМ ИДЕЯТА DATABRICKS ДА СЕ РЪКОВОДИ ОТ УЧЕН БЕЗ ОПИТ В УПРАВЛЕНИЕТО НА ФИРМИ. НО ГОДСИ СТАВА НАЙ-ДОБРИЯТ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА КОМПАНИЯ ОТ ПОРТФЕЙЛА НА ANDREESSEN HOROWITZ.

Това постижение е смайващо, като се има предвид, че мнозина от първоначалните основатели на Databricks, включително и самият Годси, са до такава степен посветени на академичната си кариера, че въобще не са възнамерявали да създават компания или да взимат пари за своята технология, която представлява най-добрата по рода си програма за предсказване на бъдещето на име Spark.

Но когато започват да предлагат продукта на потенциалните си клиенти като инструмент с отворен код, им се отговаря, че технологията „не е готова да бъде предложена на бизнеса“. Databricks трябвало да се комерсиализира.

„Ние бяхме просто група хипита от Бъркли и искахме само да променим света – разказва Годси. – Казахме им: „Вземете софтуера безплатно.“ Те ни отговориха: „Не, искаме да ви дадем 1 млн. долара.“

Технологията на Databricks използва изкуствен интелект, за да комбинира хранилища за структурирани данни, каквито се използват за анализи, с по-евтини хранилища за необработени данни, или „езера от данни“ (data lakes), за да създадат „езерен дом от данни“ (lakehouse). При това положение потребителите въвеждат своите данни, а изкуственият интелект прави прогнози.

Например производителят на земеделско оборудване John Deere инсталира сензори в тракторите си, които да измерват показатели като ниво на температурата на бензина и часове употреба. Databricks използва тези сурови данни, за да предскаже кога един трактор ще се счупи. Компаниите от електронната търговия използват софтуера, за да преценят кога да направят промени на уебсайтовете си, за да увеличат продажбите. Софтуерът се използва и за откриване на злонамерени участници на фондовите борси или в социалните мрежи.

излезе на борсата. Според Сонсини тя е на­път да реализира близо 1 млрд. долара при­ходи през 2022 г. Годси смята, че дори 100 млрд. долара са достижима цел, а може дори да се окажат и консервативна прогноза.

Всичко опира до прости изчисления: програмите на основата на ИИ за корпо­ративна употреба вече представляват па­зар с продажби за трилион долара и той ве­роятно ще продължи да се разраства. Ако лидерът в категорията успее да завладее 10% дял, става дума за приходи в размер на „много, много стотици милиарди“.

Четири години след началото на иранско-иракска­та война (1980 – 1988 г.) аятолах Хомейни усилва репресиите срещу политическите си опоненти в опит да стабилизира управле­нието си. Висшата класа, част от която е и семейството на Годси, се оказва жертва на революцията. То е принудено да изоста­ви спестяванията и имуществото си и да избяга в Швеция – първата държава, която им дава визи. Годината е 1984 г. и за пет­годишния Али Годси, чиито спомени от ро­дината му са какофония от бомбардировки и сирени, това е началото на странстване, което продължава десетилетия.

Първоначално семейството му живее в евтини студентски общежития, но само за по няколко месеца, преди собственикът да установи, че вместо студенти в едностай­ното жилище се помещава цяло семейство.

Понякога им се налага да понасят обиди от сорта на svartskalle (черни глави в буквален превод), както в Швеция са наричани тъм­нокожите имигранти. Местейки се от един район на Стокхолм в друг, Годси и по-малка­та му сестра непрекъснато сменят учили­ща и си намират нови приятели. Той смята, че разнообразието от контакти в ранното му детство е оформило сегашните му со­циални умения.

Инженерният талант на Али се проявя­ва отрано. Родителите му не могат да си позволят нови подаръци на децата си. За­това те намират за сина си един евтин използван домашен компютър с касети Commodore 64, на който може да се зареж­дат видеоигри, но касетите не могат да се използват, защото компютърът бил непоправимо счупен и затова цената му била толкова ниска. Любопитният четвърто­класник обаче започва да чете инструкции и скоро се научава да програмира свои игри. „Бях от онези гийкове, напълно потопени в игрите“, спомня си Годси с усмивка.

Увлечението му продължава и по време на обучението в Mid Sweden University в ти­хия промишлен град Сундсвал, където Годси остава една допълнителна година, за да по­лучи магистърска степен по компютърно инженерство и бизнес администрация. Тога­ва получава място в Кралския технологичен институт – шведския еквивалент на MIT или Калифорнийския университет, където през 2006 г. става доктор по информатика.

През 2009 г. 30-годишният Годси присти­га в САЩ като научен работник по пока­на на Калифорнийския университет в Бъркли. Тогава за първи път вижда на живо Си­лициевата долина.

