Булсатком е лакмус за инвестиционния климат в България
Станислав Георгиев, генерален директор на Булсатком, за дигитализацията и новата посока на компанията
Г-н Георгиев, в контекста на обявената сделка за придобиване на Булсатком и скорошните публикации за успешно завършена възстановителна трансформация, смятате ли за приключена мисията ви в компанията?
Ако мисията ни беше само да възстановим и продадем компанията, предполагам, да, тя можеше да се приеме за завършена. В действителност един такъв сериозен възстановителен проект като Булсатком е по-многопластов.
Манипулативно би било едно внушение, че целта на нашите международни институционални инвеститори е била да откупят лошите дългове, за да придобият дяловете на компанията и после набързо да я продадат с цел осъществяване на печалба.
Тяхната мисия е по-комплексна, по-стратегическа и, смятам, е мотивирана от желанието им да оставят позитивна следа в българския икономически пейзаж.
Тук отвaрям една скоба – наскоро мой близък приятел, Иван Златков, маркетингов директор във водещ оператор в Швейцария, ми даде обратна връзка, че, четейки публикациите и интервютата на тема успехите на Булсатком, добре се разбирало колко усилия полага новият управленски екип на компанията.
Това, което липсвало обаче, били детайлите от кухнята, които биха били полезни за бизнес читателите. Приех този съвет и затова точно пред вашата престижна медия избрах да разкажа за реалните стъпки, подхода, както и за мотивите зад взетите решения. Да анализираме основните „защо“, „как“ и „какво“.
В такъв случай нека се опитаме да започнем с въпроса защо. Бихте ли споделили защо беше необходимо това финансово и оперативно преструктуриране в Булсатком?
Най-опростеният отговор би бил „защото без преструктуриране и трансформация компанията надали щеше да оцелее“. Пълният отговор, както споменах, е, че мотивацията на нашите инвеститори е многопластова.
Най-старият от настоящите кредитори и институционални инвеститори в Булсатком е Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Участието ѝ започва преди повече от седем години, когато отпуска един от кредитите към компанията. Това, което чувам като послание от ЕБВР, е, че за тях този проект е флагманът, с който желаят да пренапишат правилата как трябва да се осъществяват инвестиционни проекти в региона на Централна и Източна Европа.
Затова и решават да останат в компанията, въпреки че кредитите остават необслужени през 2017 г. и „корабът започва да потъва“. Намират общи мотиви с други престижни институционални инвеститори и мисията им се трансформира в това заедно да водят процеса по преструктуриране и възстановяване на българския пазарен лидер. ЕБВР наред с останалите присъединили се мажоритари – „Блекрок“, „Блентайър кепитъл“ и „Интеграл венчър партнърс“, много ясно поставиха приоритетите пред управленския екип на компанията, че желаят
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО И ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА БУЛСАТКОМ ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ „ПО УЧЕБНИК“
А това означава стриктно следване на местните и международните финансови стандарти за отчетност, законосъобразност на всяко действие в компанията, данъчна прецизност и прозрачност в управлението. Всичко това в контекста на отговорностите на работодател, обществено значим разпространител на телевизионно съдържание и доставчик на интернет свързаност.
Булсатком е инвестиционен проект, който нашите институционални инвеститори мониторират внимателно в централите си. Възприемат го като лакмус за инвестиционния климат в България. Определящ е за дългосрочната им инвестиционна политика в региона.
Как бихте оценили впечатленията на международните инвеститори от бизнес климата в България дотук?
Многоцветни, предимно извън розовата гама. Позитивно се приема, че България притежава подготвени управленски кадри, които могат да поемат тежестите на проект като „Булсатком“. Налице е поколение лидери, които са с дългогодишен опит в международни компании или са с образование и кариера в чужбина.
Работили са с одиторите от „големите 4“, имат безупречна бизнес етика, владеят отлично чужди езици, представителни са, умеят да водят преговори, да ръководят екипи, познават методологиите за месечна мениджърска отчетност, умеят да представят и защитават бизнес планове, владеят процеси като планиране и прогнозиране и осъзнават важността на контрола върху процеси като снабдяване, плащания към контрагенти и др.
Убеден съм, че „международни“ и „чужбина“ е редно да станат излишни определения, когато описваме успешните лидери в България. Това е и една от мисиите на институционалните ни инвеститори – този вид лидерство, придържането към бизнес етиката, спазването на правилата, следването на стандартите да бъдат промотирани като устойчив модел за успех.
