Мартин Михайлов: Господар на нощта

Артистите казват, че една от най-трудните работи на све­та е да накараш хората да се забавляват. Но, изглежда, по-трудно е да създадеш и да управляваш успешно места, където хората да се забавляват. Защото това е комби­нация от изкуство и бизнес. Мартин Ми­хайлов има талант за нея. През последни­те почти 20 години този талант го пре­връща от барман в създател и съсобстве­ник на няколко от най-хитовите заведения в София.

През това лято вечер в градинката край НДК настъпва сериозно раздвижване. Хора от всякаква възраст, включително тийней­джъри и деца, отиват към площадката с големите пързалки близо до статуята с бронзовия лъв от войнишкия паметник. Там е „Кино Кабана“.

След години пауза барът там отваря врати през 2018 г. и отново се превръща в едно от най-приятните заведения в София през горещите летни дни. Зад популярност­та сега седят Мартин Михайлов, неговият екип и партньори.

„Кино Кабана“ предлага удобни кътове, простор, приятелска атмосфера, богата програма. За август повечето събития са разпродадени още в средата на месеца, а сред участниците са „Тоника СВ“, Ицо Ха­зарта, Графа, Стефан Вълдобрев и „Оби­чайните заподозрени“, „Ревю“, Михаела Фи­лева, „Тангра“ и много други.

„Кино Кабана“ се превърна в любимо мяс­то благодарение именно на богатата си програма, която разработваме съвместно със Столичната община“, казва 42-годишни­ят управител и съсобственик на бара Мар­тин Михайлов. Облечен спортно, с бяла те­ниска и къси панталони, с кола в ръка той се присъединява към екипа на Forbes в къта със сепарета в „Кино Кабана“.

„Имам точно един час, след това трябва да ви оставя“, предупреждава Мартин Ми­хайлов. Програмата му е толкова запълне­на, че следващата му свободна дата е след месец. „Нямам свободно време. Общо взе­то, си живея живота в обектите, проекти­те и нещата, които развивам професионал­но, а това са клубна и концертна дейност, промоутърство в България и чужбина. Аз си взимам това, което ми е достатъчно в професионалната ми среда. До голяма сте­пен съм заобиколен с хора, които ми харес­ват, и мога да кажа, че е доста приятен за живеене балон.“

Освен на „Кино Кабана“ Михайлов е уп­равител и съсобственик на още няколко култови заведения – „Строежа“, „Терминал 1“, B:EAT, Bar Jazzmatazz. Мениджър е и на Kavatsi Beach Festival.

Михайлов обича музиката и нощния жи­вот от тийнейджърските си години през 90-те. Той е от Сливен и до 18 няма диско­тека чак до Бургас, която да не е посеща­вал. „Там се чувствах жив. Средата ми ха­ресваше, защото е по-непринудена, срещаш хора, създаваш контакти“, разказва пред­приемачът.

По онова време обаче има съвсем дру­ги планове за живота си. Завършва банко­во дело в икономическата гимназия в род­ния си град и иска да стане архитект. „Ха­ресваше ми, баща ми е художник, брат ми също се занимаваше с визуални изкуства“, обяснява Михайлов.

Решен да преследва тази мечта, започ­ва да се готви сериозно. Записва се на уро­ци по рисуване в София. Покрай тези пъту­вания до столицата за първи път посеща­ва „Строежа“ – популярно заведение, кое­то тогава е в Студентския град. Клубът си има собствен характер, прилича на ън­дърграунд заведение, а музиката е алтерна­тивна. „Реших да посетя това място, за­щото бях чул, че се пускат групи, които ха­ресвах – от сорта на сиатълските банди, Pearl Jam, Nirvana, Prodigy. Беше любов от пръв поглед.“

През 1997 г. се явява на изпита във Вис­шия институт по архитектура и строи­телство, но тестът по математика го проваля. Михайлов е упорит, решава да из­кара казарма и пак да опита да следва архи­тектура. След уволнението кандидатства, но и този път нещата не се случват. Сме­ня леко посоката, когато научава, че в Тех­ническия университет се открива специал­ност, която му се струва перспективна – инженерен дизайн и реклама. „Нямаше ма­тематика, а рекламата винаги ми е била интересна“, казва той.

Започва да следва и да ходи в „Строежа“ по-често. Под „по-често“ има предвид все­ки ден. Сприятелява се с всички, които ра­ботят и посещават клуба. „Бяхме си една общност… от има-няма 1000 – 2000 души“, казва с усмивка той.