Въпреки спукването на дотком балона девет години по-рано и про­дължаващата финансова криза иновациите са в подем. Изминали са едва пет години от създаването на Facebook и компанията все още не е пуснала акции на борсата, Airbnb и Uber са едва на една година, а няколко ново­създадени компании се хвалят, че техните технологии се справят по-добре от хората при изпълнението на някои задачи.

ОКАЗВАШЕ СЕ, ЧЕ АКО ИЗПОЛЗВАТЕ АЛГОРИТМИТЕ НА НЕВРОННИТЕ МРЕЖИ ОТ 70-ТЕ ГОДИ­НИ НА МИНАЛИЯ ВЕК, НО ВЛОЖИТЕ МНОГО ПО­ВЕЧЕ ДАННИ И ПО-МОДЕРЕН ХАРДУЕР, МОЖЕ ДА ПОСТИГНЕТЕ СВРЪХЧОВЕШКИ РЕЗУЛТАТИ.

За разлика от мнозина родени в чужбина бъдещи предприемачи Годси успява да оста­не в Америка благодарение на поредица от визи, издавани на чужденци с „изключителни способности“.

В Бъркли той започва да ра­боти заедно с 24-годишния тогава студент Матей Захариа по изграждане на софтуер за обработка на данни, наричан Spark. Два­мата партньори искат да повторят оно­ва, което големите технологични компании правят с невронните мрежи, но без слож­ния интерфейс.

„Нашата група беше една от първите, които се опитаха да опростят работата с големи масиви от данни и да ги направят удобни за ползване от хора, за които основ­ните интереси в живота не са свързани със софтуерното инженерство“, казва Захариа.

Оказва се, че Spark е добър продукт, дори много добър. През 2014 г. програмата по­ставя световен рекорд за бързина на сор­тиране на данни, а Захариа печели награда за най-добра дисертация по инфор­матика. В желанието си да пре­доставят на компаниите възмож­ност да използват тяхната про­грама, Годси и Захариа я оставят с отворен код, но скоро разбират, че тя не предизвиква интерес сред бизнеса.

След поредица от срещи, орга­низирани в евтини индийски рес­торанти в началото на 2012 г., седмина учени се споразумяват да създадат компанията Databricks. Източник на предприемаческа идея са двамата ръководители на дипломната работа на Захариа – родените в Румъния Скот Шенкер и Йон Стойка, които са и уважа­вани учени.

Те имат нужния мениджърски опит. Стойка е бил мени­джър в стартъпа за видеострий­минг Conviva, а Шенкер е първият изпълнителен директор на техно­логичната компания Nicira, която през 2012 г. е купена от VMware за близо 1.3 млрд. долара.

Всички се споразумяват, че Стойка ще е изпълнителен директор на новата компания, а Захариа – главен инже­нер. Шенкер, който влиза в дирек­торския борд, урежда първоначал­ната среща между Бен Хороуиц – един от ранните инвеститори в Nicira, и учените в Databricks, кои­то замалко не се отказват от тази възможност.

„Помислихме и решихме, че няма да взимаме парите му, защо­то той не е учен – спомня си Годси. – Възнамерявахме да си осигу­рим групово финансиране и да съ­берем евентуално няколкостотин хиляди долара, след което да се за­ловим с програмиране за около го­дина и да видим какво ще се по­лучи.“

В един летен ден в новия им офис в кампуса на Калифорнийския университет основателите на Databricks седят в празната стая и разсъждават от каква сума мо­гат и от каква не могат да се откажат. Хороуиц закъснява с час за срещата. „Трафикът е ужасен в Бъркли – казва той, влизайки в залата, преди да премине директ­но към въпроса: Няма да прегова­рям с вас, момчета. Просто ще ви направя оферта, която вие или ще приемете, или ще отхвърлите.“ Офертата е 14 млн. долара капи­тал, която осигурява оценка на компанията почти 50 млн. долара. Сумата се оказва прекалено висо­ка, за да се откажат от нея.

„Подобни идеи имат срок на годност – обяснява Хороуиц. – За повечето хора груповото финанси­ране е вярно решение, но не и за тези момчета.“

Следващия петък следобед гру­пата от компютърни маниаци, на възраст тогава между 24 и 48 го­дини, отново се събира в офиса. Но този път един от тях натиска бутона F5, за да обнови уеб­страницата, показваща баланса по банковата сметка на Databricks. „В един момент някой възкликна: „14 нула-нула-нула-нула-нула-нула“ – спомня си Годси. – Бяхме смаяни. Та аз печелех по 58 хил. или 57 хил. долара годишно. Това бяха ужасно много пари.“

Стойка бързо привлича втори инвести­тор в Databricks. Това е завърши­лият Калифорнийския универси­тет партньор в NEA Пит Сонси­ни, когото Стойка познава от ра­ботата си в Conviva. Фирмата на Сонсини е била най-голям инвести­тор в Conviva. През 2014 г. тя ин­вестира в Databricks, чиито при­ходи клонят към нула, само заради очаквания потенциал. („Аз плани­рах да ръководя първия кръг на фи­нансиране, но Хороуиц ми го от­мъкна изпод носа“, споделя Сонси­ни.) Втората инвестиция, която е 33 млн. долара, увеличава оценка­та на Databricks до 250 млн. долара 13 месеца след нейното създаване.