Години наред управляващите страната твърдяха, че България е силно атрактивна за чуждестранните инвеститори. Мантрата започваше с плоския 10% данък, преминаваше през валутния борд и стабилния лев, и… завършваше с плоския данък. Загадка остава защо инвестициите предимно заобикалят България и се насочват към съседните Сърбия, Гърция и Румъния. Ще опитам да предложа алтернативен прочит на инвестиционния климат в страната.
Банките, както и администрацията, са назадничави и слабо дигитализирани. Спорно е дали десетките страници документи за попълване и разписване при която и да било интеракция улесняват бизнеса. Качеството на образованието, подготовката и наличността на човешкия капитал са теми сами по себе си.
Държавата е под минималния ресурс кадри на експертно ниво, особено в сферите на финанси, маркетинг и администрация. Държавните комисии и регулаторни органи са с трудно доказуема полезност към бизнеса.
Като пример мога да дам многогодишната безрезултатност от страна на компетентните органи по темата с пиратстването на музика, видео- и авторско съдържание като цяло.
Друг пример са докладите, правени от независими анализатори, които определят размера на сектора на платена телевизия на около 86% от домакинствата в страната. Така нареченият сив сектор сред разпространителите на телевизия е оразмеряван на около 500 хил. домакинства.
Да доуточня, това са домакинствата, за които предимно малките оператори си спестяват лицензните такси към правоносителите на съдържанието – телевизионни канали, авторски организации. Държавният орган КРС всяка година публикува доклад за интернет и телевизионни потребители в страната от някаква друга, алтернативна, реалност.
Изненадваща за инвеститорите е експозицията на капитала им към рискове, свързани с правната система в страната. Най-голямата заплаха е лекотата, с която съдебната система позволява да бъде използвана като инструмент от зложелатели.
Давам като пресен пример молбата за несъстоятелност, повдигната срещу Булсатком. При един обоснован търговски спор съдът изисква държавна такса в размер на 4% от размера на иска. Това е един вид гаранция за сериозността и за увереността на ищеца относно правотата на аргументацията му, която желае да представи пред компетентния съд.
Едновременно с това с делата за несъстоятелност се дава възможност срещу такса 250 лв. да се прокарат мултимилионни искове – често инструмент за изнудване към компаниите. Сто двадесет и пет евро е цената, срещу която всяка международна инвестиция може да бъде изнудвана, атакувана репутационно, както и да бъде вкарана в съдебни битки, продължаващи години.
Инвестиционната среда е трудна, предизвикателна и изпълнена с рискове, чиито произход или естество трудно могат да се предвидят. Първият въпрос, който всеки инвеститор задава, преди да вземе решението да инвестира в конкретна икономика, е „управляеми ли са рисковете“. Наблюдавайки какво се случва напоследък с цените на електричеството, може би е редно да оставим въпроса като риторичен.
В тази, както я описвате, рискова бизнес среда групата инвеститори на Булсатком инвестираха ли действителен капитал или само откупиха дълговете на Булсатком?
В резултат на финансовото преструктуриране, приключило през 2019 г., групите на кредиторите, инвеститорите и мажоритарите в Булсатком на практика съвпадат. Това обстоятелство се превежда като синхрон между оперативното управление, стратегията и финансовите цели. Разбира се, също означава гарантирана оперативна и финансова стабилност.
СПАЗВАНЕТО НА ПРАВИЛАТА И СЛЕДВАНЕТО НА СТАНДАРТИТЕ СА УСТОЙЧИВ МОДЕЛ ЗА УСПЕХ
След преструктурирането групата на институционалните инвеститори инжектира над 30 милиона евро допълнителен капитал в компанията с цел оздравяване и развитие.
Основната част беше използвана за модернизация на видеооборудването на сателитната телевизия, закупуване на ново поколение клиентско оборудване, както и разширение на сателитния капацитет с цел подобряване на качеството и пускане на нови канали.
Друга част от капитала беше насочена към покриване на натрупаните задължения към доставчиците на телевизионно съдържание и контрагентите. Чрез тази кешова инжекция започнаха да се изплащат отново редовно трудовите възнаграждения на служителите в Булсатком. Както се досещате, този капитал беше жизненоважен за развитието на националния лидер.
Връщаме се към кухнята на нещата. Как възстановихте компанията? Кои бяха конкретните мерки, които бихте споделили като модел за подобни проекти?