„Строежа“ му става толкова любим, че иска да работи там. „Работата беше за­бавна, исках и да се забавлявам, и да изкар­вам някой лев, и да помагам мястото да се развива“, спомня си Михайлов.

Но свободни места в клуба няма. Никой не напуска, защото служителите са довол­ни. Най-после през 2001 г. се намира едно място за барман. Мартин Михайлов започ­ва с идеята, че ще е временно. На следва­щата година се налага да покрие един от диджеите. „Замина за Германия и за да му запазим мястото, ми предложиха аз да из­бирам музиката.“

До този момент младежът е пускал му­зика единствено любителски. „Докато не застанеш пред 300 – 400 души, не разби­раш колко сериозна е тази работа. Защо­то досега си седял на една маса или на бара и си казвал „абе тия защо не пуснат това и това“. Сега ти отговаряш за настроението на страшно много хора, които кол­кото и да имат еднакъв вкус, той не е ви­наги един и същ през денонощието. И ти трябва да намериш начин да ги забавляваш тези хора.“

Въпреки първоначалните страхове, че ще се провали, Михайлов се справя. Про­дължава и до днес.

ПУСКАМ МУЗИКА ЗА УДО­ВОЛСТВИЕ, НО СЕ ОКАЗА, ЧЕ СЕ ХАРЕСВА НА МНО­ГО ХОРА. И КАКТО ПУСКАМ МЕЖДУ ДРУГОТО, ТАКА ГО ПРАВЯ ПОНЕ 10 ПЪТИ В МЕСЕЦА ВЕЧЕ 19 ГОДИНИ.

Барман, диджей, всеки ден в клуба, Мар­тин Михайлов става един от основните хора в „Строежа“. Но да е и на пулта, и зад бара, започва да му пречи на специал­ността, в която иска да се развива – рекла­мата. Носи молба за напускане. Собстве­никът Петър Филипов, вместо да я раз­пише, му предлага да стане управител на „Строежа“. „Всичко се завъртя на 180 гра­дуса. Приех, защото това промени коренно нещата. Вече можех да се развивам в посо­ки, които си избера.“

23-годишният управител развива дейнос­ти, които популяризират заведението – музика, промоутърство, онлайн радио, му­зикален сайт, изнесени концерти и много други. За да успее да се справи със задачите, напуска университета. И без това се чув­ства зациклил там. „Образователната сис­тема ми беше мудна. Нещата, с които се занимавах, бяха по-истински и интересни.“

Мартин Михайлов говори за „Строежа“ с такъв плам, че е ясно – това заведение си има специално място в сърцето му, въпреки че вече е съдружник и в други. На въпроса какво отличава бара от другите мес­та казва просто „купонът“. „В „Строежа“ държим на приятелската атмосфера и на близкия контакт с хората. Това продължа­ва вече близо 25 години.“

С успехите на „Строежа“ управителят му се прочува – търсят го от други заведе­ния за съвет, канят го да организира съби­тия като външен мениджър. Мартин Ми­хайлов се налага като едно от имената в нощния живот на София.

Създава близък контакт със собствени­ците на „Маймунарника“ в Борисовата гра­дина, които държат по онова време и ън­дърграунд клуба „4 стаи“. Заедно обмислят следващ ход – да отворят ново заведение. Кръщават го „Терминал 1“.

„Идеята беше да бъде дискотека в центъра на града, в центъра на София, в центъра на европейска столица. През 2014 г., когато отворихме, дискотека все още беше мръсна дума. Аз обаче исках да пренеса 90-те години в днешно време – хората да танцуват и да пеят песни, които са различни по стил. Нощният живот беше изпаднал в тематика. В клубовете всяка вечер се питаше какво ще има, и то съответно е един стил и концепция. Или постоянно свиреха групи. Къде отиде това старото – отиваш с приятели, започваш да танцуваш, смесваш се с тълпата, създаваш нови познанства, танцуваш на различни стилове музика“, пита риторично Михайлов.