„През 2015 г. популярността на Spark бързо нарасна и програмата се превърна в един от най-горещи­те продукти на пазара“, разказва Годси. В очакване на бърз растеж Databricks премества централа­та си от скромния офис в Бъркли на 13-ия етаж в един небос­търгач във финансовия цен­тър на Сан Франциско. Еки­път не се притеснява от фа­талното число 13. „Взехме го на ниска цена, вероятно по­ради тази причина и си каза­хме „страхотно е“, спомня си Годси. Нещастието оба­че настъпва няколко месеца по-късно.

„Твърде късно излязохме на пазара“, казва Хороуиц. Го­лемите риби като Amazon Web Services и Cloudera вече са започнали да заобикалят Databricks и да внедряват Spark в своите продукти. „Всичките ни кон­куренти разказваха колко им харесва Spark, но ние нямахме почти никакви доходи“, про­дължава Годси.

Поемайки ръководството на компанията през януари 2016 г., той незабавно въвежда три мерки. Първо, подсилва екипа по про­дажби с хора, които умеят да преговарят с ИТ директорите на компаниите. Второ, кани в ръководството на Databricks мениджъри, които и преди са заемали ръковод­ни позиции. Трето, регистрира правата вър­ху някои елементи от софтуера, така че все да има какво да се продава. По онова време софтуерът е изцяло с отворен код. „Нямахме нищо специално и уникално, защо­то [другите компании] разполагаха с целия Spark безплатно“, казва той.

Година под управлението на Годси Databricks изцяло се променя и в нея се поя­вяват ветерани от технологичния сектор, които са помагали за успешното излизане на пазара на клиенти като AppDynamics и Alteryx. Годси предлага на предишните ме­ниджъри да останат в компанията, при по­ложение че са съгласни да се подчиняват на своите заместници. „Ако са достатъч­но умни, ще загърбят егото си“, казва той. Само двама от седем напускат.

Новата платформа на Databricks се оказ­ва популярна, защото по-добре ускорява ра­ботата на Spark от нейните имитации. „Другите трудно разбираха как функциони­ра Spark. И тъй като основателите ѝ са и създатели на Databricks, те разработва­ха и внедряваха нови функционалности дъл­го преди появата им на пазара.

ИГРИТЕ, КОИТО СЛУЖИТЕЛИТЕ НА DATA­BRICKS ИГРАЯТ ВЕДНЪЖ ГОДИШНО ОТ ТИПА „НЕБЕТО РУХВА ВЪРХУ ГЛАВАТА ТИ“, ИМАТ ЗА ЦЕЛ ДА СЪЗДАДАТ ДЕТАЙЛНИ ПЛАНОВЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ, В СЛУЧАЙ ЧЕ ПАЗАРЪТ ПРЕСЪХНЕ ИЛИ ИКОНОМИЧЕСКИЯТ РАСТЕЖ СЕ ЗАБАВИ

Продажбите започват бързо да на­растват, достигайки 12 млн. долара през 2016 г. „Успехът през първата година е тол­кова впечатляващ, че става очевидно, че Али трябва да остане на пос­та главен изпълнителен ди­ректор“, казва Хороуиц.

След като е възвърнал доверието си в компанията, инвести­торът изпраща на директо­ра на Microsoft Сатиа Наде­ла препоръка, заявявайки, че Databricks е в авангарда на революцията на изкуствения интелект и обработката на масиви от данни. Надела от­говаря незабавно. „Той сложи на копие топ мениджърите на Microsoft и те незабавно поискаха да установят тяс­но партньорство с нас“, раз­казва Годси, който преди това години се е опитвал безуспешно да установи контакт с ръководството на Microsoft.

Двете ком­пании си сътрудничат в интегрирането на Databricks в облачната услуга на Microsoft – Azure, чиито продажби през 2020 г. въз­лизат на 59.5 млрд. долара. Продуктът на Microsoft вече се представя пред потенци­алните клиенти като Azure Databricks. През 2019 г. софтуерният гигант, също става ин­веститор в компанията на Годси.