В началото стои екипът. По-рано описах очакванията към управленските кадри в контекста на мисията на инвеститорите всичко да е „по учебник“ в трансформацията на Булсатком. Подборът на управленския екип беше безскрупулен и в повечето случаи се осъществяваше с активното участие на групата инвеститори.
За успеха на оперативната трансформация на компанията заложихме на промяна в цялостната философия на организацията, която заварихме. Закрихме регионалните полуавтономни структури.
Централизирахме компанията и изградихме настоящата организационна структура, както и свързаните с нея правила и процеси, на принципа на „разделение на властите, проверки и баланс“ – някои от читателите ви може да го разпознаят като принципа на Монтескьо, върху който е изградена американската политическа система. Въведохме правилото „четири очи“ за всяко решение, свързано с изразходване на средства – договори с контрагенти, одобрения и плащания на фактури.
Благодарение на контролните механизми прекратихме доказани злоупотреби. Целенасочено отстранихме концентрациите на управленска власт по всички нива в корпоративната йерархия. Например разделихме търговската структура от техниците, занимаващи се с инсталации. Сега двете структури се контролират една друга, тъй като техните успехи са изцяло взаимно зависими.
Пак това ни помогна да прекратим доказано вредящи на компанията практики – например предпочитанията към роднини или приятели при разпределение на бонусите на местно ниво.
Отново следвайки принципа за „проверки и баланс“, финансовият директор, който бе подбран от групата на инвеститорите, изпълнява функцията на контрол към изпълнителния директор. Най-вече по отношение на прецизността в отчитането на резултатите на компанията към групата инвеститори.
Оперативно заложихме на подход, при който управленският екип работи в синхронен режим на прозрачност с групата инвеститори както по отношение на оперативното управление, така и за стратегическото развитие на компанията.
Представителите на фонда „Интеграл венчър партнърс“, които имат успешна история с подобни проекти в индустрията и региона, поеха от името на групата инвеститори оперативния контакт с управленския екип.
С колегите от „Интеграл“ се целим проактивно да сме на „същата страница“ по отношение на по-значимите решения, плащания или договорености. Те инициираха регулярни седмични разговори с представителите на групата инвеститори под формата на брейнсторминг сесии, където споделяме двупосочно гледни точки, опит и визия.
Благодарение на постигнатата прозрачност успяваме да управляваме очакванията на инвеститорите да са в сферата на реално осъществимите цели, както и всички членове на управленския екип да са винаги в час с очакванията на инвеститорите.
Най-сериозният позитив от моята гледна точка на изпълнителен директор е бързината на взимането на решения, както и знанието, че инвеститорите ме подкрепят в тези решения, особено в контекста на рисковата среда, в която оперирахме. Месечните мениджърски отчети към групата инвеститори са от друго естество. Там работим по формализиран финансов отчет със сравнителен анализ по периоди, допълнен с мониторинг по ключовите за развитието на компанията показатели.
Ключов инструмент за успеха на трансформацията е също изборът от страна на инвеститорите на компания от „големите 4“ за одитиране на годишните отчети. Отчетът за 2019 беше „заварено положение“ за управленския ни екип.
Предварителният брой квалификации в него за периодите преди преструктурирането беше тревожен. Разработеният от управленския екип заедно с групата на инвеститорите нов дългогодишен бизнес план помогна в отстраняването на част от квалификациите, особено в частта за прилагане на принципа на действащото предприятие.
Особено полезен беше фактът, че бизнес планът беше представен пред одиторите с ниво на детайл, демонстриращ експертиза в сектора, пазара и трендовете в него, както и конкретни инициативи за ръст на бизнеса. Очакваме по-сериозният принос на управленския екип да бъде демонстриран с годишния отчет за 2020, който в момента се одитира. В него отпадат още квалификации, останали от времената на предишните собственици на Булсатком.
Принудени бяхме да приложим също по-малко популярни мерки с цел осигуряване на дългосрочна финансова стабилност. Със сигурност най-тежкото решение, което бяхме принудени да вземем, беше за пропорционалното оразмеряване на човешкия ресурс на компанията към актуалните финансови резултати.
По-просто казано, бюджетният анализ показваше, че въпреки постигнатите оптимизации в разходите беше наложително да съкратим част от персонала на компанията. До 2014 – 2015 г. компанията е растяла като финансови резултати и съответно като размер. В резултат на финансовите проблеми около 2017 г. бизнесът започва да се свива, без да се адаптират към новата реалност разходите за персонал, служебни автомобили, наеми на помещения, офиси.