Заведението стартира без концептуални събития. Обикновено вечер се въртят двама диджеи с различен стил на пускане и на селекцията. Така може да удовлетворят най-широк вкус. „Това проработи моментално, а най-големите комплименти бяха, че „Терминал 1“ изглежда като място, което не е в България, и тук много се танцува.“

Според Михайлов основен проблем на българите е, че сме позабравили как да се забавляваме. „Вземете за пример чужденците. Те когато работят, работят здраво и съвестно. Когато се забавляват, нищо не може да им развали настроението. Може да изглежда много разюздано отстрани, но това е начин на разпускане. В момента, в който забравиш, че на всяка цена трябва да се държиш сериозно, нещата се променят. Това е основната мисия на Терминала и мисля, че се получава.“

Освен със заведенията Михайлов започва все по-често да се занимава с менажиране на групи. „Да помогнеш една група да ста­не популярна, да я изградиш с много пот и усилия е нещо прекрасно.“ Така се получава с Jeremy?, които с негова подкрепа се на­лагат като една от много талантливите български групи. Забиват често на концер­ти, подгряват големи чуждестранни групи, свирят на една сцена с Queen. Бил е мени­джър също така и на „Уикеда“ и за кратко на Gravity Co. „За мен да помогна на някоя група или изпълнител да израсне е кауза, но скоро може да се превърне и в бизнес начи­нание, защото хората започнаха да оценя­ват стойността на различните събития. Преди често се коментираше цената на билета, докато сега не е така. И това поз­волява в този бранш да има спокойствие.“

Не така седят нещата при промоутърството, определя го като хазарт. „Това е про­фесия, която е много рискова. По-рискова е от това да залагаш на футболни двубои, защото там има повече предвидимост. Тук може да те удари абсолютно всичко. Дори времето не е най-тежкото, което може да ти се случи. Планирането става минимум година напред. И често не знаеш твоите колеги, конкуренти дали не планират нещо за същата дата. България е малък пазар и често не можем да се преборим за акту­алните групи, защото колкото едно име е по-голямо и по-популярно, съответно и це­ната му се вдига с дни.“

Въпреки големите предизвикателства Мартин Михайлов успява да докара у нас много големи имена от световната сце­на като Manu Chao, House of Pain, Everlast, Cherry Poppin’ Daddies, The Bloodhound Gang, Public Enemy, Soulfly, Dubioza Kolektiv, Delinquent Habits, Westbam и много други. Обяснява, че с големите имена трябва да се спазва дистанция или да се „опиташ да им създадеш спомени от мястото, на кое­то са били. Това е най-добрата реклама как­то за нас, така и за страната ни“.

ЗАПИТАН КАКВО Е НАУЧИЛ ОТ ГОЛЕМИТЕ МУ­ЗИКАЛНИ ИМЕНА, Е КАТЕГОРИЧЕН – ДА СЕ ЦЕНИ СВОБОДАТА

И разказва: „Преди десетина години заведохме бандата Cherry Poppin’ Daddies в 4 часа в „Строежа“, беше пълно навсякъде. Те ахнаха и казаха: „Това си го па­зете, защото ние подценихме ситуацията с всички забрани и рестрикции в САЩ, които налагат властите, и в момента при нас не можем да се забавляваме по този начин, да излизаме до късно вечер. Аз се опитвам да го пазя, но е все по-трудно. Защото хора­та, от които зависи, стават все по-кисе­ли. Забравят, че са били готини младежи, и са станали киселяци.“ С тая дума Мартин Михайлов нарича властимащите, които на­лагат ограничения заради шума.

С него минутите минават като секун­ди. Изглежда, цял ден няма да стигне, за да ни разкаже за всичките си проекти. Отде­леният час изтича, но той си поръчва една от актуалните напитки на „Кино Кабана“ – лимонада със смокиня, и стигаме до мно­го болезнената тема ковид.

Мартин Михайлов обаче се връща още по-назад. И изненадва с твърдението, че през последните пет-шест години от нощ­ни заведения не се печели. Обяснява, че пра­вят планиране на 50% заетост, но на 30% няма да могат. „Как да преценя кои 20% да не влязат и да им върна парите?! Не ста­ва, свалям цялото събитие.“

Михайлов е убеден, че в тази криза бизне­сът не трябва да бъде подпомаган, а тряб­ва да бъде оставен да работи, за да си изка­ра сам това, което му е нужно, съответно да не освобождава служители и икономика­та да върви. „А вече как се пазим от виру­са е съвсем друг въпрос. Защото това, кое­то вършихме до момента, не помогна, ня­маше ефект. Но нямаше как да знаем, че няма ефект. Трябваше да опитаме. Не го­воря за заведенията, а говоря за общество­то като цяло… Има неща в живота, кои­то, колкото искаш да не се случват, за съ­жаление, все някой страда накрая.“

Все пак Мартин Михайлов е оптимист. Вярва, че това е поредната криза, която трябва да преодолее.

„Цикличността ще си каже думата и след две-три години, дори по-рано, ще се ус­покоят нещата. Ще има бум на нощните заведения, да се надяваме – и печалби. До­тогава ще гасим поредния пожар и ще пра­вим това, в което сме най-добри – да заба­вляваме хората.“