Архитектура с поглед към бъдещето
Партньорска програма
Тридесетгодишната история на проектантското бюро Proarch включва две поколения архитекти и богато портфолио от обекти. Сред тях са четиринайсет винарни, които носят на семейство Христови отличие от европейския рицарски орден на виното
Арх. Антония Христова създава първия си проект на многофамилна къща с помощта на картонени кутийки, флумастери и една цяла стена в хола. Тогава е само на пет години, но след тази случка близките ѝ се убеждават, че ще наследи семейния бизнес.
Още от малки тя и сестра ѝ, арх. Боряна Христова, искат да създават устойчиви и артистични сгради. Тази страст идва по наследство от родителите им – основателите на проектантско бюро Proarch Едвард и Маргарита Христови.
Бизнесът им стартира, когато сестрите са на 6 и 11 години (Боряна Христова е по-голямата). Докато момичетата растат, виждат целия процес по създаване и реализиране на проектите. Спомнят си как след училище са си писали домашните, а майка им и баща им са правили чертежи върху оризова хартия. Понякога се е случвало да отварят вратата на инвеститори или да дочуват разговори със строителната компания. Най-вълнуващо за тях е било да видят финалния резултат.
„За архитекта всеки обект е интересен, приема го като свое дете. Да гледаш как израства от белия лист до красива функционална сграда е нещо несравнимо“, казва Антония Христова.
Днес тя е координатор на проектантския процес, а Боряна Христова следи новостите в съвременните технологии и самоусъвършенстването на компанията. И двете работят по интериорния дизайн. Баща им е творчески ръководител и водещ проектант, докато майка им отговаря за градоустройствените разработки. Творческият екип се разраства с увеличаване обема на работата.
За почти 30-годишната си история компанията има богато портфолио от многофамилни къщи, хотели, бизнес сгради и винарни. Дори Едвард Христов е носител на отличие от Европейския рицарски орден на виното заради избите, които е създал със семейството си. Самият той никога не се е занимавал с производство или търговия с напитката. Въпреки това успява да изпълни желанията на експертите в областта. Прави го със страст и любов към архитектурата.
Тази отдаденост и вниманието към детайла го срещат със съпругата му Маргарита Христова още през студентските им години. Тогава двамата учат в София. Завършват с едни от най-добрите резултати и това им дава възможност да започнат работа, където искат. Въпреки това те са решени да се върнат в родния Пловдив и там да се развиват като професионалисти. Първата работа на Христов е за държавното предприятие „Зонална проектантска организация Пловдив“. Там създават общ проект за почивната база на топлоелектрическата централа „Бобов дол“ – „Електра“.
Работят за организацията през 80-те години на миналия век. Заради политическата обстановка в страната повечето от ангажиментите са за бившите съветски републики. Това им дава практически умения и идеята за собствен бизнес узрява. Така през ноември 1992 г. двамата създават проектантското бюро Proarch.
Опитът за работа извън граница от предишните им работни места им помага и чрез него намират първите си проекти. Започват с проекти на къщи и хотели в Украйна, Молдова и Русия. През 2001 г. получават поръчка за правителствения ВИП на Терминал 1. Той е разположен в западното крило на летището и обслужва предимно дипломатични визити.
Докато баща им и майка им търсят следващия голям проект и малко по малко развиват базата си от клиенти, Антония Христова учи в професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия, а Боряна Христова завършва хуманитарна гимназия. Там получават домашни и ги правят на чертожните дъски на родителите си. Гледат как семейният бизнес расте и още веднъж се убеждават, че тяхното място също е в Proarch. Така избират и висшето си образование. Боряна завършва архитектура в Берлин, а Антония учи първо икономика в Пловдив, а след това и архитектура в Нов български университет.
През 2006 г. творческият екип се разраства с увеличаването на обема на работата. Така се оформя ядрото, което и до днес движи Proarch.
„Фирмата ни е изключително добре организирана и всяко звено е част от вътрешна верига, която е безотказна. През годините бройката на служителите ни е варирала и сме работили с много доказали се професионалисти. Въпреки това пак сме си същите тези девет души в основата. Това е важно и за бъдещото ни израстване“, казват семейство Христови.
Познанията за стопанството, които е натрупала Антония, ѝ помагат да управлява умело фирмения капитал. Тя дори подготвя част от финансовите отчети и прави салдото за годината. След това го изпраща на счетоводител за проверка.
Когато тя се присъединява към компанията, поръчките извън страната са около 30% от всички. Сред тях е и многофамилна къща в Армения. Инвеститорите там разбират за Proarch от препоръки. По същия бизнес модел за десет години проектантите изграждат четиринайсет винарни от Одеса до винения комплекс в Старосел. Христови нямат минало в обработката на грозде или на създаването на напитки от него: „Винарите си говорят и когато един е доволен, новината стига до всички.“
Диверсификацията от различни дестинации помага на семейство Христови да запазят бизнеса си по време на кризата през 2008 г. След нея те си печелят името на устойчиво проектантско бюро, което се е доказало през годините. „Когато се стараеш да изпълняваш дадени срокове и съответно да оправдаеш даденото ти доверие, не ти остава много време да анализираш трудностите. Можеш само да трупаш опит и механизми, за да се справиш с предизвикателствата“, казва Антония Христова.
По време на пандемията от коронавирус Proarch не просто не губи клиенти, но и бележи растеж. Според архитектите инвеститорите с възможности са се насочили към пазара на имоти, за да защитят парите си. Така поръчките на бюрото са се увеличили. В този период идват при тях и управителите на жилищен комплекс Tomov Plaza в Пловдив. Проектът е „завършен на 90% и скоро ще получи акт 16“.
Христови се стремят фирмата да остане вярна на семейните им ценности и да продължи да се развива. Надяват се тя да остане в рода им, като се предава през поколения. „Още от малки със сестра ми съпреживяваме всеки успех на родителите ни. Така официалното ни включване в компанията дойде от само себе си. Когато взимаш пример от хора, които обичат работата си, е невъзможно да не мечтаеш един ден да станеш като тях.“
Най-малкият член на семейството сега е дъщерята на Антония Христова – Екатерина. Тя е едва на девет месеца, но се очаква скоро да има собствени флумастери. Като знаем историите от детството на майка ѝ, може Екатерина да не хареса блокчето за оцветяване и да избере да рисува директно върху стените.