Инвестирахме над шест месеца подготовка в идентифицирането на компромисен вариант, балансиращ бизнес необходимостта от съкращаване на персонал, законовата рамка, правилата на инспекцията на труда и изискванията на синдикалната организация в компанията. Фокус беше да се подсигури цивилизован процес на раздяла със съкратените колеги, както и осигуряването на предвидените от закона обезщетения в тяхната цялост, както и последваща закрила чрез бюрата по труда.
Друга малко популярна мярка беше замразяването на процеса по разширяване на мрежата за достъп до интернет.
Заварихме компания, която активно разширяваше своята оптична мрежа за достъп, без да има доказаната способност да осигурява ръст на интернет клиентите. Решението беше да паузираме временно процесите по географско развитие на мрежата, докато се уверим, че търговците ни притежават уменията да закачат клиенти по вече изградената мрежа.
От друга страна, категорично върнахме фокуса на компанията върху основния ни бизнес – това, което знаем, е истинската сила на Булсатком – агрегирането и разпространението на телевизионно съдържание.
Смятам, че успехът на трансформацията на Булсатком се дължи също на ресурса, който беше инвестиран в подобряване на отношенията с бизнес партньорите на компанията. Фактът е, че репутацията на Булсатком сред бизнес средите в страната беше наранена.
Репутацията беше на лош платец, който просрочва с години или напълно пренебрегва задълженията. Целият управляващ екип на компанията инвестирахме време в срещи и разговори с контрагентите, доставчиците на съдържание, наемодателите, банките, лизингодателите.
Мисията ни беше да подобрим имиджа на компанията, често залагайки собственото си име и репутация за целта. Новоизграденото доверие, партньорското отношение, възвърнатата репутация в бизнес средите, сред доставчиците на съдържание и сред финансовите среди изиграха основна роля в това, че компанията отново е в режим на възход.
Какво е реално постигнатото сега, когато твърдите, че възстановителната трансформация е успешно приключила? Кои са конкретните измерими резултати?
Ще се постарая да мина през конкретни факти. На първо място кризисната 2020 приключихме с идентични на 2019 г. приходи, достигайки по този начин поставената от групата на инвеститорите цел.
Този резултат беше постигнат въпреки намалялата клиентска база, най-вече в основния ни бизнес за разпространение на сателитна телевизия. Постигнахме целта благодарение на повишеното качество на сателитното разпространение и разширения капацитет, чрез който успяхме да разширим портфолиото канали и да вдигнем средния приход на домакинство. Резултатите на първото полугодие на 2021 са вече в посока ръст.
От числата до момента мога без колебание да заявя, че се движим към гарантирано постигане на поставените цели за 2021 г. –
НАД 4% РЪСТ В ПРИХОДИТЕ СПРЯМО ПРЕДХОДНАТА ГОДИНА И НАД 12% РЪСТ В ПЕЧAЛБАТА ПРЕДИ ЛИХВИ, ДАНЪЦИ, ОБЕЗЦЕНКА И АМОРТИЗАЦИЯ.
През изминалата година напомнихме за позицията ни на лидер в сегмента. Булсатком е първият оператор в България, който разпространява Евроспорт в 4К качество, канала на Discovery за дом и градина, канала TDC за високобюджетни турски драма сериали, документалния канал BBC Earth и доста други.
Пуснахме иновативна за пазара ни Android TV базирана услуга b-box. Модерно, преносимо, малко по размер 4К устройство, което работи при всеки интернет доставчик чрез безжична свързаност, включително и в държавите от Европейския съюз.
Върнахме каналите на HBO в портфолиото на компанията въпреки сринатите през 2015 г. отношения поради липсата на плащания. Сключихме специално партньорство със спортния канал b1b-box, насочен само към българския спорт. Там за първи път в историята на телевизионното разпространение в страната отразихме на живо колоездачната обиколка на България.
И разбира се, най-голямото признание за положения труд от страна на групата на инвеститорите и управленския екип беше входящият интерес от няколко на брой стратегически инвеститори и последвалата подписана сделка за транзакция, която очакваме да приключим съвсем скоро.
Връщам се на първия ви въпрос. Мисията на Булсатком и на управленския екип не е завършена. Най-важната ни мисия остава – да свързваме нашите клиенти със света, да ги държим информирани и да ги развличаме с най-качествено съдържание. А в тези области всички ние от Булсатком имаме още много да предложим.