Самият Годси уверява, че няма никаква мистерия в работата на Databricks – в ал­горитъма просто се въвеждат огромни ма­сиви от данни, така че изкуственият инте­лект да се обучи да ги анализира и да пра­ви прогнози. „Няма тайна рецепта, за коя­то никой да не знае.“

На конкурентите, които са започнали по-късно, често им се налага да догонват Databricks я в обработката на данните, я в инструментите, използващи ИИ. „Като учени ние разсъждавахме по-глобално: „Как­во ще се случи в бъдеще?“ Беше почти като научна фантастика“, казва Годси.

Междувременно Databricks разширява биз­неса си и отвъд Spark. През 2018 г. компа­нията пуска своя инструмент за управление на проектите в областта на машинното обучение MLflow, а година по-късно обявя­ва създаването на технологията Delta Lake, която превръща съществуващите „езера от данни“ в „къщи от данни“, така че да не се налага компаниите всеки път да за­почват отначало трупането на данните. И двата продукта се оказват хитове. Spark е само 5% от основанията клиентите да из­ползват Databricks, казва Годси.

„Всички останали разработчици на от­ворен код, продължават да се занимават с продукта, с който са стартирали. Databricks обаче вече е далеч отвъд Spark“, отбелязва Хороуиц, чиято инвестиция в компанията му помогна да се изкачи до 38-мо място в класацията „Мидас“ на Forbes на водещите инвеститори в технологиите. Ако се пред­положи, че фондът Andreessen Horowitz е за­пазил целия си дял в Databricks, първоначал­ната му инвестиция от 14 млн. долара вече би възлизала на 8.9 млрд. долара.

През февруари 2021 г. Databricks набра 1 млрд. долара, за да заздрави позицията си на един от най-скъпите стартъпи в света. Нови­те вложения осигуриха на компанията вну­шителни ресурси да се бори, за да сключи договори с най-големите компании. Основ­ният ѝ конкурент е Snowflake – достав­чик на пространство за съхраняване на дан­ни, с когото Databricks си е сътрудничела преди три години и който неотдавна из­лезе на борсата. В наши дни 70% от по­требителите на Databricks са клиенти и на Snowflake според анализатора на техноло­гичния Пайпър Сандлър от Brent Bracelin. Напрежението между двата конкурента обаче расте.

„Snowflake очевидно е невероятна компа­ния и има страхотни позиции, но се ръково­ди от професионален директор – отбеляз­ва Хороуиц. – Колко дълго ще остане той там? Вероятно не много.“ С екип от създатели, които са изцяло ангажирани в работа­та по продукта, никой няма да изпревари Databricks, убе­ден е инвеститорът.

„Всички добри системни решения, които [Databricks] възприеха през последни­те три или четири години, в Snowflake са внедрени още преди осем години“, парира старшият вицепрезидент по разработването на продукти в Snowflake Кристиан Клайнерман. Той обаче признава, че следващата цел на Snowflake е да създаде цен­тър, където потребители­те да могат да предоставят своите данни на инструмен­ти с изкуствен интелект и там те да бъдат обработвани по „много сходни“ начини като тези на Databricks.

Във всички случаи Snowflake е един от четиримата основни конкуренти според Годси. Другите са трите гиганта в облачните технологии – Amazon, Microsoft и Google. Положението е деликатно, защото и трите са инвеститори в Databricks.

Годси осъзнава каква опасност за бизнеса представляват големите технологични гиганти и новите играчи. „Повечето хора, които ме познават, ще ви кажат, че аз съм най-параноичният директор, който те някога са срещали“, признава той. „За мен това е естествено, защото съм израснал във военно време. Ако като дете сте виждали как на улицата умират хора, знаете, че всичко може да се промени във всеки момент.“ Един път годишно Годси подлага служителите си на тренировки от типа „небето рухва върху теб“, създавайки подробни планове как да се реагира, ако пазарът пресъхне или икономическият ръст се забави.

В периода на COVID-19 тези стрес-тестове помогнаха на Databricks да се справи с изключителната турбулентност на пазара, когато пандемията наложи само за няколко месеца да бъде извършена дигитална трансформация, която би продължила години. В момента компанията отваря офиси и изгражда армия от технически специалисти и мениджъри по продажбите по цял свят.

В района на Францисканския залив обаче вниманието на Годси е заето с нещо далеч по-спешно – рака на бъбреците на неговия син. След посещение в спешното отделение Годси размишлява върху настоящето.

Технологиите и анализът на данните вече са се развили до такава степен, че са позволили на Годси и съпругата му да установят генетичната предразположеност на сина им към тумора още преди той да се прояви. Databricks помага на фармацевтичните компании чрез изкуствения интелект да ускорят откриването на нови лекарства. „Ако това се беше случило преди 10 или 15 години, той щеше да умре.

Щяхме да открием рака едва когато започне да повръща и туморът вече е засегнал цялото му тяло – споделя Годси. – Ето как технологиите помагат.“